"Споменът за цар Самуил е изиграл съществена роля във формирането на македонската национална идентичност и като такъв е служил като фар в най-мрачните дни на нацията. Можете да местите тленните му останки колкото си искате, но планините, езерата, градовете и историческите следи не могат да бъдат събрани в ковчег", отбеляза македонският политик и дипломат Оливер Шамбевски в коментар по повод решението на Гърция да предаде на България останките на цар Самуил, предава скопското електронно издание "Плюсинфо".

В изявление, публикувано в социалните мрежи, Шамбевски отбелязва: "През вековете костите на различни императори, крале, пълководци и светци са пътували и са били премествани; гробници са били отваряни, а останките - връщани или дори подарявани, крадени и излагани в музеи. Египетски мумии и безброй египетски артефакти са се озовавали в музеи из цяла Европа. И все пак на никого не му е хрумвало, че прекосяването на Средиземно море променя техния произход. Защото историята не работи по този начин.

Останките на цар Самуил прекараха десетилетия в Гърция, но той не стана грък. Сега се съобщава, че Гърция ги предава на България. Добре... А какво очакват те? Изглежда, че някой очаква тези кости да изпълнят задача, която историята упорито отказва да завърши", пише Шамбевски - изтъкнат професор по македонска литература, бивш депутат и дългогодишен посланик на Република Северна Македония в няколко държави, включително Италия и Китай.

Той посочва, че ако идеята е, че церемониалното пренасяне на нечии кости може да нанесе удар по македонската историческа памет, "тогава на едно погребално шествие се приписва твърде голяма сила". Според него тук съществува само един проблем. "Не можеш да пренесеш Охрид заедно с костите. Не можеш да пренесеш Преспа. Не можеш да пренесеш Самуиловата крепост. Не можеш да преместиш Струмица - неговата отбранителна база по време на кампанията от 1014 г. И със сигурност не можеш да преместиш и Беласица - същата онази Беласица, през която византийската армия извършва решителната маневра в битката при Ключ. Впрочем, Беласица и днес стои там, упорито простирайки се на територията на три съвременни държави. Сякаш природата умишлено е решила да се присмее на балканските ни опити да измерваме Средновековието чрез днешните граници. И именно затова цялата тази история буди по-скоро ирония и примирение, отколкото ярост и гняв", пише Шамбевски.