Мигът, в който разбираш, че Бонучи струва 65 милиона евро

Това е един от повратните моменти в деня ти. Когато се събудиш, а с първото кафе за деня преглеждаш twitter за новините в телеграфен вид.

Трансферите, разбира се, правят заглавията в летните дни, ако трендовете, които следваш, са футболни.

И когато стигнеш до новината (написана на няколко езика от италиански, английски и испански медии), че Леонардо Бонучи ще струва на Челси поне 65 милиона евро, нещо се пречупва.

Таймаут за уточнение.

Бонучи е чудесен защитник, един от най-добрите индивидуално и тактически подготвени бранители в Европа. Сигурно е изключително ценен, ако го имаш в отбора.

Но къде, по дяволите, отива здравият разум, ако един защитник струва 65 милиона евро!?

Леонардо е на 30 години. Ще рече - колко още години на високо ниво го чакат във футбола? Да, Малдини игра до близо 40, Барези - също. Но в техния диапазон като класа и влияние ли е наистина Бонучи?

Източник: Juventus.com

На 30 човекът има семейство с малки деца, което си е супер в Торино. Взимаш го, адаптацията изведнъж се усложнява (не говори друг език извън италианския) и... се оказва, че му трябват 6-12 месеца да заиграе в този ритъм, в който го прави "и насън да го бутнеш" за Ювентус.

И това се е случвало, при това нерядко. И при това - на далеч по-големи играчи от Бонучи.

Той не е нито тезата, нито основната мишена на този материал. Просто е нишка от този все по-озадачаващ пъзел, който представлява трансферният пазар.

Той диктува, казват в бизнеса - пазарът. Юве иска толкова пари, защото знае: а) има кой да ги даде; б) при цените в момента в Англия, защо такъв изтъкнат лидер да не е 65 милиона?

Има и едно в) - че Юве може и да иска по този начин да отблъсне всякакъв интерес и да си запази дялания камък в отбраната.

Но бъдете сигурни, че ако Челси, ПСЖ, Юнайтед или Ботев Пловдив дори извади тия пари, Бонучи поема по пътя.

Цените съвсем полудяха това лято, поне тези, които се спрягат предварително. Четем за 70 милиона за Верати, още толкова за Кейта от РБ Лайпциг, 60 милиона за Матюиди, 100 милиона за Мората, 165 милиона за Мбапе и, разбира се, умопомрачителните 200 милиона за Роналдо.

Източник: GettyImages

Но всъщност, това последното не бива да ни шокира. Щом един централен бранител струва 65 милиона, колко да е цената на най-добрият играч в света?

Или на Лео Меси - другият с тази титла? Та той е и по-млад от Кристиано, може да иде и към 300 милиона.

И ако при тях веднага ще бъде аташирана бизнес логиката, че само имиджът и популярността им ще "избият" сделката, това в случаи като Бонучи, Кейта, Матюиди или Мората не може да е валидно.

Тези имена на фланелките няма да накарат половин Индонезия да стане от Ливърпул/Юнайтед/Арсенал или който ги привлече. Това го правят хора като Роналдо и Меси, Златан и още 3-4 такива аса от съвременния футбол.

Източник: GettyImages

Накъде отива пазарът? Разбираме механизма, в който тв парите избутват нагоре и възможностите за големи разходи, а страхотният оборот на топ клубовете им позволява да харчат все повече и повече.

Но няма ли да има таван, спирачка? В Щатите и системата на баскетбола, хокея, бейзбола и американския футбол, механизмът също работи и най-добрите струват доста повече от средните по класа или периферните играчи в отделните спортове. Но нещата са канализирани и вкарани в някакви рамки.

Освен това, в Европа се забелязва и криволичене встрани от утъпканата пътека на "изчисляване" на трансферната стойност на един играч.

Фундаментите на това действие, за което често отговарят цели комисии в клубовете, са възраст, опит на международната сцена, кондиция и сатистики за изиграни/пропуснати мачове с травми, дисциплинарна история (картони, наказания), както и лични и семейни отличителни стойности и степен на адаптивност.

Смята се, че до и около 25 г., футболистите са в праймтайм на своята цена и пазарна стойност.

Бонучи не само по този показател изглежда встрани от модела. И не е само той. Многото пари във футбола не са криминално спечелени и никой не се занимава да търси сметка кой и защо харчи огромни суми за трансфери.

Просто в един момент главата ти бръмва от някои имена и цените, които се спрягат около тях.

От друга страна - всяко лято си казваме, че в това отношение нещата а-ха да излязат извън контрол.

А колелото си се върти... Поне в света на големия футбол, който все повече се превръща в облак на благоденствие и милиарден бизнес, контрастиращ ярко с масовата картина в страните извън топ 5-6 на Европа.