Да се създаде информационна система, която да отчита кой пациент в какво време е престоял в дадена болница - с ден и час. Това предложи депутатът от ГЕРБ д-р Лъчезар Иванов по време на днешния дебат за това как да се управлява съвременното здравеопазване и дали и как да се промени моделът на финансиране на болниците.

Тази система трябва да е в ръцете на НЗОК, така че да се даде нова политика в здравеопазването. Дотогава не можем да говорим за изхабяване на модела", обясни д-р Иванов. Тук стои и въпросът за демонополизация на НЗОК, добави депутатът.

По думите му здравната карта на лечебните заведения в страната е изключително важна, но без информационна система няма да допринесе за адекватното разходване на средствата за здраве.

Д-р Станимир Хасърджиев от Българската асоциация за персонализирана медицина бе категоричен, че най-големият проблем в здравеопазването е философията на финансирането на болниците.

"Една система, в която се заплаща за брой извършена дейност, леглоден, поставена става и т.н., няма как да се очаква, че ще генерира здраве. Не е добре да се плаща само за преминал пациент", каза той.

Ананиев предлага модел за демонополизация на НЗОК

Ананиев предлага модел за демонополизация на НЗОК

Кога ще реформирате системата?

След него обаче д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, изрази мнение, че това е правилното - да се плаща за дейност, а не, че съществува сградата, но все пак нещо се е счупило и в този модел с годините. Той каза, че на практика няма ефективен контрол, а добре свършилите работата затъват повече в дългове.

Използва се механизмът за ниско задържане на цените, а се надявам да дойде моментът да се заплаща дейност съобразно свършената работа и качество, уточни шефът на БЛС.

Добри идеи как да се подобри работата и финансирането на болниците даде проф. Асен Балтов, директор на "Пирогов".

Той отчете, че трябва да се реши проблемът със здравно неосигурените и се спря на друг проблем: "Цената на медикаментите на извънболничната помощ вече е над 50% и не помага на болните. Затова трябва да има електронен търг на медикаменти. Видяхме какво стана с онкомедикаментите, ако се прави редовно, и другите медикаменти ще поевтинеят".

Той поиска електронна здравна карта, която е "бъдещето на здравеопазването".

"Много е важно да се завърши проектът за спешните портали, това е гръбнакът и бъдещето. Трябва да има истинска спешна медицинска помощ от най-малкото място до големите центрове. Преди да имаме хеликоптери, трябва спешна мрежа с добра комуникация, и телемедицината като допълнително надграждане", обясни Балтов.

С 5 млн. лв. ремонтират и оборудват общинските болници в София

С 5 млн. лв. ремонтират и оборудват общинските болници в София

Отделно дават 10 млн. лв. за лечение на неосигурени лица

Шефът на Пирогов каза, че е време да има и електронен търг за всички медицински изделия, с които има сериозни проблеми във всяка голяма болница.

Следващата тема бе финансирането на общинските, по-скоро малките болници.

"Бяхме свидетели на фалити на болници в Монтана, Враца, Видин. Искам да поставя темата за финансирането на лечебните заведения на база на клинични пътеки. Проф. Асен Балтов да определи най-сложната операция, която да е с най-висок коефициент на плащане, а всички други да са с по-нисък коефициент - и по този начин клинична пътека да тежи", обясни идеята си депутатът Лъчезар Иванов.

Той поиска сериозна преоценка на ролята на общинските болници като извършител на медицинска услуга - в каква степен могат да участват в процеса на лечение и тежестта им за всеки конкретен град и община. "Излизат хирурзи на протест, че нямат пари и като надникнем в отчетите, има 6-8 операции за месец", даде за пример той.

Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК посочи, че държавата трябва да се намеси в общинските болници и трябва да има буфери.

Увеличават с до 40% заплатите в общинските болници

Увеличават с до 40% заплатите в общинските болници

Отпускат допълнителни 30 млн. лева за общинските и областните лечебни заведения

"Броят на болниците е установен отпреди 40 години, когато България е била 9 млн. население, сега сме 7 млн. и не е нормално да се запазва този брой, но трябва да има добри механизми за преструктуриране", каза той.

Димитров отбеляза и големия проблем със спешната помощ. Според него от нея се възползват основно хората без осигуровки и останалите не могат да я получат. Държавата трябва да се погрижи за тези хора, живеят в гета и следват скандалите, категоричен бе специалистът.

Дебатът се проведе като част от годишния проект "Най-добрите болници".