Валутният борд вече пречи на икономическото развитие на страната, заяви пред БНР Красимир Ангарски - бивш ръководител на работната група за въвеждането на Валутния борд у нас.

България трябва завинаги да е във валутен борд, според Александър Божков

Търпим ограниченията от 20 години и вече идва момент, когато трябва да предприемем нови действия за преминаване в по-добър режим, каза Ангарски. Той изброи ограниченията на Валутния борд - болезнено преструктуриране на икономиката, загуба на растеж, на вътрешен продукт и ниски доходи. Най-важното е, че националната банка не може да рефинансира банките в страната.

Паричният съвет изигра своята икономическа роля, смята Ангарски. Според него, сега съществено предимство е ако минем веднага в еврозоната и приемем еврото. То донякъде е въведено у нас, тъй като нямаме ортодоксален Валутен борд и много от сделките са в евро. Фиксираният курс не е мръднал и дали ще плащаш в лева или евро е едно и също. Бизнесът и всички, които търгуват в евро, когато преминават през курса, плащат такси, които просто е излишно да се плащат, смята той.

Иван Костов съветва да излезем от Валутния борд

Иван Костов съветва да излезем от Валутния борд

Независимо дали ще влезем в Еврозоната или не

Въпросът се повдига при всяко ново правителство, но решенията се вземат трудно, допълни Ангарски, който припомни, че от години страната ни изпълнява всички изисквания на Маастрихтските критерии и би трябвало да можем бързо да влезем в еврозоната.

Голямо предизвикателство е, че ако страната ни излезе от Валутния борд, без да се присъедини към еврозоната, е възможно валутният курс да се промени и спестяванията на хората да се обезценят, каза Ангарски.

Припомняме, ден по-рано за излизане от Валутния борд се обяви и бившият премиер Иван Костов. Паричният съвет бе договорен от служебния премиер Стефан Софиянски и шефа на мисията на МВФ за България Ан Макгърк.

Валутният съвет, наричан по-често неточно Валутен борд (currency board), също и паричен съвет, е система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Валутният съвет е изобретение на Британската империя - първият Валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 г. До днес е имало над 70 валутни съвета, предимно в британските колонии и в някои други малки страни и територии.

В Европа Валутни съвети е имало в Естония (1992) и Литва (1994). Естония практически излиза от Валутен съвет през 1999 г., анализирайки резултата от прилагането му, като го "модифицира".
Тя започва свободно да емитира национална валута, без да се съобразява с валутните си резерви, като успява да съхрани фиксирания си курс до влизането си в Еврозоната. Подобна е ситуацията и с Литва.