Руският президент Владимир Путин вероятно е използвал телефонния разговор от 8 септември с американския си колега Доналд Тръмп, за да настоява САЩ да принудят Украйна да капитулира пред исканията му, уж преди ситуацията на бойното поле да се влоши, коментират от "Института за изследване на войната" (ISW).
Помощникът на руския държавен глава Юрий Ушаков заяви официално, че двамата лидери са обсъдили резултатите от срещата на Путин на 6 септември със специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф и бившия старши съветник на американския президент Джаред Къшнър, както и перспективите за прекратяване на войната.
Ушаков твърди, че Путин е дал на Тръмп "обективен и задълбочен" преглед на ситуацията на бойното поле в Украйна и е обяснил начините, по които САЩ могат бързо да разрешат войната.
Разбирането на Путин за войната всъщност е силно изкривено от системните лъжи на руските военни, което го окуражава да поддържа своите максималистични искания, счита ISW.
Висши служители на Кремъл повтаряха твърденията на Путин за ситуацията на бойното поле и удвоиха исканията на Путин за капитулация на Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че ситуацията за Украйна се влошава всеки ден.
Руският външен министър Сергей Лавров повтори, че преговорите трябва да се справят с "основните причини" за войната на Русия в Украйна.
Изявленията на служители на Кремъл показват, че преговорната позиция на Путин не се е променила, откакто САЩ предложиха 28-точков мирен план през ноември 2025 г., въпреки факта, че траекторията на войната се е изместила значително в полза на Украйна.
Украинските сили постигнаха значителни успехи на бойното поле през зимата, пролетта и лятото на 2026 г. Бяха освободени 26 населени места и над 745 квадратни километра в Донецка, Днепропетровска и Запорожка области.
Руските сили, от друга страна, продължават да се борят да достигнат Славянск, Краматорск и Дружковка - силно защитения крепостен пояс на Украйна - противно на непрекъснатите твърдения, че темпът на напредване на руските сили е в съответствие с последния краен срок на Путин за превземане на цялата Донецка област до 31 декември 2026 г.
Украинските сили също промениха динамиката на войната по важни начини отвъд фронтовата линия от 2025 г. насам. Те започнаха успешни ударни кампании със среден и голям обсег срещу руски петролни рафинерии, летища, пазари и военни активи, които увреждат руската икономика и намаляват военните способности на Русия.
Кремъл отказва да коригира преговорната си позиция по войната в Украйна въз основа на истинското състояние на войната и остава ангажиран с първоначалните си военни искания.
Украинският президент Володимир Зеленски подкрепя предложенията на САЩ за преговори в тристранен формат. Зеленски заяви на 7 септември, че Украйна иска да възобнови тристранните преговори със САЩ и Русия през септември или октомври 2026 г. - в съответствие с предложението на Уиткоф и Къшнър от 6 септември за възобновяване на преговорите в този формат.
Зеленски отбеляза, че към момента обаче няма конкретни планове за тези тристранни срещи. Представители на Кремъл многократно са отказвали тристранни срещи и са се опитвали да отложат такива срещи или да изпратят служители от по-ниско ниво да участват.
Демонстрираната от Зеленски подкрепа за предложението на САЩ за сериозни преговори контрастира с настояването на Кремъл за капитулация на Украйна и многократното отхвърляне на компромиси, които биха позволили смислени преговори.
На 8 септември молдовското Министерство на отбраната (МО) и румънското Министерство на националната отбрана съобщиха, че дрон тип "Шахед" се е разбил близо до Михайлени Веки, Молдова.
Украински канал с отворен код твърди, че дронът е бил "Геран-4", но ISW не може независимо да потвърди това.
Официалните румънски и молдовски доклади за траекторията на полета на дрона и времевите интервали на движението му обаче подкрепят твърдението, че е бил с реактивен двигател. Русия значително увеличи използването на дронове "Геран" с реактивен двигател през последните седмици.
През последните дни румънските власти съобщиха за други вероятни руски дронове над и близо до румънска територия. На 6 септември силите на НАТО реагираха на група въздушни цели, движещи се близо до границата на Румъния с Украйна, а на 3 и 4 септември румънските сили откриха безпилотни летателни апарати (БЛА) край бреговете на Румъния.
ISW няма основание да прецени дали полетите на руските дронове над и близо до Молдова и Румъния са били умишлени. Въпреки това Москва вероятно ги разглежда като предимство, дори и неумишлено, защото фокусират вниманието на НАТО върху собствената му отбрана и поставят под въпрос гаранцията за взаимна отбрана по член 5.
Възможното използване на по-бързите дронове Geran-4 дава на молдовските и натовските сили още по-кратки срокове да реагират.
USD
CHF
GBP
