Ормузкият проток се превърна в един от най-силните козове на Иран във войната със САЩ и Израел, а ограничаването на корабоплаването през стратегическия воден път вече има последици далеч извън региона. За последните дни през протока преминават средно около 18 кораба за денонощие при 120-130 преди блокирането, а цената на петрола остава над 100 долара за барел.

Това заяви бившият министър на отбраната Ангел Найденов в интервю за News.bg, в което коментира развитието на войната с Иран, преговорите между Техеран и Вашингтон и отражението на конфликта върху световната икономика.

По думите му Иран вече използва петрола като оръжие. Найденов припомни заявлението на иранския президент, че ако Техеран не може да изнася своя петрол, нито една от държавите в Персийския залив няма да може да изнася петрол.

Според него действията на Иран показват опит тази заплаха да бъде реализирана на практика. Наред с това обаче американската морска блокада нанася сериозни икономически щети на самия Иран, които по оценката, цитирана в разговора, са около 450 млн. долара дневно. Около две трети от тези загуби са свързани с износа на ирански петрол.

Към тях се добавят и загубите от неизпратени или неполучени стоки, които не са свързани с петрола и петролните деривати.

От 120-130 кораба до едва 18

Найденов постави блокирането на Ормузкия проток в центъра на икономическите последици от войната.

Преди началото на ограниченията през протока са преминавали между 120 и 130 кораба дневно, превозващи петрол, газ и петролни деривати. В последните дни броят им е паднал значително.

"За денонощие за последните 10 дни преминават по около 18 кораба", посочи той, като уточни, че през отделни дни броят им е още по-нисък - между 9 и 14.

Тези числа не включват корабите, които преминават с изключени транспондери, което допълнително затруднява тяхното идентифициране и проследяване.

По думите на бившия военен министър обаче независимо от това няма съществено увеличение на количествата петрол, които се изнасят от Персийския залив. Именно това, според него, се отразява и на международните цени, които продължават да бъдат над 100 долара за барел.

"Става дума за една пета от световното количество на употребяван петрол и съответно природен газ", отбеляза Найденов.

Така Ормузкият проток постепенно се превръща от един от въпросите в отношенията между САЩ и Иран в един от основните проблеми около конфликта.

Какво иска Иран за отварянето на Ормуз

Контролът върху корабоплаването през протока не е стоял по същия начин преди началото на американските и израелските военни действия срещу Иран, подчерта Найденов.

Той посочи, че дотогава според международните споразумения е било гарантирано свободното и безпрепятствено корабоплаване за всички страни, включително влизането и излизането от Персийския залив.

Сега обаче спорният въпрос е свързан с желанието на Иран да контролира преминаването през Ормузкия проток.

По думите му първоначално е била лансирана идея за цялостен контрол от иранска страна, включително събиране на такси за преминаването. Впоследствие се е появил вариант контролът да бъде разделен между Иран и Оман.

При този сценарий северният коридор, който се намира по-близо до иранското крайбрежие, ще бъде контролиран от Иран при влизането в Персийския залив, а изходният коридор, по-близо до оманското крайбрежие, ще бъде под контрола на Оман.

Остава въпросът какви такси ще бъдат събирани. Според Найденов те биха могли да не бъдат представяни директно като такси за преминаване, а например като такси за морски услуги - опазване на околната среда, предоставяне на навигационна информация или поддържане на системите за безопасност на корабоплаването.

Това обаче означава, че дори при формално отваряне на протока свободното корабоплаване няма непременно да се върне към начина, по който е функционирало преди войната.

Седем дни примирие срещу отваряне на протока

На този фон Иран е предложил и конкретна схема за прекратяване на бойните действия.

Найденов посочи, че иранският външен министър Абас Арагчи е представил предложение, включително в разговори със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, както и чрез посредници до американския президент.

Идеята е за седемдневно прекратяване на бойните действия, в края на което Ормузкият проток да бъде отворен.

Това обаче не гарантира автоматично възстановяване на свободното и безпрепятствено корабоплаване, акцентира Найденов.

По думите му условията, поставени от иранска страна, включват още вдигане на американската морска блокада, размразяване на ирански активи, облекчаване на санкциите за определен период и прекратяване на бойните действия по всички фронтове.

Това, както уточни той, би включвало и спиране на действията на Израел в Ливан.

Последната информация според събеседника е, че американската страна е отхвърлила тези условия. Междувременно Доналд Тръмп е заплашил с подновяване на бомбардировките срещу Иран след междинните избори през ноември.

Към момента обаче няма окончателен американски отговор на иранското предложение.

Тактическите успехи не означават стратегическа победа

В разговора Найденов постави и друг важен въпрос - какво реално означават постигнатите от САЩ и Израел военни резултати.

Според него американската и израелската страна са постигнали определени военни цели. Той посочи унищожаването на части от иранските военновъздушни сили, противовъздушната и противоракетната отбрана, военноморските сили, бойни кораби, пускови установки и площадки за изстрелване на ракети и дронове.

Това обаче не е довело до отслабване или отстраняване на управляващия режим в Техеран.

Найденов акцентира именно върху разликата между тактически успех и стратегическа победа.

По думите му унищожаването на военни способности може да представлява сериозен военен резултат, но не означава непременно постигане на всички стратегически цели, поставени в началото на конфликта.

В този контекст той коментира и американската позиция, като отбеляза, че Доналд Тръмп има нужда от обявяването на стратегическа победа, особено преди междинните избори в САЩ.

Ормуз не е единственият проблем - идва и Баб ел-Мандеб

Според Найденов потенциалният проблем не се изчерпва с Ормузкия проток.

Той обърна внимание и на Баб ел-Мандеб, където според думите му активността на хутите в Йемен може да се превърне в допълнителен инструмент за натиск върху световното корабоплаване.

Найденов посочи, че за последните две седмици хутите са засилили позициите си по йеменското крайбрежие на Червено море и са установили контрол върху стратегически острови в района на протока Баб ел-Мандеб.

По думите му това създава възможност за допълнително влияние върху корабоплаването.

Активността на хутите е била заявена като насочена срещу саудитския износ, а паралелно с това са нанесени удари и по петролопровод, който пренася саудитски петрол от източното към западното крайбрежие - към пристанището Янбу на Червено море.

Това, според Найденов, е допринесло за ново шоково увеличение на цените на петрола на международните пазари.

"От което продължаваме да усещаме последиците, включително и във България с цените на горивата", отбеляза той.

Ако Баб ел-Мандеб бъде блокиран

Найденов посочи още, че Иран може да използва действията на хутите като част от по-широк натиск.

Това би могло да засегне стратегическия коридор, свързващ Индийския океан през Баб ел-Мандеб, Червено море и Суецкия канал със Средиземно море и Европа.

При сериозно нарушаване на корабоплаването компаниите биха били принудени да пренасочат корабите си около нос Добра надежда в Африка.

Това, по думите му, би увеличило с не по-малко от 15 дни времето за доставка на стоките.

Именно затова Найденов определя включването на Баб ел-Мандеб в анализа като съществено. Става дума не просто за отделен регионален маршрут, а за част от веригата, през която се движат стоки към Европа.

Така възможното ограничаване на корабоплаването в два различни стратегически морски коридора би увеличило още повече икономическия натиск от войната.

Щетите се изчисляват в трилиони

На въпрос дали битката за Ормуз може да превърне войната с Иран от регионален конфликт в глобална икономическа криза Найденов отговори, че последиците от ограничаването на корабоплаването вече са факт.

По думите му щетите за световната икономика се изчисляват в рамките на трилиони.

Той припомни, че началото на военните действия е било на 28 февруари и че вече седем месеца няма постигнато окончателно споразумение.

Оптимизмът и периодите на прекъсване на активните бойни действия са били последвани от подновяване на въздушните удари.

"Глобалната икономика изпитва тези последици", подчерта бившият военен министър. Според него именно натрупването на икономически последици е част от логиката на асиметричните действия на Иран - чрез засилване на негативните ефекти върху световната икономика да се създаде натиск върху американската страна да приеме определени условия.

Какво означава Ормуз за България

България също не остава напълно извън последиците от ситуацията.

На въпрос дали отварянето на Ормузкия проток би довело до по-ниски цени на горивата у нас Найденов посочи, че като общ ефект това би било възможно при понижаване на международните цени.

Пряката зависимост обаче е ограничена, тъй като България не разчита на петрол, изнасян директно от Персийския залив. Въпреки това международните цени на петрола влияят върху цените на горивата и у нас.

Остава и друг въпрос - дори при отваряне на протока дали корабите и пазарите ще продължат да отчитат риска от нова блокада. Отговорът на Найденов е, че такъв риск съществува.

Според него едно отваряне няма непременно да означава връщане към свободното корабоплаване по начина, по който то е функционирало преди началото на военните действия.

Ако бъде въведен режим, при който се плащат определени такси за преминаване или морски услуги, това автоматично би увеличило навлата и разходите за превоз на товари през Ормуз.

Към това трябва да се добави и продължаващият военен риск.

Дори при отваряне застраховките може да останат високи

Постигането на споразумение няма автоматично да означава, че военният риск ще бъде сведен до нула, посочи Найденов. Това означава, че застраховките на товарите и корабите могат да останат на по-високо ниво за определен период.

По-високите застрахователни разходи от своя страна се прехвърлят върху цената на доставките.

Към тях се прибавят и по-високите навла, ако Иран въведе такси за преминаване или морски услуги.

Така дори при формално прекратяване на блокадата икономическите последици могат да продължат да се усещат.

"Това, разбира се, отново ще увеличава разходите за доставката на товарите и съответно всичко това ще се отразява неблагоприятно върху световната икономика", отбеляза Найденов.

Ще има ли пробив преди ноември?

В края на разговора Найденов не очаква сериозно раздвижване по въпроса преди междинните избори в САЩ през ноември.

По думите му към момента няма достатъчно сигнали, които да показват, че до тогава може да бъде постигнато споразумение.

Дори евентуалното отваряне на Ормузкия проток само по себе си не би означавало край на войната между Иран и САЩ.

То би било стъпка, която може да даде надежда за по-широко споразумение, но пред преговарящите остават и други ключови въпроси - ядрената програма на Иран, ракетната програма и финансирането на различни организации, които са определяни като терористични.

Найденов отбеляза и че хутите, Хизбула и проиранските шиитски милиции в Ирак са част от по-широката мрежа от групировки, чрез които Техеран разполага с допълнителни инструменти за влияние.

По думите му хутите са останали относително пасивни в началото на военните действия, докато други проирански формирования са участвали в атаки срещу американски военни обекти.

Активирането на хутите в последните седмици обаче променя ситуацията и увеличава лостовете за влияние на иранската страна.

Между "победа" и продължаващата война

Финалният въпрос в интервюто беше свързан с острите изявления на американския президент, включително заканата му да превърне Иран в "ад".

Найденов определи подобна реторика като част от вече обичайната комуникация на Тръмп, но отново се върна към разликата между тактическите военни успехи и стратегическата победа.

Според него американският президент се нуждае от възможността да обяви стратегическа победа, особено в периода преди междинните избори.

Дали обаче военните действия и постигнатите резултати могат да бъдат превърнати в такава победа, остава отворен въпрос.

А междувременно Ормузкият проток продължава да бъде един от ключовите лостове в конфликта - място, където военните действия, петролните пазари, международното корабоплаване и глобалната икономика се срещат в един общ риск.