Руски самолет прелетя над България във вечерните часове на 19 август. Това създаде безпокойство в социалните мрежи и предизвика коментари за нарушена евроаталантическа солидарност от страна на новото българско правителство.
"Информационният аспект на този полет е реалният риск за България, защото това отново води до противопоставяне и разделение." Това заяви пред БНР Велизар Шаламанов - бивш министър на отбраната, председател на Надзорния борд на агенцията за комуникации и информация на НАТО, зам-председател на Комисията по отбрана и ръководител на делегацията в парламентарната асамблея на НАТО.
Прелитането на руския самолет по диагонал над България в режим на спешност е в някаква степен прецедент, казва Шаламанов. Това подлага на изпитание нашите институции - МвнР, Министерство на транспорта и Министерство на отбраната, което трябва да гарантира, военните стратегически обекти у нас са защитени при един такъв полет.
"А Сърбия - кандидат за член в ЕС, с много по-голям успех би получила по-голяма защита по линия на гражданска защита от ЕС. България като съседна страна има пет хеликоптери и един самолет обявени от премиера, но се търси помощ, която да създаде този казус, по който сега говорим с тревога", каза той.
Именно затова Шаламанов отново изтъкна, че информационният аспект на операцията е много по-важен от чисто техническата страна на полета.
"Не търси помощ от ЕС, а от Русия, и създава цялото това напрежение - един сигнал че имаме рискова ситуация и трябва да имаме много по-ясна стратегия за такива ситуации в бъдеще, механизъм и за консултация вътре в България, тъй като решението не е само техническо професионално, но и политическо."
Шаламанов обърна внимание и на крайната точка на полета. Самолетът каца близо до пожарите, точно в Ниш, където от много години разузнавателните служби на нашите съюзници смятат единодушно, че работи руски разузнавателен център.
Технически може такъв полет да е използва за разузнаване, но тъй като се знае времето и маршрута, могат да бъдат взети мерки. В случая основно се създава напрежение в институциите и в обществото.
Важно е ситуацията да се анализира, за да не се допуска "подобни механизми да се използват против единството в България, против нашите интереси".
Разрешаването за този полет е било правилно, смята Шаламанов. Отказът за такъв полет би бил рисков в международен план. Вероятно една от причините за това искане от Русия е да се стигне до казус, при който ако България откаже, това да се използва срещу нея в международен план.
През годините обаче е имало е откази за прелитане на руски самолети за Прищина, Скопие и Сирия заради необходимостта да се знае какво и кого превозва самолета. Заради елемента на спешност сега елемент не е разумно да се губи време за такива проверки, но "със сигурност е важно да се знае какво има на борда на този самолет след като той прелита над България и има и други механизми без да се губи време това да бъде проверено".
Шаламанов подчертава и факта, че страна-агресор оказва хуманитарна помощ. След като предизвика пожар с бомбардировки в Украйна, атакува пожарникари, да не позволят овладяването на огъня, обясни той, позовавайки се на генерал Димчук от Министерство на извънредните ситуации в Украйна. Когато държава с такова поведение влиза в ролята на хуманитарен спасител, трябва да "изградим устойчивост на такъв тип информационни манипулации".
USD
CHF
GBP
