В забележително откровено интервю с "Икономист", френският президент Еманюел Макрон изложи визията си за европейска архитектура за сигурност, която включва повече сътрудничество с Русия и по-малко със САЩ. Това е смело, но опорочено, пише "Блумбърг".
Макрон счита, че настоящият модел на развитие на Русия е нестабилен поради ускорените темпове на превъоръжаване, както и демографските и икономическите проблеми. Френският президент определя първият вариант, реконструкцията на Русия като суперсила. Според него ще бъде "невероятно трудно", като се имат предвид горните проблеми, както и консервативният политически и идеологически модел на страната. В същото време той допълва, че грешките в изчисленията на западните страни "дават известен ефект" за възможността за развитие на Русия по този път.
Макрон нарече евразийския модел, втори вариант за развитие на страната, но наличието на такава държава като Китай в региона го прави небалансиран.
Като трети и най-вероятен вариант, френският президент вижда политика за "възстановяване на балансирана политика с Европа". Според Макрон в дългосрочен план развитието на Русия "не може да бъде нищо друго освен проект за партньорство с Европа".
"Според мен това, което в момента преживяваме, е мозъчната смърт на НАТО", обяви Макрон, поради "липса на координация при вземане на стратегически решения между Съединените щати и техните съюзници в НАТО." САЩ, според него, не споделя интересите на своите европейски съюзници. При президента Тръмп, САЩ разглеждат ислямисткия тероризъм и действията на Русия в Украйна като проблем на Европа, защото те играят в европейския квартал, далеч от бреговете на САЩ. Всичко, което прави САЩ, е да предостави защитен чадър в замяна на изключителен ангажимент за закупуване на американски продукти. "Франция не се е подписала за това", каза Макрон, като изяснява, че се съмнява в ангажимента на Тръмп към гаранцията за взаимна сигурност на НАТО, посочена в член 5 от Северноатлантическия договор.
Тази несигурност обяснява усилията на Макрон да включи повече европейски държави в сътрудничеството в областта на отбраната, което той признава, че няма да даде незабавни резултати. Това обяснява и неговото нежелание да върви заедно с "наистина трудната" позиция на САЩ по отношение на Москва. Русия, за Макрон, няма дългосрочна алтернатива от "проект за партньорство" с Европа и затова европейците трябва да се ангажират и да разберат по кои въпроси може да има незабавно сътрудничество (например борба с тероризма) и по които е препоръчително да започнете с деескалация (например кибервойна). За да направи това възможно, Макрон иска да обсъди какво би гарантирало на Русия, да се чувства по-сигурна и дори отворен да говори за "гаранция от ЕС и НАТО за по-нататъшен напредък".
Този мироглед е с очевидна вътрешна логика, особено ако САЩ не са напълно ангажиран съюзник: "Имаме право да не бъдем откровени врагове с враговете на приятелите си."
Проблемът с тази логика е, че изглежда е изграден върху дългосрочна визия за вариантите на Русия и краткосрочна визия за тези в САЩ. Именно това подкопава агитацията на Макрон за европейски отбранителен блок, който би съществувал паралелно с НАТО.
Макрон каза, че Русия има само три стратегически варианта: да се опита да бъде суперсила сама по себе си; да се превърне във васал на Китай; и "възстановяване на политика на баланс с Европа." Според Макрон, само третият вариант е жизнеспособен. Очевидно руският президент Владимир Путин би се почувствал неудобно да превърне своята страна в младшият партньор на Китай. Пътят на суперсила е труден, защото намаляващото и застаряващо население на Русия не може да го поддържа, а "консерватизмът, основан на идентичността" на Путин, му пречи да води "миграционна политика". Така че остава само сближаване с Европа.
Това е грешка. За начало, Русия е голяма страна за имиграция. Официалната статистика за притока на население е ненадеждна поради безвизовата политика с бивши съветски страни, но това е шестият най-голям източник на международни парични преводи, точно след Германия и доста по-напред от Франция.
Идеологическите конструкции на Путин съществуват само за пропаганда. Неговите реални политики са насочени към Русия по пътя на самотната велика сила. В неговата глава и в съзнанието на неговите съветници по външна политика, Русия няма други възможности. Един от любимите цитати на руския президент - който той използва привидно като шегата - принадлежи на цар Александър III: "Русия има само два съюзника, армията и флота си."
В рамките на тези разсъждения, Путин е щастлив да вземе всички възможни отстъпки, които Европа може да му предложи, като намесата на Макрон в подкрепа на връщането на Русия в Съвета на Европа. Но те няма да го накарат да се откаже от това, което Макон нарича "антиевропейски проект", роден от неговия "консерватизъм". Европа не е потенциален съюзник за Путин, това е игрална дъска в това, което той вижда като голямата игра на Русия със САЩ.
Проектът за велика сила на Путин не е непременно и завинаги, съществува възможност бъдещ руски лидер да вижда Русия като част от някакъв широк европейски проект, както направи предшественикът на Путин, Борис Елцин, известно време след разпадането на СССР. Но да се чака това изисква изключително дългосрочна визия.
При САЩ ситуацията е обратната. Изолационистският проект на Тръмп е толкова нов, колкото неговото президентство и никой от реалистичните му демократични съперници на изборите през 2020 г. не би искал да продължи с него. САЩ вече има дългогодишен проект за сътрудничество с Европа, който стартира с план "Маршал" и Берлинският въздушен мост, и не приключи напълно с Тръмп, имайки предвид силните търговски отношения със страни от ЕС. Има голяма вероятност, когато и Тръмп напусне поста си, било то през 2020 г. или четири години по-късно, САЩ да се опита да закърпи нещата - и за Европа ще бъде много по-лесно да ги приеме, отколкото да установи модел на сътрудничество с Русия.
Както казва Макрон, става все по-трудно и по-трудно да се определи какво всъщност означава членството в НАТО и пред какви заплахи е способен да се изправи блока. Но това е работна структура, която провежда истински военни операции и практикува координиране на националните армии.
Самият Макрон нарича оперативната съвместимост в НАТО "ефективна". Създаването на паралелна архитектура на отбраната може само да подкопае този работещ механизъм, независимо колко пъти Макрон повтаря, че всеки военен проект на ЕС е допълващ.
Заслужава ли си това да се прави само защото мнозина виждат временна заплаха от Тръмп - и в името на необозрим успех с Русия? Това е основният въпрос, който затруднява военните европейски амбиции на Макрон да надхвърлят разговорите, пилотните проекти и някои координации в отбранителната индустрия. По-решителният напредък ще бъде възможен само ако поведението на Тръмп стане норма в САЩ - и ако Русия внезапно покаже демонстративно проевропейска позиция, обръщайки например сегашната си политика по отношение на Украйна.
Макрон звучи смело, стратегически, дори пророчески на моменти - но неговите геополитически преценки не са безспорни или дори универсално привлекателни. Най-вече те са недоказани. В този момент чакането изглежда по-привлекателно от трескаво разработването на скъп, политически неефективен проект. Ще отнеме много повече от красноречието му, за да се превърне геополитическото препозициониране на Европа в реалност.
USD
CHF
EUR
GBP
