В голяма част от цедените кисели млека и в пресните сирена, които се предлагат в търговската мрежа, се слага свръхпречистен туткал, познато като тапетно лепило. (То се получава при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др. - б.р).

Целта е да се постигне определена гъстота и структура на продукта, пише „Марица” цитирайки доц. Петър Панайотов, преподавател в катедра „Мляко и млечни продукти” в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Той уточни, че най-предпочитаният и евтин сгъстител е емулгаторът карбоксиметилцелулоза. Тя се разтопява лесно на водна баня и с нея могат да се лепят тапети, но ще ви излезе скъпо удоволствие, коментира специалистът. На едро за килограм от тази добавка струва над 4 лв., докато тапетното лепило под 2 лв.

 

"Всъщност тапетното лепило представлявало технически продукт, получен от карбоксиметилцелулозата. В млечните продукти обаче се влагал, след като бъде химически пречистен, освободено от всякакви деривати. Ако бъде добре пречистен, тогава вреда от него няма. Важното е на етикета да пише, че има стабилизатор или съответното „Е”. Тогава клиентът да е информиран и купува на своя отговорност", допълни доц. Панайотов.  

Според него, в Агенцията по храните трябва да навлязат повече специалисти - технолози, които да имат отношение към млечните храни.

Този, който проверявал едно млекопреработвателно предприятие, трябвало да е запознат и с технологията, и с техниката. Обикновено се проверявало техническата документация и дори да се вземе някаква проба, няма гаранция, че резултатът ще е точен, уточнява технологът.