Ръководството на Иран заема по-твърда позиция на фона на нарастващите икономически проблеми и опасения от загуба на контрол над Ормузкия проток, съобщава The New York Times. Американската блокада на практика лиши Иран от възможността да изнася петрол, основният източник на приходи на страната. В отговор Техеран разглежда ескалацията като ключов лост за натиск срещу САЩ.

Миналата събота Иран обяви атака срещу два американски военни кораба с балистични ракети. В отговор американските сили удариха три ирански петролни танкера. На следващия ден главният преговарящ на Иран и председател на парламента Мохамед Багер Галибаф заяви: "Отсега нататък всяка агресия срещу интересите и сигурността на Иран ще бъде посрещната с по-бърз, по-тежък и по-болезнен отговор".

Малко след това Мохсен Резаи, секретар на иранския Съвет за целесъобразност, обяви планове за създаване на "забранена зона" за корабоплаване в Персийския залив. Експертите отбелязват, че Иран възнамерява да засили военното противопоставяне; Докато се стреми да избегне пълномащабна война, страната разчита на покачване на световните цени на петрола. Ирански представители изразиха готовност да се върнат към преговорите относно ядрената сделка, но президентът на САЩ Доналд Тръмп не показва интерес към диалог, предпочитайки стратегия за икономическо задушаване.

По-рано Мохсен Резаи, секретар на Съвета за сигурност на Иран, заплаши да блокира износа на петрол през Ормузкия проток.

Военен съветник на върховния лидер на Иран пък се закани Техеран да премине от отбранителна към настъпателна тактика, ако американските удари продължат.

Председателят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф посочи, че корабоплаването може да се възобнови само ако условията на Техеран бъдат изпълнени.