Над 650 собственици на семейни аптеки в България настояват за 25% увеличение на възнаграждението за изпълнение на рецепти по НЗОК и съкращаване на срока, в който Здравната каса се разплаща с аптеките, до 14 дни.

Исканията са част от декларацията "Екосистемата на бъдещето: баланс, достъп и устойчивост", приета от представители на фармацевтичната индустрия, търговията на едро и аптечния сектор по време на 14-ата есенна конференция в Свети Влас.

Документът съдържа предложения към НЗОК, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Народното събрание за промени, които според участниците са необходими за запазване на достъпа до лекарства и устойчивостта на аптечната мрежа.

Сред основните искания освен по-високото заплащане и по-бързото разплащане са национален анализ на аптечната мрежа и създаване на механизъм за подпомагане на аптеките в малките, отдалечените и труднодостъпните населени места.

"Устойчивото снабдяване с лекарства е обща отговорност на всички по веригата. В центъра обаче стои пациентът. Достъпът до лечение зависи от сигурността на доставките, устойчивостта на аптечната мрежа и възможността фармацевтът да изпълнява пълноценно своята професионална роля", заяви Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, собственици на семейни аптеки.

Искат 25% увеличение за изпълнението на рецепти

Според приетата декларация възнаграждението за изпълнение на рецепти по НЗОК трябва да бъде увеличено с 25%, за да отразява по-точно реалните разходи на аптеките.

Сред тях фармацевтите посочват разходите за информационни системи и дигитализация, обработването на електронни рецепти, изпълнението на административните изисквания, съхранението и управлението на лекарствените наличности, както и професионалната дейност и отговорност на магистър-фармацевта.

"Ако искаме устойчива аптечна мрежа, трябва да има предвидим модел за нейното финансиране", заяви Любенова.

Според нея увеличението с 25% трябва да създаде по-стабилна финансова основа за аптеките и да предотврати задълбочаването на регионалните различия в достъпа до лекарства.

Предлага се и механизъм за периодична актуализация на възнаграждението според реалните разходи на аптеките и промените в икономическата среда.

НЗОК да плаща до 14 дни

Другото основно искане е срокът за разплащане на НЗОК с аптеките да бъде намален до 14 дни.

Според представителите на сектора предвидимият паричен поток е особено важен за семейните и независимите аптеки, които трябва предварително да осигуряват необходимите количества лекарства за здравноосигурените пациенти.

"Независимите и семейните аптеки не следва системно да финансират публичното лекарствоснабдяване със собствени средства", заяви Любенова.

По думите ѝ сроковете за плащане влияят пряко върху способността на аптеките да поддържат необходимите лекарствени наличности.

Карта на районите без достатъчно аптеки

Участниците в конференцията настояват Министерството на здравеопазването да извърши национален анализ на аптечната мрежа.

Целта е да бъдат установени регионалните различия, районите с недостатъчно аптечно покритие и населените места без аптека, както и да се проследяват промените в мрежата.

На тази основа се предлага създаването на механизъм за финансова и друга подкрепа на аптеките в малките, отдалечените и труднодостъпните населени места, както и на обекти, които изпълняват функция от обществен интерес.

Предлага се и постоянна работна група за устойчивостта на аптечната мрежа с представители на държавните институции и сектора.

В декларацията се защитава модел, при който в системата има място едновременно за независими и семейни аптеки, регионални структури и големи аптечни вериги.

Според участниците обаче развитието на пазара не трябва да води до прекомерна концентрация, особено като се има предвид, че в някои малки населени места независимата аптека е единственият достъпен пункт за получаване на лекарства и фармацевтична консултация.

Дигитализация, но след реално тестване

Отделен акцент е поставен върху дигитализацията на сектора. Семейните аптеки подкрепят ускоряването ѝ, но настояват новите електронни системи да бъдат въвеждани едва след реални тестове с участието на фармацевти и аптеки.

Предложенията включват единни стандарти за обмен на данни, съвместимост между отделните информационни системи, премахване на двойното въвеждане на една и съща информация и ясни процедури за работа при технически сривове.

"Технологиите трябва да свързват участниците в системата и да улесняват достъпа до лечение, без да създават нови административни бариери за аптеките", посочи Любенова.

Искат разширяване на ролята на фармацевтите

В декларацията се предлага и разработването на модел за финансиране на допълнителни професионални фармацевтични дейности, когато те имат измерима полза за пациента.

Към Министерството на финансите е отправен призив при определянето на публичните разходи за лекарства да се отчита не само цената на медикаментите, но и ресурсът, необходим за сигурното и професионалното им достигане до пациентите.

Участниците настояват и бъдещите законодателни промени в снабдяването с лекарства да бъдат предшествани от оценка на въздействието им върху пациентите, аптеките, фармацевтите и конкуренцията.

Декларацията беше приета в рамките на кръглата маса "Аптека 2030 България: приоритети за развитие на сектора до 2030 г.". Сред обсъжданите проблеми бяха недостигът на фармацевти и лекарства, намаляващата рентабилност на аптеките, административната тежест, нелоялната конкуренция и липсата на дългосрочна държавна политика за сектора.

Представителите на семейните аптеки призоваха институциите да използват документа като основа за конкретни преговори за бъдещото финансиране, регулиране и развитие на аптечната мрежа в България.