Българската народна банка (БНБ) прогнозира забавяне на икономическия растеж през следващите две години и ускоряване на инфлацията до 5,2% в края на 2026 г. Централната банка предупреждава и за влошаване на външнотърговския баланс, като дефицитът по текущата сметка е достигнал най-високото си равнище от 2009 г. насам.

Това става ясно от втория за 2026 г. брой на изданието "Икономически преглед", приет за информация от Управителния съвет на БНБ. Анализът се основава на данни към 18 септември, а макроикономическата прогноза е изготвена към 21 септември.

Според централната банка през първото шестмесечие на 2026 г. българската икономика е продължила да нараства със сравнително висок и устойчив темп от 2,9% на годишна база по сезонно изгладени данни.

Основен двигател на растежа остава вътрешното търсене, най-вече потреблението на домакинствата. Същевременно приносът на нетния износ към икономическата активност е отрицателен.

БНБ отчита значително влошаване на външната позиция на страната. Дефицитът по текущата сметка за последните 12 месеца към юли е достигнал 8,1% от брутния вътрешен продукт - най-високото равнище от 2009 г. насам.

Основната причина е влошаването на търговското салдо при стоките. Според централната банка влияние вероятно оказват и структурни проблеми, свързани с отслабването на конкурентоспособността на българските предприятия.

На пазара на труда условията остават силно затегнати в исторически план, въпреки че през второто тримесечие са се появили първите признаци за постепенно охлаждане.

Съществен риск за икономиката остава ускоряването на инфлацията. През август 2026 г. годишното поскъпване, измерено чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е достигнало 5% при 3,5% в края на 2025 г.

Най-голям принос за увеличението имат енергийните продукти и услугите. Според БНБ военният конфликт в Близкия изток е довел до повишаване на цените на петрола и горивата, което от своя страна увеличава производствените и транспортните разходи на предприятията.

В базисния си сценарий централната банка очаква икономическият растеж да се забави до 2,8% през 2026 г. и до 2,5% през 2027 г., преди да се ускори до 2,7% през 2028 г.

Прогнозата предвижда годишната инфлация да достигне 5,2% в края на настоящата година.

Очакванията за средногодишната инфлация са:

Година

Средногодишна инфлация

2026 г.

4,6%

2027 г.

3,1%

2028 г.

2,9%

Заради повишената несигурност около конфликта в Близкия изток БНБ е разработила и три алтернативни макроикономически сценария - благоприятен, неблагоприятен и силно неблагоприятен.

Те разглеждат възможните последици за българската икономика при различни по мащаб и продължителност нарушения в доставките и промени в цените на енергийните суровини.

В новия брой на "Икономически преглед" е включено и специално изследване за конкурентоспособността на българския износ на стоки след 2022 г. То е свързано с трайното влошаване на търговското салдо и необходимостта да бъдат анализирани причините за отслабването на позициите на българските производители на международните пазари.

Годишната инфлация е 5.7% през септември, а натрупаната за 5 години достига 42.4%

Годишната инфлация е 5.7% през септември, а натрупаната за 5 години достига 42.4%

Вдигат се цените при 11 групи, а спад има само в 3 категории