"Най-голямата хуманитарна криза в света". Така агенции на ООН определят случващото се в Судан след започналата през 2023 гражданска война. Броят на жертвите е изключително труден за проследяване, но възлиза на стойност между 150 000 и 400 000, пишат от Центъра за стратегически и международни изследвания. 12,9 милиона се е наложило да напуснат домовете си, а 952 000 - държавата, сочат данни на Агенцията за бежанците на ООН към юни тази година.

"Хиляда дни на конфликт в Судан докараха здравната система на ръба на колапса", казва пред ООН Шибил Сахбани, представител на Световната здравна организация (СЗО) в Судан. "Под тежестта на болестта, глада и липсата на достъп до базови услуги, хората са изправени пред опустошителна ситуация."

Причината е, че и болниците са обект на удари - от 2023 до началото на 2026 СЗО е регистрирала 201 атаки, убили 1 858 души и ранили 490. Така повече от една трета от здравните услуги стават неработещи и лишават милиони хора от животоспасяваща грижа. Такива атаки нарушават международното хуманитарно право, пишат от ООН. На този фон се разразяват огнища на холера, малария, денга и морбили, провокирани и от пренаселеност, лоши санитарни условия и прекъснати услуги.

Гладът също расте с тревожни темпове. Сред близо 19,5 милиона - тоест около 41% от населението - нивата на остра продоволствена несигурност са във фаза 3 (криза) или по-висока (извънредна ситуация и катастрофа). В 14 области на северната и южната част на един от най-засегнатите от конфликта региони - Дарфур, както и в Южен Кордофан, има обоснован риск от фаза 5 - "катастрофа" или "масов глад", сочи инициативата Класификация на фазите на продоволствената сигурност.

Най-потърпевши от дълбоката криза са децата на Судан - те представляват около половината от хората, които се очаква да се нуждаят от хуманитарна помощ тази година, според данни на Детския фонд на ООН. 85 000 са децата, страдащи от тежко остро недохранване, които са били лекувани почти през цялата 2025.

2019, когато се отваря кутията на Пандора 

Новата история на Судан е белязана от преврати - между 1956 и 1989 властта е сваляна четири пъти. Последният качва на власт диктаторския режим на генерал Омар Ал Башир, който продължава чак до 2019, когато отново преврат донася края му.

Смяната на властта обаче този път е по-различна, защото е белязана от многолюдни протести в искане на демокрация. Вълната набира сила още от декември 2018, когато Суданската професионална асоциация и опозиционни на властта групи започват да призовават за демонстрации, както и седяща стачка. Протестите продължават и в следващите четири месеца, като внимание привлича фактът, че над 70% от участниците са жени, недоволни както и от управлението, така и от разпространения сексизъм, пише BBC. Повечето са и млади хора, въпреки, че се забелязват групи от всички възрасти.

6 април остава паметна дата - тогава хиляди мирни протестиращи се събират пред Щаба на армията, за да искат оставката на Ал Башир. Правителствените сили, сред които полиция и национална сигурност, разпръскват гражданите чрез бойни патрони, сълзотворен газ и зашеметяващи гранати, твърди Human Rights Watch, като добавя, че армията е защитавала протестиращите и е пазила входа към седящата им стачка. 70 протестиращи са убити от декември до април, пише организацията.

На 11 април армията сваля Ал Башир, но това не се оказва крайната развръзка. Гражданите се страхуват, че военните ще поставят нов авторитарен лидер на негово място, и настояват за гаранция, че ще има преход към демокрация, пише DW. Те посрещат остро заявката на военните, че ще управляват страната в следващите две години.

Начело на военните стоят две фигури - генерал Абдел Ал Бурхан, лидер на Суданските въоръжени сили (SAF), и Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти, командващ паравоенната групировка Сили за бърза поддръжка (RSF). Те и техните сили се оказват основни двигатели на войната и до ден днешен.

Вместо демокрация: "Клането в Хартум"

Следващата паметна, но черна дата се оказва 3 юни, известна като "Клането в Хартум". Въпреки слуховете, че отново ще ги разпръснат, хиляди протестиращи са насядали пред Щаба на армията. Активистката Сулима Шафия казва пред Al Jazeera, че демонстрантите вярвали, че "нещо (негативно) може да се случи". Това, което обаче последвало, излязло извън рамките на очакванията им.

"Изстрелите бяха ясно прицелени и нарочни... Насочваха пистолетите срещу нас... Викаха: "Убийте ги, убийте ги", през цялото време. Видях много тела, уцелени от куршуми, докато бягах", разказва свидетел пред Human Rights Watch.

Над 120 са жертвите, над 900 - ранените, десетки - в неизвестност, сочат данни на независими лекарски групи, а официалната статистика от 87 жертви е широко отхвърляна, пише организацията. В опит да спрат изтичането на информация за насилието, властите ограничават достъпа на чужди медии до Судан, сред които и Al Jazeera, и спират интернета в страната за повече от месец.

Извършителите са именно SAF и RSF, командвани от Ал Бурхан и Хемедти.

Път към демокрация, но не съвсем

На 30 юни улиците на градове из цялата страна се изпълват със скандирания за справедливост след насилието. Хората наричат движението "милионен марш". Включват се десетки хиляди, въпреки спирането на интернет, казват протестиращи пред Al Jazeera, която предава от съседната държава Южен Судан. В град Омдурман правителствените сили отново ползват гранати и убиват поне 10 протестиращи, пише Human Rights Watch.

След това коалицията от цивилни, професионални асоциации и политически партии, наречена Сили за свобода и промяна, стига до споразумение с Преходния военен съвет. Решават, че ще се учреди преходно правителство, оглавено от суверенен съвет, който ще бъде ръководен от военните в продължение на 21 месеца и от цивилните - 17 месеца. На върха на този съвет обаче са поставени генералите Ал Бурхан като председател и неговата дясна ръка Хемедти като зам.-председател, а за министър-председател е избран Абдула Хамдок.

Крехкото правителство се крепи до октомври 2021, когато генерал Бурхан отново организира преврат и сваля гражданската власт, като и Хамдок е принуден да се оттегли по-късно. Това се случва около месец точно преди да дойде редът на цивилните да поемат правителството. В речта си Бурхан заявява, че ще продължи пътят към демокрация, но военните ще задържат властта.

От съюзници до врагове... и до война

През декември 2022 под международен натиск Бурхан и Хемедти подписват договор, с който заявяват, че до април следващата година ще има цивилно правителство. Двамата обаче не постигат съгласие по една основна точка - 100 000 войници на RSF, подчинени на Хемедти, да се присъединят към SAF на Бурхан. Тъй като Хемедти се страхува, че това ще отслаби властта му, той предлага този процес да се случва в продължение на цели десет години, докато Бурхан предвижда само три.

Така двамата генерали се обръщат един срещу друг и войници на двете сили са разположени из цялата страна, като SAF разчитат на предимството на летателните си апарати, а RSF - на оръжия за сухопътните войски. На 15 април 2023 неизвестно коя от двете страни изстрелва първия куршум срещу другата и избухва гражданска война.

През следващите две години двете формирования се борят за контрола на различните части на Судан. През март 2025 армията си връща контрола над Хартум, което бележи повратна точка. Бурхан установява гражданска администрация и премиер, който съставя правителство. RSF обаче обявява срещуположно правителство, за да постави под въпрос легитимността на SAF, пише Арабският център във Вашингтон.

През това време обаче силите на Хемедти настъпват все повече и повече в провинция Дарфур. След 18-месечна блокада те завземат и нейния последен голям град извън контрола им - Ел Фашер.

Междувременно Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия и САЩ предлагат план за мир, който RSF приема, но продължава своят офанзива, а SAF не дава знак за съгласие.

През 2026 войната продължава интензивно, като към момента балансът на силите се променя в полза на SAF, пише Анадолската агенция. Твърди се, че армията владее 60% от територията, а паравоенната група - 40%, казва експертът Джихад Масамун пред агенцията. Според специалисти войната е разделила Судан на зони на влияние, като SAF държи източната и централната част, а RSF - големи райони в Дарфур. В момента оспораван е най-вече регионът Кордофан. Амрията напредва в стратегически части на Северен Кордофан, както и в Централен Судан, пише агенцията.

Въпреки настъпването на армията, анализаторите предупреждават, че войната далеч не е приключила.

Геноцид над етнически общности, различни от араби

"Силите за бърза подкрепа (RSF) са извършили убийства на етническа основа, масово сексуално насилие и насилствени изчезвания по време на превземането на Ел Фашер в суданския регион Дарфур в края на октомври - действия, които според мисия на ООН за установяване на факти носят "белезите на геноцид" срещу общностите загауа и фур и сигнализират за постоянен риск от нови зверства", пише ООН през февруари 2026.

Били са извършени оне три основни акта на геноцид: "убиване на членове на защитена етническа група, причиняване на сериозни телесни и ментални щети и умишлено причиняване на условия на живот, изчислени така че да допринесат за физическото пълно или частично унищожаване на групата", установява мисията и отбелязва, че има сведения за "реторика на извършителя, призоваваща за елиминиране на неарабското население".

След падането на милионния град Ел Фашер заваляват сигнали за масови екзекуции, сексуално насилие и мащабни грабежи, пише Al Jazeera. Лабораторията за хуманирани изследвания към Йейлския университет анализира сателитни изображения, които разкриват поне 31 места, където след превземането от RSF са изникнали обекти, наподобяващи човешки тела, придружени от червеникаво оцветяване на почвата, както описват изследователите. Изображенията набират популярност в социалните мрежи и будят възмущение сред потребители от цял свят.

Оръжия и подкрепа - чуждата намеса в геноцида

Държави в Близкия изток, Африка и Азия вземат отношение към войната в Судан, което я превръща в поредния прокси конфликт в региона, пише в анализ на Център "Удроу Уилсън". Основни играчи са Саудитска Арабия, за която се твърди, че подкрепя SAF, и ОАЕ, които противно на съюзника си от залива, е обвинен, че доставя оръжия за RSF. Държавата Судан дори завежда дело пред най-висшия съд на ООН, като обвинява ОАЕ в нарушение на Конвенцията за геноцида, тъй като снабдява с оръжия и финанси RSF по време на войната, пише Associated Press. Съседната на Судан държава Чад също асистира при доставянето на тези оръжия, твърдят ООН експерти, цитирани от Al Jazeera.

Преди разрива между двете групи, през 2019 монархиите дори заедно подкрепят Преходния военен съвет с пакет от три милиарда долара, което предизвиква недоволство сред протестиращите.

Египет е на страната на армията, което ядосва Хемедти. Русия и Украйна заемат една и съща позиция въпреки войната помежду си - подкрепят армията, като в Судан има присъствие на войници и от двете държави. Турция и Иран също застават зад армията, като изпращат дронове, пишат от Център "Удроу Уилсън". В резултат на такава чужда намеса и подкрепа на враждуващите сили, Судан е стигнал до най-голямата криза на разселване в света и до десетки хиляди убити, сочи анализът. Така дипломатическите преговори се усложняват и мирното решение става по-трудно.

САЩ предлагат хуманитарно примирие през септември 2025, като малко след това налагат и санкции срещу двама генерали, които определя като ислямисти и свързани с Иран.

"Судански ислямистки групи сключиха опасни съюзи с иранския режим. Няма да стоим със скръстени ръце и да позволим те да застрашават регионалната и глобалната сигурност", заяви заместник-министърът на финансите, отговарящ за борбата с тероризма и финансовото разузнаване, Джон К. Хърли.

Преди това САЩ определят действията на RSF и съюзническите му групировки като геноцид и налагат санкции на Хемедти, както вече са направили и за други лидери и дори лица от SAF, пише NBC.