Краковският свещеник Тадеуш Исакович-Залески издаде книгата "Свещеници и Държавна сигурност", в която се посочва, че тайните служби на комунистическа Полша са полагали големи усилия да проникнат в католическата църква и да вербуват информатори от средите на младите и на по-висшите духовници, предаде ДПА.

Публикацията се основава на архивите на Института за национална памет. Появата на изследването на 51-годишния Тадеуш Исакович-Залески е само седмици след като местната католическа църква започна в началото на годината разследване на миналото на всичките 133-ма епископи в страната след скандала с архиепископа на Варшава Станислав Виелгус.

Той се оттегли в началото на януари заради разкритията, че е работил за комунистическите тайни служби. За да се избегнат в бъдеще подобни скандали беше създадена и нарочна комисия от църковни историци за проверка на архивите за висшия клир, а ако някой бъде уличен, последна дума ще има Ватикана.

Тадеуш Исакович-Залески назовава имената на служителите от тайните служби и имената на разработваните свещеници. Голямо място в текста е отделено на свещениците, които са се престрували, че сътрудничат, и на онези, които са прекратили контактите с разработващите служители от ДС.

Но 39 интервюирани от Тадеуш Исакович-Залески свещеници половината са отказали коментар.

Той разказва и за репресиите срещу католическите духовници, които са отказали сътрудничество с комунистическите тайни служби, както и срещу свещениците, активно подкрепили профсъюза "Солидарност" през 80-те години, уточнява ДПА.

Отец Тадеуш Исакович-Залески и издателството "Знак" са декларирали, че приходите от продажбите на книгата ще бъдат изразходвани за благотворителни цели.

Полският парламент вече прие нов лустрационен закон, който предвижда проверка на 400 000 държавни служители.

През 2005 г. журналистът от в. "Жечпосполита" Бронислав Вилдщайн публикува в глобалната мрежа имената на 240 000 информатори. Няколко висши чиновници бяха публично обвинени, някои от тях като премиера Юзеф Олекси (1995) подадоха оставки, други спечелиха съдебни битки и изчистиха подозренията - например лидерът на "Солидарност" Лех Валенса и бившият финансов министър Зита Гиловска.