Администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи в петък санкции срещу Международния наказателен съд (МНС) в Хага, само часове след като бившата съдия в институцията Нави Пилай получи Нобеловата награда за мир за 2026 г. Решението заплашва да предизвика сериозно дипломатическо противопоставяне между Вашингтон и европейските му съюзници, съобщава "Ройтерс".

За разлика от предишните американски санкции, насочени срещу отделни съдии и прокурори, новите ограничения обхващат самата институция и могат да засегнат компаниите, които предоставят банкови, застрахователни, технологични и други услуги на съда.

"Президентът Тръмп никога няма да позволи Международният наказателен съд да преследва американски граждани", заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио в изявление, с което "Ройтерс" се е запознал преди официалното му публикуване.

"Ето защо днес Съединените щати налагат санкции на Международния наказателен съд. Ще забраним трансакциите с този съд, действащ извън правомерните си граници, като прекъснем достъпа му до ресурси и парализираме способността му да функционира", подчерта Рубио.

Заместник-прокурорът на МНС Назхат Шамим Хан осъди американското решение и заяви, че то няма да спре работата на институцията.

"Тези санкции трябва да бъдат осъдени. Те имат за цел да подкопаят върховенството на правото в международен план и работата на една независима съдебна институция", заяви Хан пред "Ройтерс".

Тя подчерта, че съдът ще продължи дейността си по всички разследвания и наказателни производства.

Вашингтон от години оспорва юрисдикцията на Международния наказателен съд, особено след издаването на заповеди за арест на израелски представители, включително премиера Бенямин Нетаняху. Недоволството на САЩ беше предизвикано и от предишно разследване на действията на американски военнослужещи в Афганистан, което впоследствие беше прекратено.

Международният наказателен съд е създаден през 2002 г. въз основа на Римския статут, за да преследва лица, обвинени в геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и при определени условия - престъплението агресия.

В него членуват 125 държави, включително всички страни от Европейския съюз и всички членове на НАТО с изключение на Съединените щати и Турция.

Съдът се намира в Нидерландия, която е член както на ЕС, така и на НАТО, и досега е получавал категорична публична подкрепа от редица европейски правителства.

Новите санкции могат да имат значително по-тежки практически последици от досегашните ограничения срещу отделни служители на институцията.

Американските санкционни режими обикновено забраняват на компании под юрисдикцията на САЩ да поддържат делови отношения със санкционирани организации. Това може да принуди банки да закрият сметки, застрахователи да прекратят покритието си, а технологични компании да спрат предоставянето на софтуер и услуги.

"Гьобелс аплодира от ада": Израел се възмути от носителя на Нобела за мир

"Гьобелс аплодира от ада": Израел се възмути от носителя на Нобела за мир

Нави Пилай би била фаворит за награда "за лъжи, омраза и кървави клевети"

Служителите на съда от месеци се подготвят за подобна възможност. Сред предприетите мерки са преминаването от продукти на Microsoft към софтуер с отворен код и създаването на алтернативни механизми за банково обслужване и здравно осигуряване.

По-рано тази седмица секретарят на МНС Освалдо Савала Хилер призова Европейския съюз да бъде готов да приложи т.нар. блокиращ механизъм, чрез който европейските държави и компании могат да бъдат защитавани от извънтериториалното действие на чуждестранни санкции.

Рубио заяви, че Вашингтон е отложил налагането на ограниченията с надеждата съдът и държавите, подписали Римския статут, да предприемат действия за преодоляване на американските възражения. Според него това не се е случило.

"Или Международният наказателен съд ще прекрати заплахите си, или ние ще сложим край на Международния наказателен съд", заяви американският държавен секретар.

Той отправи и пряко предупреждение към съюзниците на САЩ.

"Очакваме нашите съюзници, много от които са членове на МНС и разчитат на американските военнослужещи за своята отбрана, да поставят съда под контрол", заяви Рубио.

Държавният секретар уточни, че санкциите са структурирани така, че да оставят възможност за преговори с държавите членки на съда и намиране на решение, което да отговори на американските опасения.

Високопоставен представител на Държавния департамент съобщи, че Министерството на финансите на САЩ ще издаде специални разрешения, предназначени да защитят американските интереси. Това вероятно означава временни изключения от някои от ограниченията.

Рубио предупреди, че ако преговорите не доведат до резултат, Вашингтон ще продължи да променя санкционните мерки.

Американското решение съвпадна с присъждането на Нобеловата награда за мир на южноафриканската юристка Наванетем "Нави" Пилай, която е била съдия в Апелативната камара на Международния наказателен съд от 2003 до 2008 г.

Пилай беше отличена за дългогодишната си работа в областта на международното наказателно правосъдие, включително участието ѝ в Международния наказателен трибунал за Руанда и усилията за търсене на отговорност за геноцид и военни престъпления.

В мотивите си Норвежкият нобелов комитет подчерта, че наградата има за цел да напомни за значението на международното право в момент, когато неговите институции и съдии са подложени на политически атаки.

"Международна правна система, в която военнопрестъпниците носят отговорност, а жертвите на насилие получават правосъдие, е предпоставка за мирен свят", заяви комитетът.

Санкциите идват на фона на продължаващото противопоставяне между Вашингтон и Хага. Още по време на първия си президентски мандат Тръмп наложи ограничения срещу представители на МНС, които впоследствие бяха отменени от президента Джо Байдън.

След завръщането си в Белия дом през януари 2025 г. Тръмп възобнови санкционния натиск върху съда.

Сега обаче администрацията му предприема значително по-широка стъпка, насочена срещу функционирането на самата институция. Това поставя европейските държави пред необходимостта да решат как да защитят международния съд, на който са членове, без да задълбочават конфликта със Съединените щати.

Какво знаем за Наванетем "Нави" Пилай - носителката на Нобелова награда за мир?

Какво знаем за Наванетем "Нави" Пилай - носителката на Нобелова награда за мир?

Тя има дълга кариера в международното право