Крайно недостатъчен е броят на донорите в Националната публична донорна банка - едва 3000. Това алармира проф. Елисавета Наумова ръководител на банката по време на кръгла маса по въпросите на донорството на стволови клетки.

Проф. Наумова припомни, че на 10 октомври тази година се навършват 20 години от първата трансплантация на стволови клетки в България. Тя обясни, че у нас 60% от съхраняваните стволови клетки в публичната банка са годни за трансплантация, което говори за качеството на работата на българските медици, тъй като в световен мащаб между 40-50% от съхраняваните стволови клетки са годни за трансплантиране.

У нас минимумът, който е необходим, за да могат българските пациенти да се възползват от пълноценно от публичната банка е донорите да достигнат поне 10 хиляди, а за да функционира нормално поне половин милион. За сравнение публичната банка на Германия разполага със седем милиона.

Доц. Костадин Ангелов, директор на Александровска болница констатира, че проблемът с донорството в България има и въпросът засяга начина на мислене на хората по отношение на желанието да бъдат донори.

"В момента се извършват различни трансплантации със същия успех, както в чужбина", обясни доц. Ангелов и допълни, че в България се извършват около 30 такива трансплантации на пациенти, които имат нуждата от костно-мозъчна трансплантация. По думите му, ако бъде направен центъра в Александровска болница, който да включва в Националната публична донорна банка за стволовите клетки в обединение с Клиниката по хематология и Клиниката по имунология Александровска болница ще затвори цикъла и ще може да трансплантира костен мозък на много повече пациенти.

"Напрактика ще спестим огромен финансов ресурс за трансплантацията на тези пациенти в чужбина", изтъкна доц. Ангелов. Той обясни, че такъв проект е направен и одобрен от Министерство на здравеопазването и от Министерски съвет, но зам.- министър Мирослав Ненков бил предпазлив по отношение на финансирането на проекта.

"Такъв проект има наистина. Този проект е на етап одобрение. Финансиране ще търсим начин да го осигурим. Проектът е много хубав, идеята е много хубава, ако имаме късмет да увеличим донорите над 10 хиляди, за да може български донори да се ползват за български пациенти - ще е идеално. Няма да стане до следващия петък. Този проект не е включен във финансовата програма на Министерство на здравеопазването за 2017 г.", уточни заместник-министър Ненков.

Той подчерта ролята на медиите в този процес за популяризиране на донорството. "Това е пътят с такъв тип събития като тази кръгла маса и с участие на всички ангажирани в този процес. Трябва да стигне тази информация до хората. Потенциалните донори да разберат, че процедурата за вземане на кръв е минимално инвазивна, процедурата за вземане на костен мозък - е малко по-тежка, но не води до практически никакъв риск за здравето на хората. Вземането на кръв от пъпна връв хората го правят за себе си в частни банки. Публичната банка е за всички. Няма никакъв проблем нашите колеги гинеколози да го обяснят това", посочи заместник-министър Ненков.

Д-р Симеонова, изпълнителен директор на Агенцията по трансплантации обясни, че има много родилки, които се обаждат и заявяват, че желаят да дарят кръв от пъпна връв на някой непознат - не за собствени цели и увери, че дарителството и донорството ги има. Тя изтъкна, че при 25% от роднините се намира достатъчно добра съвместимост при децата, но при останалите 75% се търси дарителство от друг човек.