"Вписването на българското малцинство във вашата конституция е последната стъпка за отваряне на първите преговорни глави с Европейския съюз (ЕС). Това заяви във вторник германският външен министър Аналена Бербок след среща с македонския си колега Тимко Муцунски в Берлин, съобщава МКД.
Тя се обяви за премахване на единодушието в ЕС, но докато това се случи, Северна Македония трябва да спазва компромисите.
Срещата идва ден след проведената в германската столица среща на върха на Берлинския процес, на която лидерите на страните от Западните Балкани се договориха за няколко споразумения, които трябва да подобрят сътрудничеството в областта на икономиката и образованието.
На пресконференцията след срещата с Муцунски Бербок заяви, че се надява, че пробив в този план може да има след парламентарните избори в България в края на този месец.
"Знаем колко е трудно да се направят конституционни промени в демократичните държави и аз поисках това по време на последното ми посещение в Северна Македония. Но тогава имаше предизборна кампания и разбрах, че тази стъпка тогава не е възможна. Сега предстоят избори в България и тогава има възможност, която трябва да се използва съвместно", каза Бербок.
Според нея в случая със Скопие не става въпрос за несправедливост, а за зачитане на правилата на ЕС.
"Правилата в ЕС са такива, решават се единодушно и не става дума за никаква несправедливост. Не сме съгласни с нашите европейски партньори за всичко, но това са правилата. Докато тези правила не бъдат променени, за които аз лично стоя, те трябва да се спазват", каза Бербок и отново добави, че без да се направи последната стъпка, пътят към ЕС няма да може да продължи.
Припомняме, че миналата седмица премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че включването на българите в конституцията трябва да бъде обсъждано "стратегически и с визия", за да се осигури пътят на страната към членство в Европейския съюз, базирано на критериите от Копенхаген.
Мицкоски бе попитан дали споделя мнението на Али Ахмети, председател на албанския Демократичен съюз за интеграция, че българската общност е реалност в страната и дали включването им в конституцията би навредило на държавата.
"Дали е реалност или не, говорят числата и те казват, че няколкостотин граждани тук, в (Северна) Македония, използват българския език като майчин. Не можем да кажем, че ги няма. Също както в Албания има седем-осем пъти повече българи, отколкото в (Северна) Македония и това също е реалност. Но македонската общност в България също е реалност. Ако говорим за вписване на българите в конституцията сега, трябва да видим какви права има македонската общност в България и да ги сравним (с тези, които българската общност в Северна Македония има) и тогава можем да правим реални заключения. Не може да сравняваме баби и жаби", заяви Мицкоски.
По думите му тази тема не трябва да бъде използвана в "ежедневната политика", както прави Али Ахмети, който "си мисли, че така може да получи някакви дивиденти", но "това е негова стратегия".
Мицкоски сподели, че няма информация за среща с българския президент Румен Радев в Будапеща, но е готов за разговори, ако такава инициатива бъде предложена от унгарския премиер Виктор Орбан
"И преди, и след 7 ноември (когато е срещата в столицата на Унгария) съм готов да разговаряме. Не е задължително да е Будапеща, може да е навсякъде, да седнем и да говорим, за да намерим решение, което ще бъде решение в дългосрочен план и което ще гарантира успеха в преговорния процес на основата на критериите от Копенхаген. Но ако на 7 ноември дойде такава инициатива от г-н Орбан, аз съм готов да седна и да обсъдим, базирайки се на аргументи, а не на диктат. Диктат не приемам", заяви на пресконференцията Мицкоски.
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви в края на септември, че Будапеща е готова да работи за намиране на решение, което да устройва и двете страни, но добави, че от Северна Македония и България зависи дали са готови да приемат Унгария като посредник.
На 15 октомври Албания официално започна преговорите с ЕС. В края на септември Албания беше отделена от Северна Македония по пътя за присъединяване. Преговорите със Северна Македония и Албания за членство в ЕС стартираха на 19 юли 2022 година. Нито една от двете балкански страни обаче до момента не бе отворила преговорни глави.
niko-nesh
на 16.10.2024 в 20:46:17 #5Аз казвам т. нар. Северна Македония никога да не помирисва ЕС. Тази жалка измислена от Коминтерна държавица да си стои в задния двор на Сърбия. Впрочем и Сърбия никога в ЕС, както и Турция. По отношение на Северна псевдо Македония очаквам някога да се сбъдне предсказанието на един американски дипломат от преди 30на години, че ще бъде поделена между България и Албания. И какво по-естествено от това. Нали там живеят основно българи и албанци. Македонците са в болните мозъци на сръбските мекерета край Вардаро.
ddoko-doko
на 16.10.2024 в 00:08:23 #4Макето с име Муцунски, германката пък Аналена - чудо и приказ...
nsmilitia
на 15.10.2024 в 23:12:21 #3За да станат такива правилата пак трябва да има консенсус от всички поне за самата промяна. Не виждам как ще стане. Мокрите мечти на някакви бюрократи ще си останат само в болните им пилешки мозъци.
bajbor
на 15.10.2024 в 23:09:41 #2Решения които се вземат от няколко държави, но касаят всички.... Впоследствие ще има държави които ще искат някои решения да не важат за тях.... Това ще бъде началото на края на ЕС
знайко
на 15.10.2024 в 22:23:19 #1Германия ще ни натиска за отстъпки, аа освен това ще иска да се променят ппавилата така, че решенията в ЕС да не се приемат с консенсус. Много лошо за нас.