Последните промени в Изборния кодекс са по-скоро поредна кръпка, отколкото цялостна реформа на изборния процес. Те възстановяват част от предишните правила и улесняват организацията, но не решават проблемите, които през годините подкопават доверието в изборите. Това заяви изборният експерт Румяна Дечева в интервю за News.bg.

По думите ѝ промените в изборното законодателство отново са направени набързо и непосредствено преди изборите, без достатъчно време за широко обсъждане с експерти, граждански организации и медиите.

Според нея добрата практика изисква първо да бъдат анализирани проблемите от предходни избори, след което да бъдат предложени решения, които да се обсъдят публично и да имат достатъчно време за подготовка и прилагане.

Дечева посочи, че президентските избори са сред по-лесните за организация избори, докато истинското изпитание ще дойде с местния вот. Само година след президентските избори ще се проведат местни избори, които по думите ѝ са най-сложни за организация и именно тогава могат да се проявят натрупаните през годините проблеми.

Тя отбеляза и липсата на достатъчно информация към гражданите за правомощията на президентската институция.

По думите ѝ вече има 24 инициативни комитета и осем партии, които участват с предложения, но липсва кампания, която да обясни на избирателите какво реално могат да очакват от бъдещия президент.

Избирателните списъци остават един от големите проблеми

Като сериозен нерешен въпрос Дечева посочи избирателните списъци. Според нея те не отразяват реалния брой на хората, които живеят в България, тъй като в тях продължават да фигурират и много българи, които трайно живеят в чужбина.

Това, по думите ѝ, натоварва организацията на изборите и създава допълнителна неяснота относно реалния брой избиратели.

"Никога не е правен в България одит на списъците", посочи Дечева, като отбеляза, че съществуват международни методики, чрез които това би могло да бъде направено.

Тя обърна внимание и на друг проблем, който според нея е особено важен при местни избори - дописването на избиратели в списъците от кметове и кметски наместници.

Според Дечева тук съществува пряк конфликт на интереси, тъй като човек, който има интерес от изборния резултат, може да има възможност да влияе върху състава на избирателите.

По думите ѝ през годините са подавани сигнали както от наблюдатели, така и от медиите, но много малко от тях са били проверявани по начин, който да покаже къде точно е проблемът.

Дечева говори и за контролиран вот в населени места, където има един основен работодател - например община или предприятие. Там, според нея, не е необходимо директно да се плаща на избиратели, тъй като може да съществува друг механизъм за контрол върху тяхното поведение.

По-малко секции и повече машини?

Според Дечева при следващите местни избори може да се оптимизира и броят на секциите. Тя даде пример с малки населени места, където избирателите са под хиляда, но са разделени в повече от една секция.

По думите ѝ това увеличава броя на членовете на секционните комисии и съответно разходите за изборите, без непременно да носи реална полза.

При машинното гласуване, според нея, организацията би могла да бъде различна. Вместо едно училище да бъде разделено на множество секции, в по-големи пространства могат да бъдат разположени повече машини, през които избирателите да преминават.

Така, по думите ѝ, ще бъде възможно да се намали броят на членовете на секционните комисии, да се улесни гласуването и да се ускори обработката на резултатите.

"Мадуровки": Липсва одит на машините

Темата за машинното гласуване остава тясно свързана с доверието в изборния процес. Дечева подчерта, че не трябва да се очаква гражданите просто да вярват, че никой не е пипал машините.

По думите ѝ машините преминават необходимите тестове и имат сертификати, но в България липсва отделна процедура за независим одит на самите устройства.

"Ние нямаме норма за одит на машини. Ние нямаме норма за одит на която и да било част от изборния процес. А би трябвало да имаме", заяви тя.

Дечева посочи, че именно липсата на такъв одит оставя пространство за политическо говорене и обвинения. Тя отбеляза, че след избори машините често биват наричани "мадуровки" от загубилите партии или кандидати.

Според нея вместо да се води политически спор, всяко подобно твърдение трябва да бъде проверявано. Тя смята, че компетентните институции трябва да могат да установят има ли реални основания за твърденията за манипулиране на машините.

По думите ѝ възможността за независим одит, извършван по предварително обявена методика и в присъствието на технически компетентни лица, би дала повече прозрачност и проследимост на процеса.

Електронното гласуване - възможно, но не и без правила

Дечева коментира и възможността за електронно гласуване и гласуване по пощата. Според нея подобни механизми биха улеснили гражданите, особено българите, които живеят в чужбина.

Тя обаче подчерта, че само създаването на техническа възможност не е достатъчно. Трябва да има ясни правила за идентификацията на избирателите, сигурността на процеса и защитата от кибератаки.

По думите ѝ България трябва да знае колко хора се очаква да гласуват от определени места, за да може при необичайно голям брой подадени гласове да се установи дали има проблем.

"Ние сме готови. Законодателството не е изцяло готово", каза Дечева по повод електронното гласуване.

"Биг Брадър" не е решение за доверието

Особено критична беше Дечева към видеонаблюдението при броенето на бюлетините.

"Този Big Brother не ми е по вкуса. Това не е добра практика", заяви тя.

Според нея гражданите, медиите и наблюдателите трябва да имат реална възможност да присъстват и да следят изборния процес, вместо всичко да бъде оставяно на видеокамерите.

Дечева посочи, че има секции, в които технически не може да бъде направен качествен запис, както и места, където камерите не са включени. В други случаи камерата е разположена толкова далеч, че не може ясно да се види какво се случва при броенето.

В същото време тя призна, че видеонаблюдението е помогнало да се види мащабът на някои от нарушенията и "дълбочината на това отвратително поведение", когато се правят опити за подмяна на гласа на избирателите.

Проблемът според Дечева е и в секционните комисии

По думите ѝ най-големият риск за изборния процес не е нито машината, нито софтуерът, а работата на секционните избирателни комисии.

Дечева подчерта, че огромната част от членовете на комисиите са почтени хора, които вършат тежка работа в продължение на много часове. Проблемът според нея е, че системата не гарантира достатъчно обучение и подготовка на всички членове.

Тя отбеляза, че Централната избирателна комисия все още няма достатъчно ефективно звено за обучение и сертификация на членовете на секционните комисии. Същевременно партиите продължават да излъчват хората, които участват в тях.

Според Дечева малкото случаи на непочтено поведение се превръщат в широко разпространяван образ на целия изборен процес.

ЦИК трябва да говори на разбираем език

Дечева очаква от ЦИК не просто да публикува решенията си, а активно да информира гражданите какво се случва и как ще гласуват.

Тя подчерта, че избирателите не трябва да бъдат принудени сами да четат десетки страници решения, за да разберат какво предстои.

По думите ѝ информационната кампания трябва да бъде ясна, достъпна и да създава увереност у гражданите, че в изборния ден ще има кой да им помогне, ако не се ориентират в процеса. Оставащите до президентските избори около 40 дни според нея са кратък срок, но тя се надява ЦИК да използва времето, за да подобри комуникацията си. 

"Не виждам отваряне на кутията на Пандора, но кръпка"

В края на разговора Дечева определи последните промени в Изборния кодекс като стъпка към улесняване и опростяване на процеса, но не и като цялостно решение на проблемите.

"Не виждам отваряне на кутията на Пандора, но кръпка", обобщи тя.

Според нея след президентските избори трябва да започне сериозна работа по Изборния кодекс, като бъдат поканени международни експерти от институции, които през годините са наблюдавали изборите в България и са отправяли препоръки. Сред тях тя посочи Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, парламентарната асамблея на ОССЕ и Венецианската комисия.

По думите ѝ техните препоръки вече са публични, но при следващо отваряне на Изборния кодекс тези институции биха могли да изпратят и експерти, които да участват в обсъждането на промените.

Дечева подчерта, че българската експертност също е на високо ниво, но присъствието на международни експерти би могло да помогне за преодоляване на политическото недоверие около изборните правила.