Еманюел Макрон определи като "непростимо престъпление" кървавата репресия на парижката полиция срещу протестиращите алжирци през 1961 г., съобщи "Ройтерс".

Агенцията посочва, че това е най -силното признание от френски президент за клане срещу мирни протестиращи, а труповете на убитите са били хвърлени в река Сена.

На 17 октомври 1961 г., по заповед на тогавашния началник на полицията на Париж Морис Папон, силите на реда атакуват демонстрация на 25 000 алжирци, подкрепящи Националния фронт за освобождение.

Протестиращите се обявяват против комендантския час, наложен от колониалните власти в Алжир в опит да сломи движението за независимост.

Маршът беше репресиран "брутално, насилствено и в кръв", се казва в съобщение от Елисейския дворец. В документа се припомня, че тогава около 12 000 алжирци са арестувани, а много други са ранени, но има и десетки убити. Техните трупове са били хвърлени в река Сена.

"Макрон призна фактите: престъпленията, извършени тази нощ под ръководството на Морис Папон, са непростими за Републиката", се казва в изявлението на Елисейския дворец.

Макрон присъства на церемония в чест на годишнината на моста в Безонс, откъдето някои алжирци са започнали похода си.

Еманюел Макрон, който е първият френски президент, роден след приключилата през 1962 година война в Алжир, разговаря на място с близки на жертвите, някои от които плачеха.

През 2012 г. тогавашният държавен глава Франсоа Оланд определи събитията от 17 октомври като "кървава репресия".

Клането от 17 октомври 1961 г. дълго време беше отречано или премълчавано от френските власти.

Точният брой на жертвите така и не беше установен, като някои историци говорят за над 200 убити.

Тази година възпоменанието се провежда на фона на дипломатическо напрежение между Париж и Алжир.

В началото на месеца Алжир отзова посланика си в Париж, като се позова на коментари, приписвани на Макрон, цитиран във вестник "Монд", според които управниците в Алжир са пренаписали историята на колонизацията си въз основа на "омраза към Франция".