2 февруари 1945 г.

«Транспортирането на осъдените от подземията на Съдебната палата към мястото на смъртта започна към два часа сутринта. Ескортът беше подреден в двора от входа към улица «Алабин». По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше повишавайки глас...

Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: «Не трябва да плачем за нас, а за България». И запя националния химн. Беше убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър...

В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки няколко много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови" ями.

Двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце..."

Из спомените на царица Йоанна.

В общия гроб, падат тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 24-тото НС, 47 генерали и висши офицери. Върху телата им са изсипани камиони със сгурия.

Това са само малка част от жертвите на политическия геноцид след 9 септември 1944 г., наречен от инициаторите си Народен съд. За по-малко от една година са произнесени и изпълнени около 3000 смъртни присъди. /Според доклад на Главния народен обвинител Георги Петров са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотенни тъмнични, осем 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди./

Статистика на убитите без съд и присъда, на „безследно изчезналите", на умрелите  от насилие в затворите и на хората, посегнали сами на живота си от страх пред „народната власт" е трудно да се направи.

След Освобождението политическият живот в страната съществува под сянката на насилието. До 1944 г. има четири държавни процеса, но нито един от тях не може да се сравнява по жестокост и брой на жертвите на провелият се през 1944- 1945 г.

Една от основните задачи, възложена на БРП /К/ след 9 септември 1944 г. е да организира и проведе Народния съд. С постановление на Министерски съвет /МС/ от 10 септември 1944 г. е разформирована полицията, като на нейно място започва да действа народна милиция и народна гвардия.

Започва жестока чистка. Два дни по-късно е наредено да бъдат арестувани лицата посочени като фашисти от компартията. По този начин се оправдават извършените вече арести и понататъшната разправа със всеки, заподозрян като враг на новата власт.

На 17 септември министър- председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България".

Законодателството, регламентиращо съдебните процедури, е прието със съдействието на земеделци, социалдемократи, звенари и необвързани политически интелектуалци, част от Отечествения фронт. По ирония на съдбата след няколко години голяма част от тях попада под ударите на приетите закони.

На 6 октомври 1944 г. е обнародвана и влиза в сила Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Мисията й, според думите на Кимон Георгиев, е да сложи край на своеволията и саморазправите след 9 септември.

Всъщност ги узаконява и става оръдие за по-нататъшното разчистване на политически сметки. Всяко действие по организирането и реализирането на процеса е съгласувано с представителите на съветската Съюзна контролна комисия.

Жестоки репресивни мерки съпътстват подготовката на процеса, като близо 30 000 са арестуваните, над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред народния съд също са предприети мерки- над 11 000 човека са изселени в различни краища на страна. 

За протичането на процеса са организирани 13 Главни и Специални съдебни състава и 125 Обикновени състава. Главните съдебни състава са: първи - за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници; втори - за съдене на депутатите от 25 НС; трети - за съдене на обявените за „провинени" български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по аферата Виница; четвърти - за съдене на „военните престъпници".  

Обвинителният акт срещу главните подсъдими е от 5 декември. До 1 януари процесът трябва да приключи, но в последствие срокът е удължен до 31 март. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнявани веднага.

Чрез насилие комунистическата партия налага монопол в управлението на страната.  През следващите години политическите процеси стават отличителна черта на тоталитарното общество.