Александър Лукашенко, който мнозина в момента виждат като нелигитимен президент на Беларус след последните избори, провели се на 9 август, от много време настоява за това, че той е гарантът за запазване на икономическата стабилност в страната. Която от своя страна на доста пъти е била под въпрос по време на неговото управление, начело на държавата, през последните 26 години.

Последният тежък удар за беларуската икономика дойде след разразяването на пандемията , засегнала ключови за нея индустрии. Така той беш принуден на 14 септември да помоли за услуга Русия, която се съгласи да осигури критични животоспасяващи 1,5 милиарда долара, пише в свой анализ за платформата Emerging Europe Грейг Турп-Балаз.

В изказване след срещата си с руския президент Владимир Путин, Лукашенко посочи, че "икономиката е в центъра на всичко", игнорирайки темата за това, че масовите протести в страната са по-голяма заплаха за неговата позиция, отколкото бързо поевтиняващата беларуска рубла.

Въпреки че един от слоганите на протестиращите в страната преди срещата между двамата президенти беше "Няма да му позволим да продаде страната", Лукашенко изглежда няма много поле за различни от това действия.

Рублата е изгубила над 10% от стойността си спрямо щатския долар от началото на август и 26% от нея от началото на годината. Заедно с това властите разполагат с 4,3 милиарда долара резерви в чуждестранна валута, които са достатъчни за покриването на половината от вноса ѝ за период от месец и половина.

Погледнато от такава перспектива, авторът на статията посочва, че помощта на Москва в размер на 1,5 милиарда долара е скромна. Постигнатото в понеделник споразумение включва и неуточнен брой готвени руски инвестиции в Беларус, но те няма да бъдат реализирани в краткосрочен план.

По думите на експерти от Международния институт по финанси задържането на власт на настоящия режим в Беларус гарантира увеличаване на задълженията към Русия и нарастващ апетит към активи в страната.

"Русия вече има обширни икономически интереси в Беларус и често показва желание за допълнителни придобивания там", коментира Владислав Инзомецев от Atlantic Council.

От 2011 година, например, енергийният гигант "Газпром" притежава стратегически важни газопроводи в Беларус, които се използват за транзит на руски газ до Полша и Германия. Също така Русия притежава дял от 42,5% в беларуския петролен гигант Mozyr, който се контролира от "Роснефт" и "Газпромнефт".

Междувременно евентуална помощ от страна на Запада изглежда невъзможна, след като преговорите за отпускане на заем от 940 милиона долара с Международния валутен фонд пропаднаха след разрастването на протестите в страната.