Руската централна банка, начело с председателя си Елвира Набиулина, се застъпва за по-предпазлива парична политика на фона на нарастващия инфлационен натиск. На 11 септември банката обяви решението си да запази основния лихвен процент на ниво от 14%, след като го е понижавала 10 пъти през последните 18 месеца, пише "Институтът за изследване на войната" (ISW).
Централната банка отбеляза, че през последните месеци ценовият натиск се е засилил, а темпът на растеж на цените е между 5 и 6 процента. Според прогнозите на банката годишната инфлация ще бъде в диапазона 6-7% през 2026 г. и ще се върне до 4% през 2027 г.
Набиулина потвърди позицията на банката и посочи нарастването на проинфлационните рискове (т.е. рискови фактори, които стимулират инфлацията).
През октомври 2026 г. Централната банка ще уточни обхвата на бъдещите понижения на основния лихвен процент.
Набиулина отбеляза също, че недостигът на горива на руския пазар е основната причина за ускорения ръст на цените през лятото, но заяви, че въздействието на украинските атаки с дронове срещу руските вериги за доставки остава незначително.
Руският президент Владимир Путин непрекъснато оказва натиск върху Централната банка да понижи основния лихвен процент като част от усилията си да увеличи наличността на капитал за руската армия и отбранителната промишленост.
Набиулина последователно се застъпва за по-предпазлива парична политика, като често се опитва да се противопостави на исканията на Кремъл.
Руската икономика е изправена пред нарастваща инфлация на заплатите, породена от значителния недостиг на работна сила и системата от бонуси към кампанията на Кремъл за доброволно набиране на военнослужещи - мярка, необходима за поддържане на войната в Украйна без прибягване до принудителна мобилизация на резервисти. Кампаниите на Украйна за удари с голям обсег срещу руската енергийна инфраструктура - чието въздействие Набиулина призна - както и неотдавнашните удари по руски логистични обекти, създават допълнителен инфлационен натиск върху и без това затруднената руска икономика.
Путин едва наскоро започна да придава приоритет на борбата с инфлацията за сметка на растежа и инвестициите, а решението на Централната банка да запази основния лихвен процент на 14% вероятно отразява както опасенията на Путин, така и надеждите му, че новите политики на Кремъл за противовъздушна отбрана могат да намалят ефективността на украинските удари и да облекчат един от факторите за инфлационен натиск върху руската икономика.
Набиулина многократно се е поддавала на натиска от страна на Кремъл за понижаване на основния лихвен процент, но неотдавнашният приоритет на Путин за борба с инфлацията може да позволи на последните ѝ усилия за ограничаване на паричната политика да се задържат.
На 10 септември украинският президент Володимир Зеленски и канадският министър-председател Марк Карни подписаха споразумение за партньорство със срок на действие 100 години, което включва сделка за разширяване на съвместното производство на дронове.
Зеленски заяви, че Канада е поела ангажимент за предоставяне на над 2 милиарда долара, като повече от 1 милиард от тях са предназначени за украинската противовъздушна отбрана, включително за ракети, ракети-прехващачи за системи "Пейтриът" (Patriot) и съвместно производство на изтребители F-16 и дронове.
Карни заяви, че през следващите две години Канада ще изпрати в Украйна една трета от произведените в страната дронове и че е готова да се присъедини към европейско-украинския проект "Фрея" (Freyja) за разработване на системи за прехващане на балистични ракети.
USD
CHF
GBP
