Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо приветства с българското „добре дошли" присъединяването на София и Букурещ.

С разрастването на съюза се увеличава и броят на официалните му езици.
Едната последица е, че английският все повече се налага като универсален език на ЕС, за голямо огорчение на французите, чийто роден език някога бе първият на групата.

Когато Общността се зараждаше върху руините на Втората световна война, Великобритания не бе сред страните основателки и френският бе езикът на дипломацията и международните дела.

Когато Лондон се присъедини през 1973 г., френският президент Жорж Помпиду изтръгна обещание от Лондон всички служители, които ще изпрати в столицата на съюза - Брюксел, да говорят свободно френски.
Днес британците продължават да спазват поетия ангажимент, но всички останали край тях изглежда говорят английски.

Тежестта на английския се увеличава с всяка изминала година.

Везните се наклониха още повече в полза на английския през 1995 г. с влизането на Швеция, Финландия и Австрия, където английският, а не френският, е широко разпространеният втори език.
А положението тепърва неминуемо ще става още по-сложно, като влиянието на английския вероятно ще се засили.

С присъединяването на България още една азбука - кирилицата, ще влезе в употреба в Брюксел заедно с латиницата и гръцката азбука.

Така броят на официалните езици на съюза ще стане 23.
Това означава, че всички официални документи, включително 90-техиляди страници стари договори и споразумения, ще трябва да бъдат преведени на всичките тези езици.

Цената е огромна. ЕС предвижда годишно в бюджета си 1. 3 млрд. долара и наема 3000 души за писмени и устни преводи.

Французите не се примиряват с разпространението на английския без съпротива. От една страна, те си издействаха преди няколко години правило, че всички служители на Европейския съюз в Брюксел трябва да говорят свободно най-малко два други езика освен майчиния си, изхождайки от обикновено вярното предположение, че първият ще е английският, а вторият - френският.
Те започнаха освен това да предлагат програма за безплатно обучение по френски за служители на съюза в Брюксел и за по-високопоставени бюрократи в Авиньон - в слънчевия юг на Франция.

Официален Париж дори и задели за курсовете 2.6 млн. долара от бюджета си.

Французите поставят ударението на правото всеки да използва собствения си език навсякъде в Европейския съюз, а това не прави живота по-лесен.
Преди две години, когато Малта се присъедини към съюза, Брюксел започна да набира преводачи за нейния език, който се говори само от 400-те хиляди жители на средиземноморския остров, и не намери нито един.

През януари ще има и нов комисар, който ще отговаря само за езиците, като отражение на значението, което отдава съюзът на езиците и на Балканите, където разнообразието на езици не е по-малко.