Отиващото си десетилетие (2010-2019 г.) ще е най-горещото в историята. Това обявиха от Организацията на обединените нации (ООН) в ежегодна оценка, очертаваща пътищата, по които климатичните промени изпреварват способността на човечеството да се адаптира към тях, пише "Франс прес".
Световната метеорологична организация (СМО) уточни, че средните световни температури досега през тази година са били с 1,1 градуса по Целзий над средното равнище в сравнение с прединдустриалната епоха, което означава, че 2019 г. е на път да влезе в трите най-топли години, откакто се водят надеждни измервания по темата.
Произведените от човека парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива, строителството на инфраструктура, отглеждането на земеделски култури и транспортирането на стоки означават, че 2019 г. ще е рекордна по отношение на концентрациите на въглерод в атмосферата, което означава по-нататъшно затопляне на планетата, изтъкват от СМО.
Океаните, които абсорбират 90 процента от излишната топлина, произведена от парниковите газове, сега са с най-високите си регистрирани температури.
Моретата в света сега са с една четвърт по-висока киселинност в сравнение с преди 150 години, застрашавайки жизненоважни морски екосистеми, на които милиарди хора разчитат за храна и работа.
През октомври средното световно ниво на морето е достигнало най-високото си равнище в историята, предизвикано от загубата на 329 млрд. тона лед от ледената покривка на Гренландия само за 12 месеца.
Visitors attending #COP25 climate talks in Madrid can experience living in some of the world’s most polluted cities - through this immersive art installation pic.twitter.com/flRW5pjHhO
— Reuters (@Reuters) December 3, 2019
Всяко от последните четири десетилетия е по-горещо от предходното.
И далеч от това климатичните промени да са явление, с което ще се сблъскват само бъдещите поколения, последиците от ненаситната консумация на човечеството, с растеж на всяка цена водят до това, че милиони вече са засегнати от щетите.
В доклада се казва, че повече от 10 млн. души са били вътрешно разселени през първата половина на 2019 г. - седем милиона пряко заради екстремни метеорологични събития като бури, наводнения и суша.
До края на годината според СМО новите разселвания заради екстремно време може да достигнат 22 млн. души.
"Горещите вълни и наводненията, които бяха "веднъж на едно столетие", стават все по-чести", подчертава генералният секретар на СМО Петери Таалас.
Страните в момента водят решаващи преговори в Мадрид, целящи финализиране на правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата, което изисква от държавите да работят за ограничаване на покачването на средната световна температура до "доста под" два градуса по Целзий.
Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) миналата година очерта колко е жизненоважно човечеството да се стреми към ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса до 2100 г. - в идеалния случай чрез намаляване на емисиите на парникови газове и пренасочване на световната икономика към възобновяема енергия.
ООН заяви миналата седмица в годишната си оценка за емисиите, че светът трябва да намалява въглеродните емисии със 7,6 процента всяка година, всяка година до 2030 г., за да постигне целта от 1,5 градуса.
Вместо това емисиите се увеличават.
И докато правителствата харчат стотици милиарди долари за субсидиране на изкопаеми горива, в Мадрид изглежда няма консенсус за това как страните, които вече се борят със свързаната с климата катастрофа, могат да финансират усилията за адаптиране към новата реалност.
"Нашите икономически дейности продължават да използват атмосферата като сметище за парникови газове", подчертава Джори Рогел, преподавател по климатични промени в Imperial College London, допълвайки: "Повишаващите се температури, затоплящите се океани, окисляването на океана и други показатели са логичната последица от това бездействие и това трябва да ни тревожи дълбоко."
Дори и всички обещания от Парижкото споразумение да бъдат спазени, Земята все още е на път да е с повече от 3 градуса по-топла до края на века.