Сдружение за правна помощ на потребителите не хареса предложения от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията (МИИИ) Законопроект за потребителския кредит.
В позиция сдружението настоява да се запази действащият максимален годишен процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити — пет пъти размера на законната лихва и категорично се противопоставя на предложението кредитите до три минимални работни заплати да бъдат изключени от този таван.
Изключението е записано в редакцията на чл. 22, ал. 5 и 6 в справката от обществените консултации по проекта за нов Закон за потребителския кредит.
Промените отварят възможност допустимите разходи по основния за потребителите вид бързи кредити да се удвоят, утроят или учетворят според срока и начина на погасяване, което би поставил българските потребители в най-тежкото им положение от началото на демократичния преход.
"Когато държавата отнема законова защита на хората, които имат най-голяма нужда от нея, тя ги наказва. Не за нарушение, а за това, че са изпаднали в нужда. За човека, който търси заем за храна, лекарства, отопление или наем, по-високата цена означава по-малко средства за най-необходимото.
Нуждата не е вина. Нуждата не е съгласие за всяка цена.
Вместо новата европейска директива да доведе до подобряване на положението на потребителите, министерски съвет иска да отнеме на потребителите съществуваща законова защита", подчертава Сдружение за правна помощ на потребителите.
И допълва, че днес законът поставя ясна граница - чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит ограничава ГПР до пет пъти законната лихва, а ал. 5 обявява клаузите над този предел за нищожни, като при нарушение потребителят може да потърси съдебна защита.
В момента за потребителите българският съд е основен стожер на законните им интереси. Предложеното изключение не закрива достъпа до съд, но отнема конкретно основание за защита: за засегнатите кредити човекът вече няма да може да се позове на превишаването на общия годишен таван.
"Не е достатъчно да кажеш "Обърнете се към съда", след като си премахнал правилото, с което съдът може да защити човека", категорични са от сдружението.
В позицията се обяснява още, че вместо общия годишен таван предложението допуска разходи до 20% от главницата за срок до един месец, до 30% за срок над един и до три месеца, а за останалите кредити до три минимални заплати — разходи до размера на самия заем (грубата сметка показва например при кредит от 1860 евро за срок от 1 година разходите ще достигат до 1860 евро и потребителят ще трябва да връща 3720 евро в края на годината). При сега действащата правна уредба при ГПР 52%, главница 1860 евро и срок 1 година, потребителят заплаща максимално разходи 967 евро и обща сума 2827 евро. Получава се разлика от 892 евро, която държавата ще позволи да се вземе от най-уязвимите потребители. Това са хората, чиито доходи не стигат за най-необходимото — работещият с ниска заплата, пенсионерът, който не може да плати лекарствата си, родителят, който едва осигурява храната на децата си, или семейството, останало без доход заради загуба на работа или заболяване. За тях малкият заем не е средство за лукс, а опит да посрещнат неотложна нужда, затова всяко допълнително оскъпяване отнема не от излишъка им, а от парите за храна, лечение, отопление и покрив над главата.
Заемите в този диапазон (до 1800 евро) представляват 90% от всички потребителски заеми. Те са широко използвани от хора с ниски доходи и носят риск от прекомерни задължения, отбелязва още сдружението.
"Правната позиция на Сдружението е, че оспорваното предложение нарушава правото на ЕС и задължението на държавата да насочва мерките си към ефективно ограничаване на прекомерно високите разходи по потребителските кредити.
Чл. 31, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/2225 изисква мерки, които ефективно предотвратяват злоупотребите и начисляването на прекомерно високи лихви, ГПР или общи разходи. Директивата не определя единен процент за ЕС, но оставя избор на средство, а не свобода да се изостави защитният резултат.
Европейска директива за защита на потребителите не може да бъде оправдание за законодателно отстъпление срещу тях. Не е достатъчно договорът формално да остане в обхвата на закона, ако от него бъде извадена една от основните защити за човека.
За наш ужас днес не сме поставени само пред задачата да искаме по-добра защита. Принудени сме да защитаваме вече признати права от отнемането им. За нас това е връщане към логиката, че човекът в нужда трябва да приеме условията на по-силния и да не очаква помощ от държавата", критикува сдружението.
И настоява да отпадне изключението за кредитите до три минимални работни заплати. Действащият максимален ГПР — пет пъти законната лихва — трябва да продължи да се прилага и за тях. Допълнителните ограничения могат да надграждат тази защита, но не трябва да я заменят с по-слаба.
"Не искаме безплатен кредит. Искаме държавата да не прави нуждата по-скъпа", изтъква още сдружението.
USD
CHF
GBP
