Германия се опитва да държи румънски и български имигранти, търсещи работа,  далеч колкото се може по-дълго от пазара на труда. Други страни изглежда, че са в много по-комфортна ситуация по отношение на българите и румънците на трудовия пазар, отбелязва „Дойче веле".

Едно от основните права на гражданите на ЕС е, че те могат да търсят работа във всяка страна членка на съюза. С присъединяването към него гражданите на тези държави получават това право, макар че не е задължително да бъде с незабавен ефект. Страните в съюза могат максимално да ограничават новите членки до пазара на труда максимум 7 години.

В случая с България и Румъния 9 страни сториха това, като сред тях бяха Германия и Великобритания.

От 1 януари 2014 година тези ограничения отпаднаха, което отново повдигна дебат в Германия по отношение на имиграционните закони на страната. Дискусията беше предизвикана от Християнсоциалния съюз, баварската сестринска партия на християндемократите на канцлера Ангела Меркел. Германските консерватори предупреждават за „имиграция на бедността". Британският премиер Дейвид Камерън повдигна подобни опасения, предупреждавайки за опасност от „социален туризъм".

Мнозина германци са притеснени, че имигрантите ще злоупотребят със социалната система на страната.

Германският дебат е белязан от отбранителен страх, обяснява Андреас Пот, директор на Института за миграция и междукултурни науки в Университета Оснабрюк. Той заяви за германската медия, че в сравнение с другите страни Германия е много по-малко спокойна по отношение справяне с имиграцията.

Например в Испания няма такъв дебат, въпреки че страната има сериозни проблеми с безработицата. Според данни на OECD, в страната са имигрирали 51 хиляди българи и 327 румънци между 2007 и 2011 година. В Италия ограниченията бяха премахнати през 2012 година и през последното десетилетие един на четирима емигранти от Румъния се е преместил на Апенините. Въпреки това няма дебат по въпроса.

В Германия, обаче, където безработицата е относително ниска - около 5% - дебатът за имиграцията е във всички медии.

Традиционните близки отношения между Румъния, Италия и Испания може би играят роля тези страни да приемат имигрантите по-благоразположено. Но икономически силната Германия е може би по-атрактивна дестинация за по-добър живот на имигрантите.

В Италия и Испания в момента е много трудно да се намери работа. Където няма работа, там има малко имигранти, които търсят работа", каза експертът по имиграцията от OECD Томас Либег.

В действителност Германия има нужда от работници.

Когато се извърши присъединителната вълна на страни от Централна Европа към ЕС през 2004 година, Германия и Австрия приеха ограничения, тъй като двете държави имат пряка граница със страните от Централна Европа, добави той.

През 2004 година се присъединиха Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Чехия, Словения, Унгария и Кипър.

Германия тогава проведе също дебат по въпроса.

Мнозина експерти смятат, че е малко вероятно да има голяма вълна от имигранти към Германия и Австрия. Нямаше такава вълна през 2011 година, когато германският трудов пазар пусна полски работници.

Междувременно "Айриш таймс" пише, че ново проучване на Холандския институт за социални изследвания (ХИСИ) показва, че две трети от холандците вярват, че новопристигащите от България и Румъния може да бъдат в тежест на социалната система и ще станат част от криминалния контингент на страната.

Резултатите показват, че 6 от 10 холандски гласоподаватели смятат, че в страната вече има достатъчно имигранти от Източна Европа, дори преди отпадането на ограниченията за България и Румъния на 1 януари 2014 година.

47% са убедени, че източноевропейците отнемат работата на холандците, като подбиват пазара на труда с ниското заплащане на труда.

50% от тях изразяват притеснения за увеличение на престъпността и обществено напрежение в районите, където е съсредоточена голяма част от имигрантите.

В същото време британският „Сън" пише, че са се увеличили извършените престъпления от румънци и българи във Великобритания преди отваряне напълно границите за двете страни. 12 471 души са арестувани миналата година, което е 20% повече от 2010 година.