В последните дни темата за АЕЦ "Белене" отново стана актуална, покрай намерението на правителството на Бойко Борисов да размрази проекта. За възможностите това да се случи и изобщо има ли бъдеще за още една ядрена централа в България с проф. Георги Касчиев разговаря Илиана Славова.

Професор Касчиев, от отговора на Европейската комисия до евродепутата Светослав Малинов от 19 ноември т. г. стана ясно, че проектът АЕЦ "Белене" се нуждае от нова оценка за съответствие с европейските изисквания. Какво означава това? Каква информация трябва да предостави правителството и какво следва?
От отговора ясно следва, че съгласно договора за Евратом, Европейската Комисия смята евентуалното възобновяване на АЕЦ Белене за нов инвестиционен проект. Съгласно Чл. 42 правителството трябва да уведоми Комисията за него, не по-късно от три месеца преди сключването на първите договори. С това ще започне процесът на консултации, в който ще се обсъдят всички аспекти на инвестиционния проект, в това число необходимостта от нова мощност, възможните алтернативи, оценката за социално-икономическото значение, оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) в трансграничен аспект, участниците в проекта, източниците на финансиране, какво ядрено гориво ще се използва, ядрената безопасност, радиационната защита, отговорното управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, спазването на изискванията в новите Директиви, и т.н.
Министър Петкова иска да прави съвместна компания с участие на инвеститори от други държави, което според Чл. 45-48 на Евратом прави процедурата много по-сложна. Всяко предложение за съвместно предприятие с партньори от страни извън ЕС подлежи на проучване от Комисията. Тя изпраща на Съвета на Европа всеки такъв проект заедно с мотивирано становище. Решението за участие на трета държава или гражданин на трета държава в управлението на проекта, или във финансирането му, се взема от Съвета на Европа с единодушие.

Защо смятате, че направените преди години оценки за АЕЦ "Белене" не са в сила?
Тези оценки, както и изборът на проект и сключването на първото споразумение с Атомстройекспорт, са направени преди присъединяването ни към ЕС. След като ставаме член на ЕС, проектът за АЕЦ "Белене" е в "заварено положение" и съгласно Чл. 105 разпоредбите на договора за Евратом не се противопоставят на изпълнението му. Както знаете, с решение на правителството и на парламента от март 2012 год. той е прекратен и Комисията е уведомена за това. Проектът е закрит, точка. Сега правителството иска да го възобнови, като очевидно смята, че старите оценки, направени за него, са в сила. Но в тях не се вземат предвид изискванията на документите влезли в сила след 2006 год. и затова са неприложими.
Ще дам пример - според технико- икономическия анализ, изготвен през 2004 год. от консултанта Уорли Парсънс, без АЕЦ "Белене" още през 2011 год. страната трябваше да започне да внася електроенергия. Ясно е, че тези анализи не просто са неверни, а са били фалшифицирани, тъй като и без АЕЦ "Белене" през всички години оттогава България е изнасяла големи количества електроенергия. Между другото, това е същият консултант, който преди месец осъди НЕК да му заплати още 32 млн евро, закръгляйки на 600 млн. лв. сумата, която заедно с българския си партньор "Риск Инженеринг" получи от проекта АЕЦ "Белене" за "консултациите" си.
Искам да напомня, че докладът на БАН за АЕЦ "Белене" - втора част, съдържа раздел, в който е направен анализ на правно-регулаторната рамка. В него има някои плахи предупреждения - например на стр. 24 е посочено, че при възобновяване на проекта Комисията трябва да бъде уведомена, въпреки полученото становище от 07.12.2007 год. На стр. 25 е обърнато внимание, че има нова Директива 2014/87/Евратом на Съвета от 08.07.2014 год. за ядрената безопасност, че в нея има повишени изисквания и че спазването на новата цел по безопасност ще бъде основен въпрос в предстоящите дискусии с Европейската Комисия за АЕЦ Белене.
Според мен наличието на неотчитащи новите изисквания за безопасност и загубили правна сила оценки за АЕЦ "Белене" е една от основните причини, поради които Комисията смята, че всички оценки трябва да се актуализират и/или да се направят наново, т.е. както при нов проект, и да се обсъдят всички аспекти на проекта.
Отбелязвам, че това са и основните причини, поради които правителственото решение за рестарт на АЕЦ "Белене" е обжалвано във Върховния административен съд. С решението си от юни т. г. правителството се опита да заобиколи изискванията и на нашето законодателство. То например твърди, че докладът за ОВОС не е загубил правна сила, тъй като строителството на АЕЦ "Белене" било започнато в законния 5-годишен срок. А било започнато, тъй като бил построен Информационен център и две тоалетни. Да се твърди, че строителството на такъв рисков обект е започнато без одобрен технически проект и без разрешение за строителство е пълен абсурд. Имам предвид, че и досега техническият проект на централата не е одобрен от ядрения регулатор (АЯР) и разрешение за строителство не е издавано от него. Предстои в близко време тричленният състав да реши дали да блокира изпълнението на това решение докато трае делото и смятам, че тази хипотеза на правителственото ще рухне при представяне на доказателствата.

Бяха направени обаче много коментари, че тази гледна точка не е вярна!
Мисля, че това са панически и поради това твърде емоционални и необмислени коментари. Изразената в писмото позиция на ЕК е много ясна и не търпи тълкуване. Не подлежи на съмнения и това, че тя е формирана след подробни консултации. Очевидно становището на Комисията представлява пълна изненада за апологетите на АЕЦ "Белене". Това навежда на мисълта, че не са прочели внимателно нито договора за Евратом и регламентите за прилагането му, нито дори доклада на БАН. Струва ми се, че в коментарите не се прави разлика между инвестиционен проект и технически проект на АЕЦ "Белене". Министър Петкова натъртва на това, че през 2007 год. проектът АЕЦ "Белене" е смятан за отговарящ на изискванията. Изглежда не е обърнала внимание, че това е далеч преди авариите във Фукушима и последиците от тях, които наложиха въвеждане на повишени цели за безопасност.
Искам да обърна внимание, че това наложи и много критично отношение към намеренията да се строят АЕЦ и други рискови обекти в сеизмично опасни зони. Съгласно сеизмичната карта на Европа площадката на Козлодуй е в зона с нисък сеизмичен риск, а тази на Белене - в зона със среден, клонящ към висок риск. Напомням, че сеизмичният риск бе основният аргумент за спиране на проекта през 2012 год. Евентуалните последици от силно земетресение при работеща АЕЦ "Белене" най-добре бяха изразени от премиера Борисов, който на заседание на правителството на 28 март 2012 год. казва: "Просто България няма да я има на картата".
Обръщам внимание, че инженерните съоръжения, изградени под и около главните корпуси за намаляване на сеизмичната заплаха, най-вероятно са необратимо увредени. Това става след разрушаване на реакторното здание през есента на 2009 год., когато най-безотговорно образуваният огромен изкоп е оставен на произвола на съдбата. Той постепенно се запълва с вода и се образува "големият гьол". Баластровата възглавница, за която са проектирани и построени сложни съоръжения за да бъде предпазена от навлизане на вода, е наводнена. Забележете, че това е тема, която защитниците на АЕЦ "Белене" старателно избягват, когато коментират сеизмичния риск.
Пренебрегването на тези рискове е проява на безотговорен ядрен авантюризъм. Неговото проявление вече доведе до опасни последици. Имам предвид, че въпреки ясните национални изисквания за ежегодно изпращане на минимум 50 тона отработено ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" за преработка, през последните 4 години това не се изпълнява, а площадката постепенно се превръща в ядрено бунище. Това е прецедент, който никое правителство и никой министър на енергетиката не си е позволявал до 2015 година. Но въпреки подадените сигнали, прокуратурата и другите държавни институции пазят мълчание досега.
Връщайки се към конкретния повод - очевидно не са проведени и никакви предварителни разговори с Комисията за евентуалните проблеми при възобновяване на проекта. Мисля, че нормалната реакция е да се проведат консултации с ЕК и чак след това правителството да подготви позицията си. Ако, разбира се, то смята, че министър Петкова е права и становището на Комисията противоречи на договора за Евратом, може да се обърне към съда на ЕС за разрешаване на казуса.

Какво решение можем да очакваме от ЕК?
Както споменах, при участие на държави или компании извън ЕС (Китай, Южна Корея, Русия) във финансирането и/или управлението на проекта ЕК провежда консултации с всички заинтересовани страни. Всеки гражданин може да изпрати становището си и ако Комисията го намира за обосновано и полезно може да го вземе предвид. ЕК ще изготви мотивирано становище и ще го изпрати на Съвета на Европа. Съгласно Чл. 47 от договора решението се взема не от Комисията, а от Съвета, и то с единодушие. Като се имат предвид опасенията срещу капиталовата експанзия на Китай, неядрената ориентация на много от страните-членки, опасенията от сеизмичния риск за АЕЦ след авариите във Фукушима и други фактори смятам, че вероятността за одобряване на проекта АЕЦ "Белене" е нулева.

Според застъпниците на проекта, ако не бъдат построени нови ядрени мощности, след 10 години в страната ще има дефицит на електроенергия. Как оценявате нуждите на пазара ни в перспектива?
Вече споменах за фалшифицираните прогнози, с които навремето се обоснова изграждането на АЕЦ "Белене". Тази практика продължава и сега. Твърди се например, че докладът на БАН за АЕЦ "Белене" бил доказал необходимостта от изграждането й. В него обаче два от сценариите за електропотреблението в страната (умерен и максимален) до 2040 год. са грубо манипулирани и не трябва да се вземат предвид. Това най-вече се дължи на прогнозираното запазване или съществено увеличаване на населението. Така според авторите най-важният компонент - битовото потребление, ще нараства, оттам - и общото. Защо казвам, че това е манипулация? Защото според всички прогнози (Евростат, ООН, Световна банка, НОИ, включително и на БАН), населението у нас ще намалява. В доклада има и други забележителни усилия да се заслужат 2-та млн. лв., като се покаже по един "наукообразен" начин, че проектът е нужен и икономически приемлив. Сред тях са необосновани прогнози за силен ръст на електропотреблението и у нас, и в региона, за ранно и бързо затваряне на всички сегашни ТЕЦ-ове на въглища, вкарване на неопределени параметри в уравненията, как съседните страни ще разчитат само и единствено на нас, пренебрегване на възможностите за изграждане на неядрени мощности и ВЕИ и т.н. Все пак в последната част на доклада, където са дадени изводите и препоръките, от таблица IV.5 на стр. 268 се вижда, че при нисък ръст на електропотреблението и 1600 мегавата налични мощности от ТЕЦ, към 2040 год. вътрешното търсене е задоволено, като има огромен потенциал за износ. Дори при умерения сценарий на потребление картината е същата, с по-нисък потенциал за износ на електроенергия.

Построяването на АЕЦ "Белене" означава ли закриване на действащи мощности - "Мариците", срещу които има възражения заради замърсяването?
В страната има инсталирани над 13300 мегавата електрогенериращи мощности. Поради това, че някои могат да са в ремонт, да няма водни запаси за ВЕЦ и т.н., постоянно налични са над 9000 мегавата. Потреблението в най-студения сезон не надхвърля 6500 мегавата и то за няколко часа (изключение е 2016 год., когато достигна 6700 мегавата). Да не говорим, че през лятото е между 2500 и 4000 мегавата. Представете си, че имаме две атомни централи с общо 4200 мегавата. Ако те работят на пълна мощност няма да има място за други базови мощности. Мисля, че става ясно, че въпросът е: или АЕЦ "Белене", или другите мощности. И по-точно - АЕЦ "Белене" може да намери пазар за продукцията си само ако бъдат затворени основни действащи мощности.
За съжаление бездействието на правителството и действията на апологетите на АЕЦ "Белене" реално водят към затваряне на ТЕЦ-овете. При дискусиите в ЕК за намаляване на емисиите от тях правителството не е положило никакви усилия да посочи, че нашите въглища имат много по-високо съдържание на сяра, че са единственият местен ресурс, да настоява да се изключат от действието на тази директива и т.н. Преговорите са още от 2011 год., а у нас темата започна панически да се коментира едва в края на обсъжданията. България е единствената страна, която е изпълнила изискванията за намаляване на въглеродните емисии и произвежда по-малко въглеродни емисии (около 60 млн тона въглероден диоксид), отколкото нашите гори и зелени площи поглъщат (над 82 млн тона въглероден диоксид). С оглед на това правителството може много по-активно да иска от ЕК безплатни квоти, изключения от новия регламент и т.н. Това обаче не се прави, а активно се внушава, че затварянето на ТЕЦ-овете става по искане на ЕК и е без алтернатива. В доклада за АЕЦ "Белене" БАН развива сценарии, при един от които още през 2030 год. в страната няма да работи нито един ТЕЦ. Това е безумен сценарий, за който се твърди, че е дефиниран под натиск от енергийното министерство. Казвам, че е безумен, имайки предвид, че Германия, Полша, Чехия и други страни не планират да затворят част от своите ТЕЦ до 2050 год. Много хора уверено твърдят че ТЕЦ-овете ще бъдат затворени, като че ли са техни собственици. Висши управленци с героически патос казват как щели да се борят ТЕЦ-овете да работят още десетина години, "забравяйки" че техният ресурс е много по-голям. Смятам, че това е причината за набиращите сила протести на миньори и енергетици.
Трябва да се знае, че твърденията, че АЕЦ "Белене" може да замести "Мариците" в електроенергийната ни система, не отговарят на истината. Основната причина за това е, че трите централи имат много блокове и генератори, което дава възможност да се регулира мощността на комплекса при промяна на потреблението през денонощието, през седмицата и т.н. Това не може да се осигури от атомните централи. Не на последно място електроенергията на изхода от АЕЦ "Белене" ще е много по скъпа от тази на ТЕЦ, с въвеждането й електроенергийната система ще се деформира, ще се наложи да се строят нови далекопроводи, подстанции, заместващи мощности и т.н.

А може ли да се възрази срещу аргумента за замърсяването?
Аргументът за замърсяването, разбира се, е важен, но не е единственият. Преди всичко работата на ТЕЦ-овете в комплекса "Марица-изток" е въпрос на национална сигурност, тъй като само те използват местни енергоресурси и могат да осигурят снабдяването на страната в кризисни ситуации. Нека първо да се вземат по-разумни мерки, за да се намали замърсяването на въздуха - например да се спрат най-замърсяващите няколко стари ТЕЦ-а и топлофикации, да се ограничи или забрани изгарянето на нискокалорийни въглища и брикети, както и на неизсъхнали дърва (да не говорим за гуми и други боклуци), да се забрани вносът на стари дизелови автомобили, да се насърчи използването на газови уредби за автомобилите и на хибридни, и електромобили, и разбира се да ги ползваме по разумно (по-малко).

Върху какво трябва да се гради енергийната сигурност на България?
Както знаете, аз съм ядрен човек, но знам, че без съмнение основата на енергийната сигурност на всяка страна са местните енергоресурси. За България това са централите от комплекса "Марица-изток", които използват местни въглища, както и ВЕЦ-овете, и новите технологии за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Ние не сме Франция или Русия, в които са развили всички ядрени технологии и осигуряват напълно своите ядрени програми. Работата на нашата АЕЦ е изцяло зависима от доставката на свежо ядрено гориво, оборудване, резервни части и инженерни услуги, и т.н. - всички те от друга страна. Дори само едно уплътнение да не бъде доставено, след годишен ремонт ядреният енергоблок няма да може да се пусне. Да не говорим, че една атомна централа много лесно може да бъде извадена от строя при терористични действия или при война. Един пример - АЕЦ е в периферията на страната, електроенергията от нея се доставя по електропроводи, а те лесно могат да бъдат извадени от строя. Има много други сценарии, включително и за причиняване на аварии с катастрофални радиологични последици, но не искам да ги излагам, за да не правим школа за ядрени терористи.