Инфлацията в еврозоната отново надхвърли 3% през август заради по-високите цени на енергийните продукти, съобщава "Ройтерс".
Това е рекорден тригодишен връх и допълнително затвърждава вече солидните основания Европейската централна банка да повиши лихвените проценти отново този месец, тъй като войната с Иран продължава да оказва възходящ натиск върху цените.
Инфлацията в 21-те държави, използващи еврото, се ускори до 3,3% през август спрямо 2,9% през юли, като почти изцяло причината са по-високите разходи за енергия. Цените на суровия петрол и природния газ са се повишили, а рафинериите са увеличили маржовете си, показват данните на Евростат.
Въпреки това базовият ценови натиск остава умерен, което дава известни основания за успокоение на политиците, че ръстът на цените на енергията все още не е довел до вторични ефекти от типа, който би могъл да поддържа високата инфлация и да принуди ЕЦБ да предприеме по-агресивни действия.
Всъщност базисната инфлация — показател, който изключва променливите цени на храните и горивата — се понижи до 2,4% през миналия месец спрямо 2,5% през юли. Ръстът на цените на услугите, които са най-големият компонент в потребителската кошница, се забави до 3% от 3,3%.
Най-новите данни като цяло съответстват на прогнозите на ЕЦБ и показват, че широко очакваното повишение на лихвата по депозитите до 2,50% на 10 септември — второто подобно решение на банката тази година след повишението през юни — ще бъде сравнително лесно решение.
Финансовите инвеститори вече са калкулирали това повишение в цените, което означава, че вниманието им ще бъде насочено към бъдещата траектория на лихвените проценти — по-сложен въпрос, тъй като мненията се разминават по отношение на това колко дълбоки са инфлационните проблеми в еврозоната.
Засега представителите на ЕЦБ, изглежда, нямат желание да дават сигнали за допълнителни повишения на лихвите, а икономистите също смятат, че има голяма вероятност ЕЦБ да спре с повишенията през септември и да задържи лихвите на ниво, което мнозина определят като горната граница на "неутралния" диапазон — равнище на лихвите, което нито ограничава, нито стимулира икономическия растеж.
Една от причините е относително слабият пазар на труда, както и фактът, че ценовият натиск все още не е довел до видимо ускоряване на ръста на заплатите. Това засилва очакванията, че за овладяване на инфлацията може да е достатъчно само постепенно затягане на паричната политика.
Икономическият растеж от едва около 1% също е сравнително слаб и е изложен на риск да се забави още повече, ако конфликтът продължи.
Финансовите пазари обаче очакват още две повишения на лихвите през следващата година, изхождайки от предположението, че по-високите цени на енергията в крайна сметка ще започнат да се пренасят върху ценообразуването в по-широката икономика, особено след като войната с Иран не показва признаци на затихване и продължава да поддържа инфлацията висока.
Цените на природния газ също се повишават, а икономиката като цяло се оказа устойчива на икономическия натиск, породен от войните, митата и по-високите лихви. Затова някои анализатори смятат, че може да се наложи ЕЦБ да направи повече, за да ограничи ценовия натиск.
Освен това централните банки в други големи икономики, включително Федералният резерв на САЩ, също може да бъдат принудени да повишат лихвите, което засилва пазарните очаквания за глобален цикъл на повишаване на лихвените проценти.
И все пак, дори ако ЕЦБ бъде принудена да предприеме допълнителни повишения, изглежда няма особена спешност за последващи действия. Затова представителите на централната банка може да пропуснат заседанието през октомври и да насочат вниманието си към следващия кръг от икономически прогнози през декември.
USD
CHF
GBP
