православие Отношенията между македонската и сръбската църква отново се изостриха, след като за първи път на македонска държавна делегация не бе позволено да посети манастира “Свети Прохор Пчински”.

Високопоставена делегация, водена от председателя на парламента Никола Поповски бе принудена да положи венци в двора на сръбска гранична застава, вместо в манастира, където на Илинден 1944 година е взето решението за присъединяването на следвоенна Македония към титовата Югофедерация.

По принцип, това се чества в Македония като втори Илинден, с основополагащо значение за формирането на нейната държавност.

Скандалът е резултат на крайно обтегнатите отношения между църковните власти в Белград и Скопие, тъй като Сръбската патриаршия не признава Македонската православна църква и назначи сръбски екзарх в Македония.

Скандалът се подсили и от факта, че докато официалните държавни делегации на Македония и Сърбия бяха принудени да се срещнат и да разговарят в казармените помещения на сръбските граничари, в манастира служба изнесе т. нар. сръбски екзарх Вранишковски, който определи Македонската православна църква като “разколническа организация”.

Днес реакциите сред обществеността и в медиите в Скопие са изключително остри. Македонската страна обвинява сръбската църква в краен национализъм и шовинизъм, които отричат не само църквата, но и идентичността и държавността на Македония.