Успехите на Украйна на бойното поле през 2026 г. може би принуждават руският президент Владимир Путин да преоцени първоначалната си теория за победа. По тази причина той се е съсредоточил върху принуждаването на Украйна да се предаде под натиска на руската кампания на удари в дълбокия тил на противника.

Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).

Путин вероятно наскоро е възприел нова стратеги за победа, която разчита на масирани ракетни удари в дълбокия тил на врага, за да принуди Киев да се предаде през зимата на 2026-2027 г.

Руският президент вероятно се опитва също така да деморализира украинското население и да принуди Украйна да се предаде преди началото на каквито и да било значими мирни преговори, върху които Украйна и нейните партньори от Запада и САЩ работят в момента.

Кремъл дава да се разбере, че възнамерява да използва конфискацията на активи, принадлежащи на европейски компании, опериращи в Русия, и да задържи активите на тези компании като заложници, за да принуди европейските държави да преразгледат санкционната си политика спрямо Русия.

Длъжностно лице от Кремъл не изключи възможността властите да конфискуват руските активи на италианската банка "UniCredit" и австрийската банка "Raiffeisen". На 17 и 28 септември руският президент Владимир Путин подписа укази, с които активите на европейски предприятия — включително френските компании "Auchan" и "Lemana PRO" (бивша "Leroy Merlin"), швейцарската компания "Nestlé" и германската компания "Metro AG" — бяха поставени под "временно управление" за неопределен срок от руски компании.

Москва вероятно се стреми да използва тези така наречени временни конфискации на европейски активи, за да вземе търговските субекти като корпоративни заложници и да принуди засегнатите държави да преразгледат санкционната си политика спрямо Русия, както и да извлече временни фискални ползи от приходите от конфискуваните европейски активи.

Тази стратегия на Кремъл вероятно се основава на предположението, че европейските корпорации ще преценят, че ползите от продължаването на дейността им в Русия надвишават рисковете от конфискация на активите им от Кремъл.

Решението на Кремъл дали да конфискува чуждестранни активи, действащи в Русия, зависи изцяло от политическата ситуация между Кремъл и чуждестранните държави, в които се намират седалищата на тези компании, тъй като Москва се стреми да задържи активите на чуждестранните компании в Русия като "корпоративен заложник", за да принуди различни държави да отменят санкциите срещу Русия.

Кремъл планира да увеличи значително разходите за отбрана през 2027 г., тъй като опитите на Русия да увеличи държавните приходи не са успели да компенсират нарастващите прогнози за дълга и дефицита.

Путин иска капитулация на Украйна до пролетта

Путин иска капитулация на Украйна до пролетта

Русия планира да засили и ускори кампанията си от удари срещу Украйна през тази зима

На 28 септември "Ройтерс" съобщи, позовавайки се на изтекли документи на руското правителство, че Кремъл планира да увеличи разходите за отбрана с 27 процента през 2027 г. до 17,1 трилиона рубли (около 204,2 милиарда долара), спрямо 13,5 трилиона рубли (около 161,2 милиарда долара) през 2026 г.

Според информацията в документите се предвижда общите разходи за отбрана да бъдат увеличени до 50 трилиона рубли (около 597 милиарда долара) в периода между 2027 и 2030 г.

Кийт Келог: Войната в Украйна може да свърши "още утре", ако Путин вземе едно решение

Кийт Келог: Войната в Украйна може да свърши "още утре", ако Путин вземе едно решение

Според политика, Путин трябва да осъзнае, че тази война няма да завърши добре за него.

Руското правителство увеличава разходите за отбрана ежегодно от 2022 г. насам, тъй като Кремъл продължава да дава приоритет на войната в Украйна, въпреки икономическите проблеми.

Непрекъснатото отричане от страна на руското Министерство на отбраната на украинските успехи в операция "Вивалди", въпреки неопровержимите доказателства, продължава да подхранва критиките на руските ултранационалисти и военни блогъри срещу широко разпространената култура на лъжата в руската армия.

С указ Путин увеличи руската армия с още 15 500 войници

С указ Путин увеличи руската армия с още 15 500 войници

Общият брой на военнослужещите на активна служба достига 1,55 милиона души

Няколко руски военни блогъри продължиха да признават последиците от украинската операция "Вивалди" и да протестират срещу отказа на руското Министерство на отбраната да признае сериозността на ситуацията за руските сили.

На 28 септември 3-ти армейски корпус на Украйна публикува кадри на голяма група руски военнопленници и съобщи, че украинските сили са пленили над 250 военнопленници по време на първите три фази на операция "Вивалди".