Митовете, които се налагат около социалното подпомагане довеждат до това редица социални плащания да бъдат замразени с години. Това заяви на пресконференция Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа" и председател на „Солидарна България".

Представено бе изследването „Бедни срещу бедни", което анализира социалните системи в България. То е изработено от „Колектив за обществени интервенции" и „Солидарна България".

Основният извод от анализа е, че рязко намаляват получателите на социални помощи. През 2008 г. хората, които получават социални плащания са намалели едва с 1,8 %, а през 2009 г. леко са се повишили с 5,5 %. Огромната разлика обаче идва през 2010 г., когато социалните плащания намаляват с 37 %. През следващите години има леки повишения с 0,4 %, 2,7 % годишно, но те не компенсират разликата. Броят им е намалял с 3,5 % и през 2015 година.

34,2 % са българите, които живеят в материални лишения, което ни отрежда място сред водещите държави от Европейския съюз по този показател. Средно за ЕС 8,2 % от гражданите живеят в материални лишения.

Представени бяха и данни за „сивата бедност". В тази графа влизат хората, които не са обхванати от статистиката и не се предприемат мерки да имат нормална работа. Тази оценка се базира на източници на данни и няма претенцията да бъде категорично точна.

Претендира обаче, че цифрите са в този обхват: 600 000 са работещите бедни; 460 000 са здравнонеосигурените поради дълбока бедност; 1,3 млн. са бедните пенсионери. Безработните с ниски или никакви доходи са 303 678 души.

Около 36% от населението са хората, живеещи в „сива бедност".

17-годишна майка с 3 деца получава общо 255, 45 лв. социални помощи. Броят на българките в групата на 19-годишните с по три деца е 273, сочат данните от преброяването през 2011 г. 128 са майките до 19-годишна възраст от ромски произход, с три деца.

Според Европейския форум на хората с увреждания средният дял на инвалидите в Европа е 16 %. В България те са около 12 %.

Въпреки че сме под средноевропейските нива, на нас ни се втълпява, че тези помощи са страшно много и със сигурност има злоупотреби, коментира Григорова. Тя бе категорична, че това не е аргумент да се намалят плащанията на хората, които имат най-голяма нужда от тях.

Едва 3,5 % са разходите на Агенцията за социално подпомагане.

В България оценка на злоупотребите със социални плащания не са правени. Във Великобритания едва 0,7 % от получателите злоупотребяват със системата, а в Канада 0,6 % от подпомаганите. Въпреки това и там хората смятат, че има огромни злоупотреби със социалните плащания.

В Нова Зеландия измамите със социални помощи струват на данъкоплатците 5 долара на година. Данъчните измами костват на всеки новозеландец по 1500 долара всяка година.

Вместо да се приложи контрол там, където има пропуски, винаги се пристъпва към орязване на възможностите за подпомагане на хората с увреждания, подчерта Григорова.

По отношение на бежанците, Григорова е на мнение, че също има много митове. „Говореше се, че центровете за бежанци са пълни и се пръскат по шефовете, а преди около месец излезе съобщение, че тонове храна, закупена за бежанци, се изхвърля, тъй като в центровете няма хора, които да я изядат", коментира тя.