Най-големият научен експертимент в света е напът да се превърне в най-скъпия източник на излишна енергия, разказва Bloomberg. Нужните компоненти за проекта, който струва над 20 милиарда евро, вече започват да се събират на мястото на строежа в южна Франция, където около 800 учени планират да направят тест дали могат да впрегнат енергията, която кара звездите да светят.

Сглобяването на машината ще започне през май следващата година. За разлика от традиционните ядрени централи, които разделят атомите, така наречения ITER реактор ще ги смесва и възпламенява при температури 10 пъти по-големи от тези на слънцето - 150 милиона градуса по Целзий.

Невероятната сложност на проекта с над милион части и спонсори от 35 страни оставят отворен въпроса дали реакторът ще работи и дали ще може да доставя електричество на цената на конвенционалните източници. Производителите на вятърни централи вече започват да обещават, че ще доставят ток без субсидия до 2025 г., а нуждата от електричество стагнира. Това поставя и въпросът дали проектът има смисъл.ITER - или Intenational thermonucler experimental reactor (международен термоядрен експериментален реактор), трябва да достави голямо количество енергия без замърсяване. Това поне бе идеята на правителствата, които започнаха проекта през 2006 г. Днес, когато цената от вятърните и соларни ферми намалява рязко, ITER е все още на десетилетия от това да докаже, че научните теории могат да се осъществят напрактика.

През последните пет години цената на соларните панели се срина с 62% и се очаква през следващите десетилетия те да увеличат броя си по света лавинообразно. Подобна е ситуацията и с вятърната енергия. А батериите вече позволяват енергията да се запазва, което намалява нуждата от централи, които да подават базово количество електричество в мрежата.

Дялове в проекта имат ЕС, Китай, Индия, Япония, Русия, Южна Корея и САЩ. От началото през 2006 г. забавянията са постоянни, а през миналата година ITER се нуждаеше от нови 5 милиарда евро, за да може разработката да продължи.

А бъдещите траншове остават под въпрос, след като политиците вече не виждат такава нужда от него и са склонни да пренасочват парите в други посоки.