Близо 280 000 пациенти у нас преминават годишно по клинични пътеки през отделенията по неврология и неврохирургия, ортопедия и травматология, кардиология, неинвазивна кардиология, кардиохирургия и ревматология и неонатология. Същевременно рехабилитационно лечение са провели едва около 140 000 болни. Това показва проучване на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация за 2018 г.
Според Асоциацията резултатите показват, че има голям брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитационно лечение, но така и не са го провели. От организацията подчертават, че своевременното възстановяване на здравословното състояние на пациента е основен фактор за по-бързото му връщане на работното място, както и за намаляване на временната му нетрудоспособност.
Те разкриват и друга смущаваща практика - отчита се дисбаланс в разпределянето на лимитите за болнична помощ между утвърдени болнични заведения и новопоявяващи се такива в различни краища на страната. Според асоциацията по този начин се формират съществени различия във финансирането на лечебните заведения, като непрекъснато се лимитират тези от държавният сектор.
От АФМР посочват и че от 8 години не са актуализирани цените на клиничните пътеки за физиотерапия и рехабилитация освен тези, засягащи рехабилитацията на деца и ЦНС.
От организацията посочват, че за разлика от непрекъснатия растеж на разходите за болнична помощ тези за рехабилитация намаляват - съответно от 3.95% за 2014 г. на 3.03% през 2017 г. Те подчертават, че стойността на клиничните пътеки по физиотерапия и рехабилитация покрива около 43% от реалните разходи.
От Асоциацията са обезпокоени и от нарастващата средна възраст на лекарите по физикална медицина и рехабилитация, които няма от кого да бъдат заместени. Според тях основната причина за това е липсата на остойностяване на медицинската услуга, критично ниските цени на клиничните пътеки и ниското заплащане на медицинския труд.
Заключенията на АФМР за настоящото състояние на физикалната и рехабилитационна медицина у нас са, че:
има голям брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитация, но не провеждат такова лечение, което води до продължително отсъствие от работното място и до отделянето на парични средства за временна нетрудоспособност.
не се отделят необходимите средства за рехабилитация предвид големия брой нуждаещи се пациенти.
трябва да бъде разработен механизъм за определяне на лимитите на клиничните пътеки, чрез който да се ликвидира дисбаланса в разпределянето на финансовите средства.
необходим е икономически анализ, въз основа на който да се остойностят медицинските услуги и да се определи цената на клиничните пътеки.