Високопоставена делегация, водена от председателя на парламента Никола Поповски бе принудена да положи венци в двора на сръбска гранична застава, вместо в манастира, където на Илинден 1944 година е взето решението за присъединяването на следвоенна Македония към титовата Югофедерация.
По принцип, това се чества в Македония като втори Илинден, с основополагащо значение за формирането на нейната държавност.
Скандалът е резултат на крайно обтегнатите отношения между църковните власти в Белград и Скопие, тъй като Сръбската патриаршия не признава Македонската православна църква и назначи сръбски екзарх в Македония.
Скандалът се подсили и от факта, че докато официалните държавни делегации на Македония и Сърбия бяха принудени да се срещнат и да разговарят в казармените помещения на сръбските граничари, в манастира служба изнесе т. нар. сръбски екзарх Вранишковски, който определи Македонската православна църква като “разколническа организация”.
Днес реакциите сред обществеността и в медиите в Скопие са изключително остри. Македонската страна обвинява сръбската църква в краен национализъм и шовинизъм, които отричат не само църквата, но и идентичността и държавността на Македония.