Въпреки амбициозните планове на ЕС и нарастващите разходи за отбрана в рамките на блока, постигането на отбранителна готовност до 2030 г. ще бъде трудно. Това посочва нов преглед на Европейската сметна палата (ЕСП). Одиторите анализират промените, настъпили от 2020 г. насам.
ЕСП отбелязва преход в политиката от реагиране при кризи към отбранителна готовност на държавите от ЕС, наред с все по-структуриран подход в тази област. Същевременно обаче одиторите посочват няколко предизвикателства и възможности за ЕС, както и рискове, свързани с финансовото и общото управление и отчетността.
Посочва се, че обстановката в областта на сигурността в ЕС се променя драстично през последните няколко години. В резултат на това както ЕС, така и неговите държави членки значително увеличават финансирането за отбрана — област, която от години е засегната от недостатъчни инвестиции, недостатъчни запаси от боеприпаси и ракети, продължителни срокове за производство, зависимост от доставчици извън Европа и логистични затруднения. Това бележи ключов момент за европейската отбранителна промишленост, която се стреми да разшири производствения капацитет, да насърчи иновациите и да укрепи партньорските си връзки.
"Въпреки че ЕС стартира няколко инициативи, за да могат държавите членки да работят заедно и да обединят усилията си в областта на отбраната, извличането на ползи от новите възможности и отчитането на съществуващите рискове е от ключово значение, тъй като целта за отбранителна готовност до 2030 г. продължава да поставя предизвикателства", заяви г-н Марек Опиола — членът на ЕСП, който ръководи одита.
Относно възможностите, обстановката в областта на сигурността и увеличеното финансиране могат да помогнат за разширяване на капацитета на европейската отбранителна технологична и индустриална база и по този начин да стимулират иновациите. Наред с това могат да се развият нови форми на сътрудничество, като например клъстери в областта на отбраната и коалиции за отбранителни способности, като същевременно се укрепват стратегическите партньорства, особено с Украйна. Също така стимулирането на държавите от ЕС да снабдяват своите отбранителни системи от европейски доставчици чрез клаузи за преференции на ЕС би могло да допринесе за намаляването на зависимостта от доставчици извън Европа в дългосрочен план, въпреки че ще трябва да бъдат взети предвид и краткосрочните оперативни нужди.
По отношение на рисковете проучванията показват, че ще бъде трудно да се постигнат стратегическа автономност на ЕС и способност самостоятелно да се поддържат военни операции с висока интензивност до 2030 г. Анализаторите в областта на отбраната подчертават сериозните предизвикателства, които продължават да съществуват, като например фрагментирани национални системи, недостатъчен промишлен капацитет, бавна политическа координация и зависимост от Съединените щати. Въпреки това ЕС може да постигне значителен напредък, както демонстрират увеличените разходи и бързото увеличаване на производството на боеприпаси.
Общите разходи за отбрана на държавите от ЕС са нараснали с почти 80 % между 2020 г. и 2025 г. Планирането на отбранителните способности в ЕС до голяма степен следва подхода "отдолу нагоре", като отделните държави определят собствените си нужди. Липсата на ефективен процес на планиране "отгоре надолу", съчетана с недостатъчната координация между различните потоци на финансиране на равнище ЕС и на национално равнище, обаче може да доведе до разпокъсани инвестиции, дублиране или пропуски в отбранителните способности. Ако не се използва добре, увеличеното финансиране може да доведе също до рискове при изпълнението и недостатъчен капацитет по отношение на материалите, ключовите компоненти или квалифицирания персонал, което ще затрудни усвояването на средствата.
На последно място, финансирането може да се окаже недостатъчно за изпълнение на договорените приоритети в областта на отбраната и за постигане на заявените цели, като например по отношение на военната мобилност. ЕС все по-често използва заеми, обезпечени от неговия бюджет, включително 150 млрд. евро за ускорено постигане на отбранителна готовност на държавите членки чрез инструмента "Мерки за сигурността на Европа" (SAFE) и 90 млрд. евро заем за Украйна, от които 60 млрд. евро са предназначени за отбрана. Все по-голямото използване на разходи за отбрана, финансирани с дълг, и на гарантирани от ЕС заеми може да подкопае фискалната устойчивост, като забави намаляването на публичния дълг и окаже натиск върху бюджета на ЕС.
ЕСП изтъква сложността на управленската структура и механизмите за отчетност на отбранителната политика на ЕС, което увеличава риска от припокриване на отговорностите, и отново подчертава, че тя все още не разполага с правомощия за одит на всички участващи органи и инструменти.
USD
CHF
GBP
