Предвидените в проекта за Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. параметри не могат да бъдат определени като задоволителни и адекватни спрямо потребностите на здравноосигурените лица от медицинска помощ. При запазване на осемпроцентния размер на задължителната здравноосигурителна вноска, обаче, очевидно това е пределът на възможностите на приходната част. Това се казва в становище на Българския лекарски съюз (БЛС) по проектобюджета на НЗОК, адресирано до 51-ото народно събрание и парламентарните комисии по бюджет и финанси и по здравеопазване.
Като цяло съсловната организация подкрепя проекта и изразява надежда, че Законът за бюджета на НЗОК за 2026 г. ще бъде разгледан и приет от Народното събрание в срок. Съсловната организация иска също да бъдат направени известни промени между първо и второ четене.
Лекарите приемат за правилно в закона да не се включва задължение на НЗОК да разпределя целеви средства за възнаграждения на медицински персонал. "Многократно сме изказвали позицията си по отношение на принудителното ангажиране на здравноосигурителната институция с разпределение на средства, които не са свързани с основната й задача — да закупува медицински дейности и услуги, извършени в полза на здравноосигурените лица", посочват те.
От БЛС отбелязват, че предвиденото в оттегления първоначален вариант на проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. целево подпомагане на отделни болници за осигуряване на нормативно определени в Закона за лечебните заведения изисквания за минимални трудови възнаграждения, не е било подложено на необходимата предварителна оценка на въздействието, не са били поставени ясни правила за приложението му затова се е стигнало до спорове и нагнетяване на напрежение в съсловието. Според съюза трябва да се подхожда много внимателно, когато се променя основният принцип при настоящата форма на финансиране по линия на НЗОК — за извършена дейност или "парите следват пациента". От организацията подчертават, че най-правилният подход за постигане на достойни възнаграждения на медицинските и здравни специалисти е адекватното финансиране и оценяване на отделните медицински дейности, заплащани с публичен ресурс.
От БЛС приемат за напълно погрешно това, че са предвидени 2 556 500 евро за биомаркерна диагностика, разпределени в реда за здравноосигурителни плащания за медико-диагностични дейности (по ред 101.3.4.1.). От съсловната организация настояват средствата да бъдат прехвърлени в ред 1.1.3.6. - медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги.
"В изпълнение разпоредбите на Закона за бюджет на НЗОК за 2025 г. беше изработена и включена в Наредбата по чл. 45, ал. 2 от 330 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК амбулаторна процедура за биомаркерна диагностика — "Секвениране от следващо поколение (NGS) при пациенти с новодиагностицирани онкологични заболявания". За да осигури качествено изпълнение на тази процедура Здравноосигурителната каса прие да заплаща отделно за скъпоструващите медицински изделия за генетична диагностика и предстои да изготви спецификация за изискванията, на които следва да отговарят те, както и да проведе договаряне с производители/търговци на едро по реда на чл. 45, ал. 35 и 37 от Закона за здравното осигуряване. Затова не намираме за логично насочването на средства за биомаркерна диагностика на онкологични пациенти към бюджета за медико диагностичните дейности, при налична амбулаторна процедура", аргументират се от БЛС.
От съюза допълват, че освен това в момента биомаркерни изследвания за онкологични заболявания не са включени в нито един пакет от приложението за медико-диагностични изследвания в извънболнична медицинска помощ на Наредбата по чл, 45, ал. 2 на 330, което прави невъзможно заплащането на такива дейности със средства от бюджет по ред 1.1.3.4.
Същевременно, от организацията подкрепят въвеждане на електронна здравна карта и се надяват с този бюджет а бъде осигурено финансово нейното изработване и внедряване.
"Български лекарски съюз последователно и принципно подкрепя усилията за повишаване на прозрачноста и отчетността в системата на здравеопазването. Съсловната организация през годините винаги е подпомагала процеса по изграждане, развитие и внедряване на Националната здравноинформационна система (НЗИС) и постигането на значителна електронизация на процесите в здравеопазването", заявяват от съюза и допълват, че многократно са настоявали също за нормативното въвеждане на задължителна предварителна верификация от пациента за извършване на медицинска дейност.
"Затова и изказваме нашата подкрепа на инициативата за въвеждане на електронна здравна карта, която да удостоверява присъствието на гражданите в лечебните и здравни заведения и ползването на медицински и др. услуги по реда на здравното осигуряване", посочват от БЛС. От съсловната организация предполагат, че в тази връзка в бюджета на НЗОК за 2026 г. са отделени З млн. евро за предоставяне достъп на гражданите до техните електронните пациентски досиета в Националната здравноинформационна система чрез мобилното приложение "еЗдраве". От съюза отбелязват, че е Законопроекта обаче се предвижда средствата за активиране на мобилно приложение "е3драве" да се включат към здравноосигурителните плащания, предназначени за първична извънболнична помощ (ред 1.1.3.1.1.), като само общопрактикуващите лекари ще са натоварени със задачата да предоставят тази административна услуга.
От съсловната организация обясняват, че бюджетът на НЗОК се формира от задължителните здравноосигурителни вноски на гражданите и предназначението му е да финансира преди всичко медицински услуги, лекарствено лечение и др., свързани със здравето на пациентите дейности, а не административни или технически услуги, каквото е активирането на достъп до електронно здравно досие. "Но след като е взето решение за осигуряване от бюджета на НЗОК на средства за тази цел, апелираме активиране на мобилно приложение "еЗдраве" да не бъде възлагано само на общопрактикуващите лекари, а на всички лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ сключили договор с НЗОК", призовават от БЛС.
От съсловната организация настояват между първо и второ четене да се направят следните промени в законопроекта:
- Средствата по ред 1.1.3.4.1. в размер на 2 566,5 хил. евро да бъдат прехвърлени към здравноосигурителните плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ като се създаде нов ред "1.1.3.6.1. в т.ч. медицински изделия за биомаркерна диагностика при онкологични заболявания, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги"
- Средствата в размер на 3 000,0 хил. евро по ред 1.1.3.1.1., предвидени за активиране на достъпа до електронните здравни записи на гражданите в НЗИС чрез мобилно приложение "еЗдраве" да бъдат преместени в ред 1.1.3.8. Други здравноосигурителни плащания и да се даде възможност услугата да се предоставя от всички желаещи изпълнители на медицинска помощ, работещи по договор с НЗОК, а не само от общопрактикуващите лекари.
USD
CHF
EUR
GBP
