Галена Славова: Няма да има война с Тайван, но Си воюва с китайската икономика - и побеждава

Галена Славова живее и работи в Китай от 2014 г. насам, като в момента преподава икономика в провинция Дзянгсу. Тя е и един от най-ценните външни автори на News.BG, чийто текстове дават поглед отвътре към Поднебесното царство. Наскоро се върна за малко в България, където гостува в предаването ни, като може да изгледате разговора тук или в Ютюб.

Тя описва китайското общество като коренно различно от западното, без пряк аналог. Западният човек: независимо дали е американец, японец, индиец, арабин или африканец - тъй като за китайците всичко некитайско е "западно" - носи стереотипен образ: говори английски, облича се по определен начин, очаква се да пие уиски в бара.

Като жена чужденка на ръководна позиция тя предизвиква изненада, защото западните бизнес пътувания до Китай традиционно са били мъжка територия, а китайците не са свикнали жена от чужбина да идва в делови контекст. Конфуцианската традиция исторически е потискала публичния образ на жената лидер, макар в китайската история да съществуват (системно премълчани) примери за успешни жени мениджъри. Тези истории обикновено остават "затрупани", доколкото не се вписват удобно в наратива.

Макар страната ни да не е популярна в Китай, тя не е първият български гражданин, който предизвиква стереотипите. Славова припомни историята на българския артист-текстилист Марин Варбанов. Той заминава за Китай в група от първите български студенти, изпратени там благодарение на добрите отношения между новосъздадената Китайска народна република и СССР по онова време (преди тя все още да е унищожила голяма част от собствената си материална култура, отбелязва Славова).

Там той се влюбва в своя колежка Сун, потомка на стар аристократичен род. Двамата стигат до брак едва след усилия, стигнали почти до самия Мао Дзъдун, тъй като по онова време (в разгара на кампании за очерняне и прогонване на чужденци) властите не позволявали лесно брак между китайка и чужденец. Бракът им впоследствие се оказва спасителен и за семейството на Сун по време на Културната революция, защото те успяват да се преместят в България. По-късно самата Сун става първи представител на Пиер Карден в Пекин след Студената война, донасяйки парижка елегантност в град, който според Славова се адаптира към новия стил далеч по-леко, отколкото Москва при първото посещение на Пиер Карден там през 60-те години.

Китай спечели войната в Иран. Как Тръмп помага на Китай да стане отново велик?

Доколко ходовете на Тръмп реално помогнаха на САЩ и доколко - на Китай

Расизъм, стереотипи и "истинският" Китай

На директен въпрос дали китайците са расисти и сексисти, Славова отговаря утвърдително — "абсолютни расисти", но веднага добавя контекст и сравнение с Европа. Според нея българският "расизъм" произтича по-скоро от липса на познания за света, отколкото от дълбока идеология. Преди 9 септември 1944 г. българи са пътували, учили и живели в чужбина, включително известни са ѝ сведения за българи, обиколили Китай преди основаването на КНР и оставили пътеписи, за които днес малко се знае у нас.

Тя отбелязва иронично, че подобна история (например тази на Марин Варбанов) веднага би станала холивудски филм, ако се беше случила на американец, докато у нас остава почти неизвестна. Според нея съвременната "официална" китайска идентичност е конструкт: смес от избрани, "позволени" елементи на класическата китайска култура с марксизъм-ленинизъм и маоизъм, преетикетирана многократно през годините ("социализъм с китайски характеристики", после "пазарна икономика с китайски характеристики", сега отново "социализъм с китайски характеристики") - по аналогия със Северна Корея, която вече е премахнала думата "социализъм" от конституцията си. Тя предполага, че подобна промяна може да предстои и в Китай.

Културната революция и унищожената памет

Централна тема в разговора е разрушителното въздействие на Културната революция (1966-1976) на Мао Дзъдун. Славова обяснява, че Китай разполага с писмена, административно регистрирана история от около 5000 години: записи за реколти от ориз, изхранване на войски, митнически такси, административни разпореждания на конкретни императори. Далеч отвъд простото изобретяване на хартията. Около 80% от историческите артефакти в континентален Китай обаче са били съзнателно унищожени по време на кампанията на Мао. Според нея не като инцидент или ексцес, а като целенасочена политика за консолидиране на еднолична, почти обожествена власт чрез страх и системна зависимост на населението от режима. Тя определя тази травма като нанесена на цели поколения, чиито последствия трудно могат да бъдат изличени.

За разлика от континентален Китай, в Тайван, където през 1949 г., след Корейската война, около 2 милиона войници на националистическата армия (а не комунистическата "Народно-освободителна армия") избират да се изтеглят заедно с част от елита и земевладелците, много артефакти успяват да бъдат запазени. Оттук и парадоксът, който тя описва: за да "видиш" автентичен традиционен Китай, понякога трябва да отидеш в тайванските музеи, а не в самия континентален Китай, където дълго време се е говорело, че тайванците са "откраднали" културното наследство. Обяснение, което според нея всъщност е служело за прикриване на реалната причина: собственото унищожение по време на Културната революция.

Тя разграничава показния "тематичен парк" Китай с неговите реконструкции с актьори, облечени като от времето на династиите Хан или Цин, стилизирани декори - от истински автентичните исторически места. Като пример дава обител близо до Шанхай, свързана с философа и военен Джугъ Лян от периода на Воюващите държави, който три пъти е канен да се присъедини към армията на Лиу Бей.

Обителта съдържал надгробен камък с епитафия, написана лично от съвременника им Конфуций. По време на Културната революция хунвейбините тръгват да го унищожат, но жители на съседно село го разглобяват тайно и го заравят в хълм, за да го спасят. Чак след 1976 г., виждайки отварянето на Китай, оцелелите жители го изравят и възстановяват. Тя дава и контрапример - надгробен камък на друг известен поет, разбит и вложен в основите на пещ по времето на кампанията, без възможност за възстановяване.

Икономиката: между мит и "колос на глинени крака"

Славова използва литературната референция за трилогията на писателя Лиу Цъсин ("Проблемът на трите тела"), в която китайската цивилизация е описана като циклична: периоди от около 60 години възход, следвани от 60 години упадък, за разлика от западната цивилизация, представена като по-устойчива. Според нея тази художествена метафора отразява реален исторически страх в китайското общество от цикъл на самоунищожение.

Китай запушва теч за $1 трилион, съюзявайки се с наркокартелите зад гърба на САЩ

Специален текст за News.bg

Тя обяснява, че бумът на Китай след Студената война се крепи на три стълба: чуждестранни инвестиции, силен износ и сектора на недвижимите имоти/инфраструктурата. Преди това, в края на Културната революция, брутният вътрешен продукт на страната е бил по-нисък дори от този на държавите в региона Сахел, които са най-бедните части на Африка.

Повратен момент е решението на реформатора Дън Сяопин (по-възрастен от Мао, но надживял го) да отвори икономиката - процес, ускорен от протестите на площад Тянанмън през 1989 г. Тя тълкува тези протести не толкова като чисто политическа демонстрация, колкото като реакция срещу стагниралата, затворена икономика и липсата на предприемачески дух. Самите студенти на площада искали преди всичко икономическо отваряне. Дън Сяопин, макар да е сред разпоредилите изпращането на танкове, впоследствие решава, че старият модел вече не работи, и обръща страната към САЩ, а не към обезкървения след разпадането на СССР източен блок. Той дори произнася прочутата си фраза, че който е тръгнал със Съветския съюз, е обеднявал, а който със Съединените щати, е забогатявал.

Американските корпорации, привлечени от евтина работна ръка и голямо младо население, изнасят масово производство в Китай, а страната преживява десетилетия на висок растеж на база чуждестранни инвестиции, износ и строителство. Около 2010 г., все още преди управлението на настоящия президент, сред икономистите (както западни, така и китайски) става ясно, че моделът на трите стълба не може да просъществува вечно и се нуждае от структурна реформа, макар че по думите на официални лица, никой не знае точно каква трябва да бъде тя.

Според Славова, вместо да поеме риска на реална реформа, Си Дзинпин избира обратния път - засилване на авторитарния контрол по модела на Мао, което тя определя пряко като "скапване" на икономиката, а не като решение на структурния проблем.

Симптоми на криза зад пропагандната фасада

Тя описва и конкретните симптоми на кризата: масово затворени магазини и празни търговски площи дори в големи градове като Шанхай. Цели улици, доскоро известни места за пазаруване, вече са опустели; свито потребление, защото хората системно се страхуват за бъдещето; спряна публикация на неудобни статистики, като данните за младежка безработица, които в определен момент просто престават да бъдат оповестявани; дори прикриване на данни за замърсяване на въздуха чрез изключване на публични онлайн монитори, когато нивата станат опасни за здравето. Все стратегии, при които проблемът не се решава, а просто изчезва от статистиката и от общественото полезрение.

Особено внимание тя отделя на ограниченията върху паричния трансфер и движението на хора: държавни служители вече не могат да пътуват в чужбина без разрешение от началниците си, а международните им паспорти се съхраняват в съответните институции, не при самите тях. Паралелно с това три от основните платформи за форекс търговия, достъпни за китайски граждани, вече блокират сделки конкретно за хора с китайски лични карти, докато чужденци на същите платформи продължават да търгуват свободно. Обикновени граждани също не са сигурни дали утре сметките им няма да бъдат блокирани по неясни административни причини, свързани с опити на местните власти да "закърпят" бюджетни дефицити.

Тя илюстрира механизма с примера на общините, чиито приходи централно се пренасочват към Пекин, който след това решава колко да върне обратно. А когато сумата не стига за заплати, местните власти биват оставени сами да се справят, обикновено чрез повишаване на данъци или повишено поставяне и събиране на пътни глоби. Тя си спомня конкретен случай от собствения си град, когато местната полиция публично се похвалила с "преизпълнение на плана" за пътни глоби със 150% за месеца. До степен, че самата тя се страхувала да изкара колата си на улицата от страх да не бъде спряна за незначителен повод.

Друг пример е случай от периода на COVID, когато на един град е наредена "санитарна проверка", но местните бизнеси бързо разбират, че истинската цел е събиране на пари чрез глоби. Затова масово затварят под предлог за отпуск, а общината, от своя страна, заплашва да глоби всеки затворен магазин, принуждавайки собствениците да отворят, за да могат инспекторите изобщо да имат какво да глобяват. Като куриозен, но показателен пример за начина, по който недоволството понякога се изразява без пряка конфронтация с властта, тя разказва за шеф на държавно предприятие, който, искайки да напусне поста си без разрешение от началниците, нарочно предизвиква леко пътнотранспортно произшествие и се предава сам на полицията с молба да бъде арестуван. По този начин печелейки "легитимен" повод за освобождаване от отговорност. Тя обобщава наблюдението си, че в много администрации служителите на практика са престанали да работят активно, задоволявайки се с минимално присъствие.

Пекинското майско казино - кой с ръка, кой без ръка, кой с вързани и двете зад гърба

Какви са реалните резултати от визитите на Тръмп, Путин и Вучич в Китай

На въпроса каква полза има самата власт от подобен пасивен саботаж на средно ниво, тя отговаря, че ползата не е за управлението, а че това е своеобразен приглушен начин хората да изразят недоволство от политиката на властта, без риск от директно наказание. Форма на тих протест чрез бездействие, а не чрез отворена съпротива.

Технологии: копиране, разузнаване и "kill switch"

По темата за технологичния напредък Славова е откровено скептична към официалната пропаганда за "огромни постижения". Тя дава конкретен пример с производителя Xiaomi, който закупува южнокорейски микрочип, изтрива оригиналния надпис, поставя друг "Made in China" и обявява собствена революционна разработка. Новина, която временно се отразява дори на щатската технологична борса, преди южнокорейците да идентифицират собствения си продукт и историята тихо да замре. При друг подобен случай е бил разкрит китайски студент, обявен, че е разработил свръхмалък микрочип в студентско общежитие. Твърдение, оттеглено само две седмици по-късно.

Според нея реалният структурен проблем е, че авторитарната система систематично пречи на самите изобретатели да продължат работата си: щом служител или изследователски екип направи истинско откритие, ръководството незабавно си го присвоява за публично представяне, а самият автор бива отстранен или ограничен, за да не засенчи началниците си: модел, коренно различен от Тайван, където екипи продължават да развиват едно и също технологично направление в продължение на десетилетия, включително чрез специализирани държавни институти с дългогодишно финансиране.

Оттам, по нейно обяснение, произтича и водещата позиция на Тайван в производството на микрочипове в световен мащаб (в консорциум с Южна Корея, Канада, Холандия и САЩ).

Тя разказва и куриозен случай от собствената си провинция Дзянгсу, където, след правителствена директива и допълнително финансиране за развитие на местно производство на микрочипове, в новосъздаден технологичен парк масово изникват фирми, които на практика внасят контрабандно готови чипове от Южна Корея или Тайван, заобикаляйки въведените там експортни ограничения чрез посреднически фирми например в Сингапур, и просто ги преетикетират като собствена разработка.

Особено показателен е случаят на бивш производител на печени патици, който в разгара на технологичните рестрикции скрива вноса на чипове зад привидна птицеферма пред самия технопарк: куриозна комбинация, зад която според нея прозира по-широк опит на редица предприятия просто да оцелеят финансово, вместо реално да иновират.

По-тревожни обаче са съмненията за вграден шпионски софтуер и функция за дистанционно изключване ("kill switch") в китайски технологии. Такъв е примерът от Скандинавието, където градски автобуси от китайско производство се оказват с подобна вградена функция.

Темата е свързана и с решения в ЕС да се забрани на Huawei участие в изграждането на 5G мрежи, както и с рестрикции в САЩ, забраняващи на служители на Пентагона да карат китайски автомобили, а на американски дипломати в чужбина - да имат лични отношения с местни жени.

Отбелязват се и разкрити от германските и испанските власти нелегални "полицейски" пунктове, поддържани от Китай в над сто чужди града за наблюдение на китайската диаспора. Включително коментиран публично случай в Кьолн, при който китайски инвеститор изкупува публичен дом с явното намерение да монтира скрити подслушвателни устройства във всички стаи, преди германските власти да спрат ремонта.

Като финален, полу-хумористичен пример тя припомня коментирания в китайски медии инцидент по време на официално посещение на американска делегация, при който сервитьорки, обслужващи гостите, се оказват - според разпространени по-късно снимки и коментари - обучен женски военен разузнавателен корпус, носещ скрита апаратура за подслушване под облеклото, до степен видима под тъканта. При напускането на страната американската делегация демонстративно изхвърля в контейнер всички получени подаръци, вероятно от опасение за скрити устройства в тях.

Русия, САЩ и мястото на Китай в света

Славова прокарва ясно разграничение между китайската и руската пропаганда. Според нея руската системно залага на трагизъм, обреченост и апокалиптични предсказания (включително сегмент, който тя описва иронично като "астролозите предсказаха", съизмерващ Баба Ванга с далеч по-екзотични съвременни фигури), докато китайската пропаганда никога не признава слабост. Всичко в нея е представено безусловно като "най-голямо", "най-бързо", "най-успешно", без нотка на съмнение или тревога.

Тя отбелязва още, че за разлика от Русия, Китай разполага с единна, последователна идеология: марксизъм-ленинизъм-маоизъм в местна адаптация, докато Русия, по нейните думи, се лута между царистки, православно-мистични и постсъветски наративи без ясна обединяваща рамка. Партията на Путин, отбелязва тя, реално няма собствена идеологическа доктрина.

Относно реалните отношения между Китай и Русия тя е категорична: въпреки съвременната пропагандна риторика за "братство", историческите отношения между двете страни са белязани от постоянни териториални спорове, дори случаи на взаимен геноцид, а самата китайска държавност (около 5000 години) многократно надвишава руската (около 600 години, от които близо половината - без ясно уредена източна граница). Тя припомня анекдотично, че когато китайски търговски договори, написани на йероглифи, са били изпращани преди векове към руската страна, те били буквално окачвани по стените като декоративни картини, докато след години не станело ясно истинското им съдържание.

Крайният ѝ извод е, че въпреки всички лозунги за китайско-руско "братство", Съединените щати остават реалният дългосрочен икономически партньор на Китай. Именно защото продължаващият икономически дисбаланс в страната е риск и за самите САЩ, доколкото може да предизвика нова световна финансова криза.

Майстор ускорител на задна

В Китай избори не им трябват. Но и втори Тянанмън също.

Славова отговори и на няколко блиц въпроса, свързани с Поднебесното царство:

Познават ли китайците България? - Почти не.

Кой управлява реално Китай? - Трудно е да се каже еднозначно; в партията има вътрешни разцепления, образът на Си Дзинпин вече не е безусловно наложен, и не е сигурно доколко армията би се подчинила безусловно на евентуална заповед за нахлуване в Тайван.

Ще нападне ли Китай Тайван? - Според нея не.

Какво е отношението на китайците към демокрацията? Хората, които са пътували зад граница, имат реален поглед върху нея, но предпочитат да мълчат; за останалите, никога не излизали от страната, работи официална пропаганда, обясняваща демокрацията като по същество лошо нещо: модел, близък до руския, но по-последователен заради единната идеология.

Ще се разпадне ли Китай? - Не; тази теза тя определя по-скоро като част от руския пропаганден наратив. За разлика от Русия, Китай е сравнително хомогенна държава: в региони като Тибет и Синдзян продължава целенасочена демографска политика за заселване на етнически хан китайци, което прави оформянето на самостоятелно сепаратистко движение малко вероятно. По-скоро е възможен постепенен преход към по-демократично управление, но при специфични, все още неясни условия.

Най-голямата опасност за света от страна на Китай? - Не военна конфронтация, а рискът настоящият вътрешен икономически дисбаланс да предизвика нова, по-широка световна финансова криза. Проблем, за чието разрешаване тя смята, че Китай има достатъчен вътрешен капацитет и кадрови потенциал, стига управляващите да намерят политическата смелост за реформа, вместо да продължават по пътя на засилен авторитарен контрол.