Над 200 сражения на ден: Войната в Украйна се превръща в изтощителна битка, Черно море вече е рискова зона

Войната в Украйна продължава да се развива като изтощителна позиционна битка, без до този момент да има данни за възможен стратегически пробив от която и да е от двете страни. В същото време въздушните удари се засилват, технологичната надпревара при дроновете продължава, а Черно море се превръща във все по-рискова зона за корабоплаването.

Това заяви бившият военен министър Ангел Найденов в интервю за News.bg, в което коментира развитието на войната, възможностите за нов кръг от преговори между Русия и Украйна, ролята на САЩ и Европа, както и отражението на конфликта върху България.

По думите му още от началото на лятото се наблюдават масирани въздушни удари от двете страни. Найденов отбеляза, че Украйна демонстрира нараснали възможности за нанасяне на удари дълбоко на територията на Руската федерация.

Той посочи, че технологичната надпревара при дроновете е един от основните елементи на войната в момента. Украйна вече разполага не само с дронове със среден обсег на действие, но и с такива, които могат да достигат цели на разстояние между 1500 и 2200 километра.

"Това, което наблюдаваме, е технологична надпревара по отношение на дроновете", каза Найденов.

Той уточни, че украинските атаки са насочени както срещу военни цели, така и срещу критична инфраструктура, свързана най-вече с петролната промишленост.

По думите му Киев се стреми и към нанасяне на щети по енергийната инфраструктура и логистичните вериги, които осигуряват снабдяването на населените места в Крим.

От руска страна, допълни Найденов, технологичното изоставане при част от дроновете се компенсира с разработването на нов тип реактивни безпилотни апарати, които са по-трудни за прихващане.

Като пример той посочи последните руски атаки срещу украински цели, включително срещу Киев. По думите му са били използвани 152 дрона, от които 82 са били реактивни.

"Това демонстрира и увеличените производствени възможности", отбеляза бившият военен министър.

На този фон продължават и опитите на двете страни да променят ситуацията по фронтовата линия. Найденов акцентира върху увеличаващата се интензивност на сраженията.

За последните 139 денонощия, по думите му, боевете по фронта са достигнали и надхвърлили 200 сражения на денонощие. Именно това, заедно с масираните въздушни удари, е сред аргументите за оценката, че войната навлиза във фаза на ескалация.

Въпреки това постигнатото от двете страни засега се ограничава до тактически успехи.

"Без до този момент да има аргументи или данни, които да сочат възможност за стратегически пробив от която и да е страна", уточни Найденов.

Той даде пример с руските опити за настъпление. От края на 2025 г. руските части са опитали да напреднат в 12 направления, но през 2026 г. активни са останали само две или три.

От своя страна украинските сили са започнали офанзивата "Вивалди", която Найденов определи като контраоперация срещу опитите на руските части да завземат едно от стратегическите направления в северната част на Донецка област.

Всичко това показва, че войната продължава да се развива в рамките на изтощителна позиционна битка.

"Орешник" и опасността от нова ескалация

На този фон се появяват и информации за готовност на Русия да използва по-мощни оръжия, включително ракетата "Орешник".

Найденов посочи, че Русия вече е демонстрирала възможности за изстрелване и поразяване на цели с този тип ракета, а появяващите се информации говорят за готовност за използване на оръжия с по-голяма разрушителна мощ и обсег.

Той припомни, че "Орешник" е ракета със среден обсег на действие, която може да достигне до 5000 километра и развива хиперзвукова скорост. По думите му тя може да носи ядрен боен заряд, както и боен комплекс с няколко бойни глави.

Става дума за сериозно оръжие, подчерта Найденов, но според него цялата тази военна картина трябва да бъде разглеждана паралелно с надеждата за започване на реални преговори.

Той обаче остава скептичен към възможността това да се случи в кратки срокове.

Найденов отбеляза, че от руска страна до този момент няма сигнали, че Москва е готова да започне преговори. Той посочи и заявената от руска страна позиция, че към момента няма условия за преговори.

Затова и очакването му е до края на годината да не бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, още по-малко да се стигне до мирен договор.

"Казвам го с огромно съжаление", допълни той, като подчерта, че продължават да растат цивилните жертви и разрушенията по критичната инфраструктура.

Особено тежки са очакванията за предстоящата зима в Украйна, тъй като руските удари са насочени към енергийната инфраструктура и обектите, които осигуряват отоплението и снабдяването на населението.

Тръмп, Путин и Зеленски - ще има ли среща?

На този фон остава въпросът какво означават разговорите на американските представители с Владимир Путин и Володимир Зеленски и дали Вашингтон подготвя почвата за нов кръг от преговори.

Според Найденов американската администрация демонстрира ангажираност с дипломатическите усилия, но до момента няма резултат, който да показва, че Русия и Украйна са близо до прекратяване на бойните действия.

Той акцентира върху съществената разлика между позициите на двете страни. Украинската и европейската позиция е първо да се прекратят бойните действия и да бъде замразена фронтовата линия, след което да започнат преговорите.

Руската позиция е различна - първо да бъдат договорени условията на бъдещия мирен договор, включително поставяните от Москва условия, а след това да се стигне до прекратяване на бойните действия.

Найденов посочи, че сред най-важните спорни теми са териториалните въпроси.

Това включва както фактическото, така и юридическото признаване на окупираните от Русия територии. Той припомни, че Крим и четирите области, за които Русия претендира, са записани в руската конституция.

Другият голям въпрос са гаранциите за сигурност на Украйна след евентуалното приключване на войната.

По думите му съществуват различия между европейската и американската позиция, включително по идеята част от европейските държави да участват с военни контингенти на украинска територия след подписване на мирно споразумение.

Тези части, уточни Найденов, не би трябвало да бъдат разположени на фронтовата линия, а да изпълняват по-скоро възпираща функция и да подпомагат украинската армия.

Сред спорните въпроси е и числеността на украинските въоръжени сили. Найденов посочи като руска позиция очакването числеността им да бъде сведена до между 50 и 80 хиляди военнослужещи при сегашни близо 800 хиляди.

Той отбеляза, че това показва колко големи остават различията между двете страни.

Към тях се добавят и въпросите за статута на руския език, собствеността и статута на Руската православна църква.

"Много са въпросите, по които все още се разминават двете страни", подчерта Найденов.

Енергийното примирие - първа крачка към по-голямо спиране на огъня?

Въпреки различията съществуват и предложения, които могат да бъдат разглеждани като възможни първи стъпки към деескалация.

Сред тях е прекратяването на ударите по обекти от енергийната инфраструктура, както и спирането на атаките срещу нефтопреработващата промишленост на Русия, включително пристанищни съоръжения.

От украинска страна е поставено и предложението да бъдат спрени ударите по маршрутите, по които се изнася украинското зърно.

По думите на Найденов тези мерки могат да бъдат част от стъпките за намаляване на напрежението и създаване на предпоставки за започване на мирни преговори.

Особено важен за България обаче остава Черноморският регион. "Ситуацията в Черно море е изключително важна за България и за българското корабоплаване", акцентира той.

Само за периода от 1 юли до седмица преди края на септември са нанесени 156 удара срещу кораби в украински или руски води, посочи Найденов.

Сред засегнатите са зърновози, танкери и кораби, включително танкери от т.нар. "сенчест флот" на Руската федерация.

За сравнение той посочи, че през миналата година са регистрирани 12 атаки срещу кораби.

Отделно от това са извършени 139 удара срещу пристанища. Сред тях са Одеса, Южни, Черноморск, както и пристанищата по река Дунав в района на делтата - Рени и Измаил. От руска страна основно е бил засегнат Новоросийск, където се намират съоръжения, свързани с износа на петрол и петролни продукти.

Найденов посочи, че 45 кораба са били атакувани във води, които доскоро не са били определяни като високорискови.

Това е дало основание на базирани в Лондон застрахователни компании да определят райони в изключителните икономически зони на Румъния, България, Турция и Грузия като високорискови.

"Това означава поскъпване на застраховките и съответно на разходите на корабоплавателните компании", уточни той.

По думите му това вече се отразява и върху морския транзит, включително върху предоставянето на морски услуги от българските морски власти, които са намалели с около 20%.

Така войната носи със себе си не само пряк военен риск, но и все по-сериозни последици за свободното корабоплаване в Черно море.

Къде е Европа на масата за преговори?

Според Найденов Европа трябва да разполага с по-ясен дипломатически план за евентуалните преговори.

Той посочи три основни направления, на които Европейският съюз разчита - дипломатически усилия, икономически натиск чрез санкциите и продължаване на финансовата, военната и военно-техническата помощ за Украйна.

"Това, което е необходимо на Европа и което не виждаме, е решителност и ясен дипломатически план", заяви Найденов.

По думите му все още няма достатъчно яснота кога, как и от кого трябва да бъдат водени евентуалните преговори и под каква форма Европа трябва да участва в тях.

Той отбеляза, че Русия не възприема Европа като посредник, а като участник във войната на страната на Украйна.

Найденов изтъкна и необходимостта от по-голяма активност от страна на европейските представители, така че да бъде оказан натиск върху руското ръководство за сядане на масата за преговори.

Що се отнася до България, той се въздържа от оценка на конкретните позиции на страната заради предизборната кампания за президентските избори.

Все пак уточни, че България не е отказвала политическа подкрепа и солидарност с Украйна.

Той обърна внимание и на факта, че част от позициите се изразяват във формати извън институционалните рамки на Европейския съюз и НАТО.

Като пример посочи "Коалицията на желаещите", която според него на практика заобикаля вече познатите механизми за вземане на решения в рамките на ЕС и НАТО.

Найденов отново акцентира, че основният проблем остава липсата на ясен дипломатически план.

Споровете са и за това кой може да бъде посредник - отделна държава, представител на Европейския съюз или група от европейски държави.

Той припомни и идеята Франция, Германия и Великобритания да представляват Европа, която обаче е срещнала негативна реакция от други европейски държави.

Ще влезе ли Украйна в НАТО?

По отношение на бъдещето на Украйна в НАТО Найденов посочи, че пълноправното членство към този момент не изглежда реалистично.

Вместо това той очерта като възможен вариант разширено партньорство с Алианса и двустранни споразумения за сигурност с отделни държави, включително държави, които не са членки на НАТО.

Тези споразумения биха могли да съдържат гаранции, сходни с логиката на член 5 от Северноатлантическия договор - при евентуално подновяване на руски атаки срещу Украйна съответните държави да окажат съдействие, включително военна помощ.

В същото време той оцени като предпазлива възможността за среща между Тръмп, Путин и Зеленски.

"Очакване има, но според мен е малко вероятно", каза Найденов.

България стигна лимита на военните си запаси

В края на разговора Найденов направи и равносметка за българската помощ за Украйна след повече от четири години война.

По думите му общият размер на помощта на България за Украйна, включително помощта за украинските граждани, надхвърля 2 млрд. лева - около 2,2 млрд. лева по данни, изчислявани преди приемането на еврото.

От тях около 600 млн. лева са средствата, предоставени като хуманитарна, финансова и военно-техническа помощ.

Найденов уточни, че около 460 млн. лева са били възстановени на България чрез вноски, направени от други държави. Това се отнася до помощта, реализирана от запасите на българската армия.

Към момента България вече няма възможност да предоставя безвъзмездна военна и военно-техническа помощ, посочи той.

Причината е достигнатият лимит на запасите, които страната трябва да поддържа за военно време.

Найденов припомни, че през декември 2023 г. Народното събрание е възложило на Министерството на отбраната в рамките на стратегическия преглед на отбранителната политика да определи нивата на необходимите запаси за българската армия и въоръжените сили във военно време.

Всичко над тези нива може да бъде предоставяно. "Очевидно през 2026 година сме стигнали тези лимити", отбеляза той.

Найденов бе категоричен, че не би искал да бъде на мястото на министър, който да наруши определените ограничения и да остави страната под необходимите нива на военновременни запаси.

Той даде и по-широк пример от началото на руската инвазия. В редица западни държави се е оказало, че складовете не разполагат с достатъчно реални запаси, въпреки че такива са били предвидени на хартия.

Именно разширяването на военно-промишленото производство има за цел не само да осигури повече възможности за Украйна, но и да позволи на държавите да възстановят собствените си запаси.

Що се отнася до България, Найденов уточни, че предоставеното въоръжение не означава, че страната е останала без необходимите средства за отбрана.

"Не сме изпразнили складовете дотам, че да не можем да се защитим като държава", каза той.

По думите му е предоставено това, което не е било необходимо за мирно и военно време, като става дума до голяма степен за по-стара съветска техника.

В същото време са запазени средствата, необходими за поддържането на редовния учебен процес, бойната подготовка и боеспособността на армията.

Найденов не влезе в конкретика за количествата, тъй като те представляват класифицирана информация.

Той обаче отбеляза, че България продължава да разполага с техника, която може да бъде използвана, макар и при редица ограничения, свързани с нейното състояние.

Сред проблемите са осигуряването на резервни части и агрегати, както и ремонтът и поддръжката на двигатели, основно за самолетите МиГ-29.

Те трябва да останат в експлоатация поне до достигането на необходимата оперативна готовност за използване на самолетите F-16.

Така, на фона на продължаващата война, България е достигнала нивата на военновременните запаси, които трябва да поддържа, докато на международно ниво все още няма ясен път към прекратяване на бойните действия.

Войната продължава с над 200 сражения на денонощие, въздушните удари се засилват, Черно море вече носи допълнителен риск за корабоплаването, а разминаванията между Русия, Украйна, САЩ и Европа по ключовите въпроси за бъдещия мир остават сериозни.