Дигиталното евро, защитата на кеша, личните данни и ролята на европейските институции бяха във фокуса на разговора в студиото на News.bg между водещия Симеон Янев и евродепутатът от "Възраждане" Рада Лайкова. Тя защити критична позиция към проекта и настоя, че ключовият въпрос е дали новата система ще остави парите в брой като реална, а не само формална алтернатива.

Еврото в България и отражението върху ежедневието

Разговорът започна от по-общата тема за еврото и начина, по който приемането на единната европейска валута се отразява на България. Лайкова посочи, че според нея по-важният въпрос не е как страната изглежда през погледа на европейските институции или международните пазари, а какво усещат българските граждани всеки ден - през цените, доходите и потребителската кошница.

Тя даде пример с разходите за покупки и заяви, че според нейните наблюдения сумите, с които преди година едно домакинство е можело да напълни хладилника си, днес вече не стигат по същия начин. По думите й именно това е реалният ефект, който хората разпознават непосредствено, независимо от официалната статистика.

В този контекст тя отправи и критика към данните, използвани в процеса на присъединяване към еврозоната, като повтори тезата си, че част от тях са били представяни по начин, който не отразява реалното положение.

От темата за еврото разговорът премина към проекта за дигитална европейска валута. Евродепутатът отбеляза, че участва в преговорите между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета по законодателната рамка.

Тя подчерта, че според нея дигиталното евро не трябва да се разглежда просто като още едно удобно приложение за плащане, а като промяна с по-широки последици за начина, по който се използват парите.

Спорът за правното основание и ролята на европейските институции

Един от основните акценти в интервюто беше правният спор около въвеждането на дигиталното евро. Евродепутатът заяви, че според нея няма достатъчно ясно правно основание европейските институции да изграждат нова платежна система от подобен мащаб.

Тя се позова на член 133 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който според прочита й дава възможност да се определят мерки, свързани с използването на еврото като единна парична единица, но не и да се създава изцяло нова система.

Лайкова добави, че политическата група, към която принадлежи, оспорва този подход и го определя като превишаване на компетенциите на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейската централна банка. Тя допълни, че след окончателното въвеждане на дигиталното евро възнамеряват да поставят въпроса и пред Съда на Европейския съюз, като ще търсят подкрепа от партньори в други държави, включително в Чехия.

По думите й вече е заявено несъгласие и в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент.

Рада Лайкова отбеляза, че за нея има и демократичен дефицит, защото гражданите не са били директно питани дали искат подобна промяна. Като пример посочи проучване в Австрия, според което 24% от анкетираните са били уверени, че личните им данни ще бъдат защитени при използването на дигиталното евро. Тези данни бяха цитирани от нея като аргумент за необходимостта от по-широк обществен разговор.

Регламентът, възможността за несъгласие и срокът 2029 г.

В интервюто беше обсъден и механизмът, по който дигиталното евро би влязло в сила. Лайкова обясни, че проектът се движи като европейски регламент и при приемането му той ще бъде директно приложим в държавите членки. Според нея това ограничава възможността националните парламенти впоследствие да променят отделни части от режима.

Тя постави въпроса дали България би използвала възможностите си за несъгласие в рамките на Съвета и направи паралел с други европейски лидери, които са отстоявали национални позиции при преговори по различни теми. В тази част на разговора евродепутатът беше скептична, че българското управление би стигнало до твърд отказ.

Според нея натискът от гражданите и опозицията трябва да бъде част от контрола върху решенията на управляващите.

Като ориентир за времето тя посочи 2029 г. като година, до която според обсъжданията дигиталното евро трябва да бъде въведено.

Рада Лайкова допълни, че се разглеждат и варианти за функциониране на системата извън държавите от еврозоната. Тя свърза темата и с по-широкия спор за централизацията на решенията в Европейския съюз, като подчерта, че според нея държавите членки трябва да запазят реална възможност да защитават собствените си позиции.

Дигиталното евро и парите в брой - равни ли са условията?

Най-същественият практически спор в разговора беше дали дигиталното евро и парите в брой ще бъдат поставени при равни условия. Лайкова заяви, че според сегашната законодателна рамка това не е така. По думите й за дигиталното евро се предвиждат по-силни задължения за приемане от страна на търговците, които вече работят с дигитални плащания, докато при кеша остават повече възможности за изключения.

Тя даде пример с търговци и държавни институции, които при определени условия могат да не приемат плащания в брой. Според нея, когато едното платежно средство получава повече практически гаранции от другото, това постепенно създава стимул за използване на дигиталното евро и същевременно изтласква кеша. Именно тук евродепутатът видя един от основните рискове на проекта.

Лайкова отбеляза и разликата в цената за потребителя. Тя посочи, че дигиталното евро се представя като безплатно за използване, докато достъпът до пари в брой невинаги е без разход - например при теглене от банкомат може да има такса.

Така, според нея, законодателната и техническата среда могат да насочват поведението на хората в една определена посока, дори без формално да се забраняват физическите пари.

Онлайн, офлайн и "правото на аналогов живот"

Проектът предвижда дигиталното евро да може да се използва както онлайн, така и офлайн. В интервюто беше обяснено, че офлайн вариантът би позволил прехвърляне на определена сума между две устройства и без интернет връзка. Именно тази функция се представя като възможност дигиталното евро да се доближи до удобството и част от характеристиките на кеша.

Лайкова обаче подчерта, че за нея остава принципният въпрос защо е необходимо да се създава технологичен еквивалент на нещо, което вече съществува под формата на пари в брой.

Тя използва израза "право на аналогов живот" и каза, че според нея гражданите трябва да имат гарантирана възможност да плащат и да участват в икономическия живот, без всичко да бъде задължително дигитализирано.

Тя определи предвидената защита на кеша като недостатъчна и заяви, че не вижда равностойни усилия за съхраняване на физическите пари. По думите й, ако дигиталното евро се насърчава чрез кампании, удобства и стимули, а достъпът до кеш постепенно става по-труден, резултатът може да бъде фактическо намаляване на ролята на парите в брой, независимо от уверенията, че те няма да бъдат премахнати.

Лични данни, програмируеми плащания и опасения за контрол

Друг голям раздел от интервюто беше посветен на защитата на личните данни и възможността дигиталните плащания да бъдат проследявани. Лайкова уточни, че Европейската централна банка няма непременно да вижда директно отделните транзакции, но платежни посредници биха могли да имат достъп до информация за тях.

Тя обърна внимание и на възможността определени транзакции да бъдат обвързвани с условия, както и на ролята на делегираните актове на Европейската комисия при последващо регулиране на системата.

В отговор на въпрос дали дигиталното евро може да се превърне в инструмент за следене, тя заяви, че такава техническа възможност съществува. И посочи т.нар. "умни портфейли" и програмируемите транзакции като елементи, които според нея изискват особено внимание.

Евродепутатът направи уточнението, че не твърди, че подобен сценарий непременно ще се реализира, и дори го определи като малка вероятност, но смята, че последствията биха били сериозни, ако това стане.

Тя свърза опасенията си и с паралелното въвеждане на дигитална идентичност. Според нея комбинацията между различни дигитални системи би могла в бъдеще да увеличи възможностите за контрол при кризи или извънредни ситуации. Като международни примери спомена пилотни проекти в Китай, както и функциониращи централнобанкови дигитални валути в малки държави, сред които посочи Ямайка и Бахамите.

Европейска алтернатива на Visa и Mastercard

Лайкова призна, че според нея има реален аргумент в полза на по-независима европейска платежна инфраструктура - необходимостта Европейският съюз да разполага с алтернатива на Visa и Mastercard. Тя обаче подчерта, че това не означава автоматично, че решението трябва да бъде централнобанкова дигитална валута.

Според нея могат да се развиват и други европейски платежни решения, без да се променя фундаментално паричната система.

Евродепутатът заяви, че очаква мащабна информационна и маркетингова кампания за дигиталното евро, включително възможни стимули за използването му. В същото време тя каза, че не вижда същия мащаб на публични усилия в защита на парите в брой и тяхната достъпност.

Лимитът от 3000 евро и отражението върху банките

Интервюто засегна и конкретния начин, по който би работил дигиталният портфейл. Лайкова посочи лимит от 3000 евро за сумата, която човек може да държи в него.

Тя обясни, че този лимит не означава ограничение на всяка отделна покупка до тази стойност, защото портфейлът може да бъде свързан с друга банкова сметка и при по-голямо плащане необходимата сума да бъде допълнена от нея.

Според евродепутата тази конструкция може да промени поведението на потребителите, особено ако дигиталното евро бъде безплатно, докато традиционните банкови услуги включват такси.

Тя постави въпроса как подобна система ще се отрази на търговските банки и дали няма да се превърне в значим техен конкурент. Разговорът засегна и потенциалните рискове за банковата система, без в транскрипцията да се развива подробен механизъм за подобен сценарий.

Достъпът до кеш и банкоматите

Като видим знак за постепенното отдалечаване от парите в брой Лайкова посочи достъпа до банкомати. Тя каза, че според наблюденията й и в София, и в Брюксел на места става все по-трудно да се намери банкомат, от който действително може да се изтеглят пари. Спомена и Швеция, където по думите й има нормативно изискване за определена достъпност до банкомат в рамките на 25 километра.

За нея именно инфраструктурата е ключова част от реалната защита на кеша. Ако формално парите в брой останат законно платежно средство, но тегленето им е трудно, скъпо или физически недостъпно, според нея гаранцията остава само на хартия. Затова тя настоя, че държавите трябва не просто да наблюдават дали има достъп до кеш, а да имат възможност да предприемат мерки, когато той липсва.

Офлайн анонимност, доверие и рискът от изключване

При офлайн плащанията разговорът отново се върна към анонимността. Лайкова отбеляза, че парите по принцип функционират на основата на доверие - както в самата парична система, така и в институциите, които я управляват. Тя постави въпроса дали гражданите ще имат същото доверие в инфраструктура, която е изцяло дигитална и чието функциониране зависи от европейски институции и платежни посредници.

Евродепутатът допълни, че дори когато офлайн плащанията се представят като анонимни, остава въпросът какво се случва с личните данни в системата като цяло и какви са защитите срещу изключване от дигитални финансови услуги. Тя посочи като риск случаи, при които банков достъп може да бъде ограничаван, и постави хипотетичния въпрос какво би означавало това, ако почти всички плащания в бъдеще станат дигитални.

ЕЦБ, Европейската комисия и бъдещото управление на системата

По отношение на институционалния контрол Лайкова каза, че дигиталното евро ще бъде в ръцете на Европейската централна банка, която ще работи чрез платежни посредници. Според нея има и регулаторна зависимост от Европейската комисия, защото в предложената рамка са предвидени възможности определени елементи от функционирането да бъдат доразвивани чрез делегирани актове.

Тя заяви, че вижда дигиталното евро като проект на европейските институции, а не като инициатива, поискана от гражданите. Именно затова настоя според нея да има по-твърди ограничения и гаранции, преди системата да започне да функционира. Като най-важна такава гаранция отново посочи защитата на парите в брой и реалния достъп до тях.

Какви гаранции се търсят в законодателството

В хода на преговорите, каза евродепутатът, една от целите е в законодателството да има не само наблюдение на наличността на кеш и банкомати, но и механизми, чрез които държавите да могат активно да осигуряват достъп до пари в брой. Тя отбеляза, че част от предложенията в тази посока вече са били приети, макар да не ги разглежда като достатъчна окончателна гаранция.

В по-широк план Лайкова заяви, че очаква общественото значение на темата да нараства с приближаването на реалното въвеждане на дигиталното евро.

Според нея тогава повече хора ще започнат да поставят въпроси за начина на плащане, личните данни, достъпа до кеш и свободата да останат извън изцяло дигитален модел.

В края на тази част беше засегнат и въпросът за бъдещи предложения около системата. Тя спомена дискусии за възможността хора, които са извън традиционната банкова система или на които е отказана банкова сметка, също да имат достъп до сметка в дигитално евро. В този контекст направи връзка и с миграционната политика на Европейската комисия, като това беше представено като нейна политическа интерпретация на потенциалните последици от подобно правило.

Следващи стъпки и партньорите в Чехия

По думите на Лайкова има сигнали от Европейската централна банка за бъдещ дизайн и допълнително развитие на дигиталното евро, но в интервюто тя уточни, че към момента не разполага с конкретика какво точно би означавало това. Тя потвърди намерението си да продължи работа с политически партньори в Европейския парламент и в национални правителства.

Специално беше посочена Чехия. Евродепутатът каза, че техни партньори там са част от управляваща коалиция и че ще повдигнат въпроса в Съвета.

Тя изрази надежда да бъде събрана подкрепа за позиция против проекта в сегашния му вид и подчерта, че според нея работата по темата не трябва да остане само на ниво изказвания в Европейския парламент, а да включва и политически връзки между държавите.

Финалното послание - критичност и избор

В заключение Лайкова призова гражданите да помислят дали искат да запазят възможност за "аналогов живот" и дали парите в брой са достатъчно достъпни още сега.

Тя препоръча хората да наблюдават развитието на темата и да се информират едновременно за дигиталното евро и за правилата, които ще определят бъдещето на кеша.

Евродепутатът подчерта, че според нея обществото трябва да задава въпроси както на националните управляващи, така и на европейските институции. Като политическа позиция тя отново защити идеята за пряка демокрация и референдуми по значими решения, включително по въпроса дали България трябва да приеме дигиталното евро.

Интервюто завърши с основната линия, която преминаваше през целия разговор - не само как ще работи новата технология, а кой взема решението, какви гаранции ще има за гражданите и дали парите в брой ще останат пълноценна алтернатива.