Предложението на Комисията за следващия седемгодишен бюджет на ЕС не предлага начини за повишаване на отчетността и прозрачността пред обществото. Това се посочва в нов преглед на Европейската сметна палата (ЕСП).
Все още се обсъжда окончателният вариант и размерът на бюджета на ЕС за 2028—2034 г. В тази връзка одиторите предупреждават, че предложенията не включват важни въпроси, които вече са повдигнали. По-специално опасенията им са свързани с финансирането, което не е обвързано с разходите.
През юни 2025 г. ЕСП публикува анализ във връзка с бюджета на ЕС за периода след 2027 г. и идентифицира 28 възможности за подобрение в ключови области на бюджета на ЕС, включително за неговото опростяване, адаптиране и начин на финансиране. През юли и септември 2025 г. Комисията публикува своите предложения за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028—2034 г., представляващи основата за определяне на приоритетите на ЕС за следващия седемгодишен период на бюджета.
Одиторите посочват много проблеми, които се нуждаят от допълнително подобрение, за да могат да се използват установените възможности, както и да се запълнят някои значителни пропуски. От предложените от тях 28 възможности Комисията е включила в предложенията само една в пълна степен - опростяването на правилата, които позволяват на бюджета на ЕС да реагира гъвкаво на променящите се нужди. В най-голяма степен са отразени възможностите за подобряване на бюджетната гъвкавост, а в най-малка степен — възможностите, свързани с финансирането, което не е обвързано с разходите. Като цяло 19 от предложенията на одиторите са отразени само в частична степен, а 8 изобщо не са отразени.
За изготвянето на по-добре насочен бюджет с по-голямо въздействие Комисията можеше да определи концепцията "добавена стойност от ЕС" в законодателството. Освен това в предложената рамка за изпълнение продължава да се отдава приоритет на показателите за крайни продукти за сметка на показателите за резултати и за въздействие.
В предложенията се наблюдава напредък към консолидиране на финансовата среда на ЕС и опростяване на бюджета на ЕС, но продължават да съществуват някои ограничения. Например опростяването на правилата на равнище ЕС не намалява непременно административната тежест за крайните получатели.
По отношение на годишната координация на икономическите политики на държавите членки (цикъла на европейския семестър) обединяването на програмирането в единен план за всяка държава членка може да доведе до това регионите да имат по-малко влияние върху решенията. Според ЕСП няма достатъчно яснота и относно начина, по който ще се оценяват реформите и ще се разпределят ресурси за тях.
Относно финансирането, което не е обвързано с разходите, новият модел на разходване на средства се основава на концепцията на Фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19, което предполага значителни методологични пропуски. Акцентът продължава да бъде върху напредъка в изпълнението, а не върху постигнатите резултати. Одиторите настояват условията за плащане да бъдат ясни и да включват съответствието с правилата на равнище ЕС и на национално равнище, а финансирането трябва да бъде напълно проследимо.
По отношение на принципите на правовата държава и Хартата на основните права предложенията въвеждат по-строги механизми за проследяване на спазването им, но включват и някои разпоредби, които биха могли да намалят ефективността на правоприлагането, свързано с тях.
Според ЕСП въвеждането на нови собствени ресурси с цел финансиране на бюджета на ЕС усложнява системата на ЕС за неговото финансиране. Предвид това, увеличаването на приходите от съществуващите собствени ресурси — например чрез усилия за преодоляване на съществуващите пропуски при данъците — би могло да намали необходимостта от нови видове собствени ресурси.
И накрая, по отношение на външния одит, някои предложения като например това за "Глобална Европа" не посочват изрично правомощията на ЕСП за одит. Това създава несигурност относно правомощията на ЕСП като пазител на финансите на ЕС, по-специално при одита на органи, учредени извън правната рамка на ЕС, или при нови форми на финансова подкрепа, които включват трети страни.
В своите предложения за периода 2028—2034 г. във връзка с бюджета на ЕС Европейската комисия предлага значителни промени в структурата на бюджета. Те включват създаването на Европейски фонд на стойност 865 млрд. евро, който обединява в единна рамка ключови области от разходите от бюджета на ЕС, като например природни ресурси и сближаване. Тази рамка се основава на плановете за национално и регионално партньорство (НРП), по един за всяка държава членка. В допълнение, концепцията за финансиране, което не е обвързано с разходите (засега използвана само във фонда на ЕС за възстановяване от пандемията), е предложена за повечето бюджетни функции и програми.




































































