За втори път тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти, предаде "Ройтерс".
Това решение беше очаквано заради инфлацията, която беше породена от войната в Иран, вследствие на която драстично поскъпнаха горивата.
С повишението основният лихвен процент по депозитите на ЕЦБ достигна 2,5% - горната граница на диапазона, считан от политиците за "неутрален" - т.е. такъв, който нито ограничава, нито стимулира икономическия растеж.
Макар финансовите инвеститори да залагат на нови повишения по-късно тази година и през 2027 г., вероятно ЕЦБ ще подходи предпазливо и няма да бърза със следващи стъпки предвид смесените икономически перспективи.
Рязкото покачване на цените на петрола и природния газ изтласка инфлацията значително над нивото от 3% в еврозоната август, което надхвърли целевото равнище на ЕЦБ от 2%.
Освен това скорошната ескалация на конфликта в Иран най-вероятно ще вдигне още цените, което пък може да се отрази и на процеса за определяне на заплатите.
След заседанието на ЕЦБ в Берлин банката заяви, че "перспективите остават силно несигурни, като съществуват рискове инфлацията да се окаже по-висока, а икономическият растеж - по-слаб от очакваното".
ЕЦБ също така повиши прогнозата си за икономическия растеж през 2026 г. до 0,9% - спрямо 0,8% през юни, и вече очаква средна инфлация от 3,0% за настоящата година и 2,5% за 2027 г.
Високите разходи за енергия подсказват за наличие на устойчива инфлация, а надеждите за бърз край на водената от САЩ и Израел война срещу Иран - започнала в края на февруари - вече са изчезнали. Високите цени на природния газ също пораждат все по-големи опасения, тъй като нивата на запасите са под историческите норми с наближаването на зимния отоплителен сезон.
Междувременно икономическият растеж се задържа на по-добри нива от очакваното, като демонстрира устойчивост, която би могла да окаже натиск за повишаване на цените.
Базовата инфлация, която изключва волатилните цени на храните и горивата, дори се забави през миналият месец вследствие на умереното поскъпване на услугите, докато растежът на заплатите - ключов показател за ценовия натиск - продължава да се забавя.
Доходността по облигациите също отбеляза рязък ръст, което до голяма степен отразява подобни повишения при американските държавни ценни книжа. Това затяга условията за финансиране и на практика върши част от работата на централната банка.
Тези фактори подсказват, че дори ценовият натиск да се запази, той е далеч по-слаб в сравнение с 2022 г., когато инфлацията надхвърли 10% вследствие на скока в цените на енергията след нахлуването на Русия в Украйна.
USD
CHF
GBP
