Владимир Путин вече се виждаше победител, успял да договори примирие в Либия. Но вместо това беше публично унизен. И сега в Берлин ще трябва да подели славата с други, пише Константин Егерт в коментър за Дойче веле.
Може да се каже, че Москва е разстроена от поканата на германската канцлерка Ангела Меркел към Майк Помпео да присъства на конференцията за Либия в Берлин. Така държавният секретар на САЩ със сигурност краде част от шоуто, което руският президент е искал само за себе си.
Но в сянката на правителствената реформа в Москва и планираните конституционни промени, вниманието на Путин очевидно е фокусирано върху собствената му страна. Путин дори съкрати планираното си посещение в Израел до един ден, въпреки че той многократно е подчертавал колко важни за него са отношенията с премиера Бенямин Нетаняху.
Унижение за Москва
Когато Путин и Меркел обявиха предстоящата конференция за Либия, Кремъл очевидно смяташе, че преговорите в Москва на 14 януари, чиито медиатори бяха Русия и Турция, ще бъдат лесна победа. И по-важното - няма да отклонят Путин от вътрешния му дневен ред. Но командирът на т.нар. Либийска национална армия генерал Халифа Хафтар, ползващ се с подкрепата на Русия, очевидно е бил на съвсем друго мнение: той се оттегли от преговорите без да подпише предложеното споразумение за прекратяване на огъня и се подигра на домакините, унижавайки ги публично. Това накара Путин и вътрешният му министър да изглеждат слаби и безпомощни, особено в сравнение с Турция и нейния съюзник Файез Сарадж. Признатото от ООН правителство на националното единство в Триполи подписа споразумението. Унижението за Москва беше още по-голямо, тъй като се смята, че Русия е изпратила няколкостотин наемници от т.нар. "Група Вагнер", които да обучават мъжете на Хафтар и да се бият наравно с тях.
По-късно представителите на Хафтар заявиха, че той не е подписал споразумението, тъй като правителството на Сарадж не е представило ясен план за обезоръжаването на някои от неговите паравоенни части. Това звучи като извинение. Факт е, че генералът е подкрепен не само от Русия, но и от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Според надежден източник от Москва, вероятно Египет е убедил Хафтар да се оттегли от споразумението и да продължи с опитите си да разгроми правителството в Триполи.
Каква е истинската цел на Путин?
Големият въпрос е защо Кремъл инвестира толкова много време, енергия и политическа тежест в либийската гражданска война?
Първо, за Путин "умиротворяването" на Либия е един вид компенсация за факта, че през 2011 г. тогавашният президент Дмитрий Медведев не се намеси по време на военната операция на Запада в Либия. Това в крайна сметка доведе до свалянето и смъртта на либийския държавен глава Муамар Кадафи и до избухването на гражданска война. Кремъл е убеден, че намесата в Либия ще вдигне престижа на Русия, особено след като вече "спаси" режима на Башар Асад в Сирия.
Второ, Путин се надява, че руският ангажимент в крайна сметка ще да даде плод под формата на военновъздушна и военноморска база (или дори няколко бази) на либийското крайбрежие. Освен факта, че подобен мащабен проект би бил трън в очите на американците (което винаги радва руснаците), той би осигурил на близки до режима в Москва дебели държавни поръчки за няколко години напред.
На трето и последно място, държавните руски нефтени и газови компании, както и някои частни компании упражняваха дейност в Либия при управлението на Кадафи под стриктното наблюдение на Кремъл. Те се надяват, че отново ще могат да се върнат в страната, щом войната приключи.
Повече играчи на масата за преговори
Ето защо Москва започна да се сближава и с правителството на Сарадж. Добри отношения с двете страни се търсят в случай, че изходът от войната не е предизвестен. Разбираемо е, че този контакт допълнително дразни генерал Хафтар. Финансовата му подкрепа идва главно от саудитците и емирствата, които от своя страна решиха да се откъснат от руското влияние.
Имайки това предвид, може би не е чак толкова лоша идеята Путин да се отдръпне от светлините на прожекторите в Берлин и да прехвърли отговорността за разрешаването на деветгодишната криза в Либия върху повече играчи. Дори и това да означава, че САЩ също ще седят на масата.
58eng
на 22.01.2020 в 20:13:36 #7Чаве,никой не е длъжен да ти дефинира нищо,има си справочници. Не бива народи да бъдат оставяни под авторитарно управление само защото до сега са имали такова и не са "научени" на демокрация!
chafeto
на 21.01.2020 в 13:04:35 #6great_lakes кво квичиш ве сфиньо ************************************** сФиня, любоФ, Фафли и Фсичко друго!
chafeto
на 21.01.2020 в 12:48:39 #5Avatarx, сега остава да ни дефинираш понятието "диктатура" (без да четеш в уикипедия) и да ни обясниш наистина ли смяташ, че авторитарното управление в Либия има алтернатива в лицето на западния тип демокрация. То се видя какво стана след падането на диктатора. От най-богата и стабилна държава в Африка Либия се превърна във втора Сомалия. Аман от закърнели мозъци, повтарящи като папагали някакви постулати, чиито смисъл дори не разбират.
Avatarx
на 21.01.2020 в 00:48:18 #4И на най-идиотските русофилистици стана ясно, че Путиния подкрепя само диктатури, само на Насето още не е ясно. На никой, ама на никой не му пука за Путин и педофилските му щения в Германия...
Опако
на 20.01.2020 в 23:16:26 #3Мда, Дойче Веле - фабрика за шамари и публично унижение на руски тролове! Гърч за руските цигано-фашистчета!
hmmm
на 20.01.2020 в 23:11:24 #2Путин бе на срещата в Берлин и без него никаква среща нямаше да има. Личи си какво представляват статийките на жалкарското веле. Няма как да напишат че тия които им плащат вече нямат власт над такива събития, многополюсният свят е факт, соросоидчетата нека се гърчат в изпражненията си.
Кастело Белведере
на 20.01.2020 в 22:57:43 #1Задачата на Путин е да пази диктаторчетата по света, зер мишок мишока за опашката не дърпа. По делата им ще ги познаете.