В Източна Словакия се градят зидове между мнозинството и ромското малцинство. Някои роми обаче също се разграничават от "проблемните семейства". Те се дразнят, че всички роми се хвърлят в един кюп.

Това съобщава "Дойче веле".

На пръв поглед стената в Прешов не е кой знае каква. Два метра висока, осем метра дълга, тя огражда една задънена улица в третия по големина словашки град. Колкото и да не се набива на очи, тя разпали духовете, защото отделя ромите от останалите. Във все повече общини на Източна Словакия се срещат подобни заграждения. 

"Стената ни беше обещана още преди пет години" - казва 76 годишният пенсионер Франтишек Кубица от Прешов.  Завършеният през 2001 г. жилищен комплекс "Старата тухларна" междувременно се е превърнал в ромско гето, в което управляват бедността, безработицата, безперспективността, но и алкохолизмът и дребната престъпност.

Местната управа смята, че през последно време в комплекса са се настанали близо 2300 души, повечето от които нелегално. Живеещите в съседство от години насам настояваха да има стена между тяхната улица и ромското гето, само че значително по-дебела и дълга от сегашната.

"Рушат всичко, крадат не само плодовете от дърветата ни, но и отсичат цели клони" - оплаква се Маргита Кубикова. "Всичко, което е от метал, изчезва така или иначе: казаните, в които си варим мармалада, както и инструментите, даже жилищата ни не са сигурно място от набезите им. Проблемът е в това, че според словашкото право, родителите не носят отговорност за закононарушенията на непълнолетните си деца, допълва мъжът й.

В "Старата тухларна" се виждат деца, които преди обяд всъщност би трябвало да са на училище. Вместо това те играят между разпръснатите отпадъци във вътрешния двор. Няма и помен от обещаните от бившата градска управа преди пет години културни и социални възможности, от допълнителни детски площадки, магазини или полицейски участък. Единствената новост са железните решетки между отделни жилища, с които все по-голям брой "интегрирали се роми" искат да се отделят от "проблемните" си съграждани.

"Стената не ме дразни, ако искате да знаете, а това, че ни слагате всички в един кюп и ни сочите с пръст и за онова, за което не можем да сме отговорни" - казва един преминаващ ром.

Десидер Ферко живее в педантично изчистено малко жилище, препълнено с кич. До огромния плазмен телевизор се мъдри образа на божията майка, както и изкуствени цветя. Той и неговото осемчленно семейство се оплакват, че местната управа по противопожарни съображения не им разрешила да си сложат решетки, с които да се предпазят от набезите на живеещите в съседство роми.

Градските власти имат нов план, според който на подобни "образцови роми" ще се дава възможност да санират части от западналите сгради и да ги наемат. Идеята е да се даде добър пример на останалите. Но поводите за надежда са малко, защото и основните предпоставки за нея липсват.

"Ромите са толкова неквалифицирани, че не биха могли да получат работа, дори ако желаят да се трудят" - казва социалният работник Михал Петров.

Тук не помагат опростенческите диагнози на местни и чужди медии, които заклеймяват словаците като расисти. Още по-малко полезни са дискусиите в интернет-форумите, в които болшинството изказали се ругаят циганите като криминална пасмина, от която няма отърване.