Десет години след референдума, който промени посоката на Великобритания, думата "Брекзит" вече не звучи толкова триумфално, както през 2016 г. Напротив — новите проучвания показват постепенна промяна на обществените нагласи. Все повече британци смятат, че страната е сгрешила, като е напуснала Европейския съюз, и все повече са склонни да приемат по-близки отношения със Стария континент.
Докъде обаче ще стигне това сближаване и дали след най-шумния "развод" в Европа през XXI век някога ще дойде време за нова сватба? Все пак от "съжаляваме за Брекзит" до "връщаме се в ЕС" има огромна политическа дистанция и именно в нея се намира бъдещето на Великобритания.
Преди и сега
На 23 юни 2016 г. британците гласуват за напускане на Европейския съюз. Резултатът е 51,9% "за" срещу 48,1% "против" — решение, което тогавашното правителство приема като ясен сигнал за излизане. На 29 март 2017 г. Лондон задейства член 50 от Договора за ЕС, а след продължителни политически битки, смяна на министър-председатели и няколко отлагания Великобритания официално напуска ЕС на 31 януари 2020 г. Преходният период приключва в края на същата година, когато страната напуска и единния пазар и митническия съюз.
Тогава е направено историческо обещание: Обединеното кралство ще си върне контрола върху законодателството, границите, имиграцията и търговската политика.
Десет години по-късно обаче картината е доста по-сложна. Според последното изследване на YouGov от юни тази година 55% от британците подкрепят връщането на страната в ЕС, срещу 34% против. За сравнение, през януари 2024 г. делът на привържениците на връщането е бил 51%. Още по-показателно е, че 57% смятат, че решението за напускане през 2016 г. е било грешка.
Други проучвания потвърждават тази тенденция, макар и с различни формулировки. Също през юни Ipsos установява, че според 52% от анкетираните Великобритания трябва да кандидатства за членство в ЕС, срещу 33%, които предпочитат страната да остане извън него. При хипотетичен нов референдум 58% декларират, че биха подкрепили повторно присъединяване.
Тези данни обаче не бива да се считат за ясно желание за връщане в Съюза, тъй като огромно значение има начинът, по който е формулиран самият въпрос.
Британците искат Европа, но не непременно ЕС
Това е най-любопитното в цялата картина. В изследването на YouGov от юни 59% подкрепят по-близки отношения с ЕС, без Великобритания да се връща в самия съюз, единния пазар или митническия съюз. Едва 20% са против.
За повторно членство подкрепата е 55%, за запазване на сегашните отношения — едва 29%, а за още по-голямо отдалечаване от ЕС — само 21%.
Това означава, че британското общество очевидно преминава от дилемата Брекзит или ЕС към въпроса "каква точно връзка с Европа искаме?".
Последното проучване на British Future от септември тази година показва сходна, но малко по-предпазлива картина: 46% биха гласували за връщане в ЕС, 29% биха останали извън него, а цели 25% не са решили. В същото време 56% са готови правителството да отиде по-далеч от сегашните си ограничения в отношенията с ЕС.
Това е съществена разлика - нараства желанието за сближаване с Европа, но няма същата степен на консенсус за пълно възстановяване на членството.
Защо се промениха нагласите?
Причините са няколко и не се свеждат само до икономиката.
Едната е чисто практическа. След Брекзит търговията между Великобритания и ЕС не е преустановена, но става по-сложна. Въвеждат се нови митнически и регулаторни процедури, проверки и административни разходи.
По оценки на британската Служба за бюджетна отговорност (OBR) новият търговски режим с ЕС ще намали дългосрочната производителност на британската икономика с около 4% спрямо сценария, че страната беше останала в ЕС.
Разбира се, не по-маловажен е и политическият фактор. През 2016 г. идеята за "глобална Великобритания" извън ЕС изглежда като възможност за по-свободна търговия и по-самостоятелна външна политика. Десет години по-късно обаче геополитическата среда е различна.
Русия воюва срещу Украйна и на този фон пред Европа стои въпросът дали може да гарантира собствената си сигурност. В допълнение, отношенията между Стария континент и САЩ са по-непредвидими, отколкото бяха в годините преди Брекзит.
Проучване на Ipsos от април 2026 г. показва особено показателна промяна: 43% от британците смятат, че интересите на Великобритания са сходни с тези на ЕС — най-висок дял в изследванията от 2022 г. насам. За сметка на това едва 15% виждат сходство между британските и американските интереси, спрямо 33% през 2023 г. 63% пък очакват Великобритания и ЕС да имат близки отношения.
И друго изследване на YouGov показва промяната в мнението на обществото: през януари 2026 г. 44% от британците смятат, че Европа трябва да постави акцент върху собствената си стратегическа автономия и ценности, срещу 30%, които предпочитат приоритет да бъде запазването на трансатлантическия съюз.
Това не означава, че британците са се отказали от Америка, а по-скоро, че започват отново да възприемат Европа като собствен стратегически център, а не просто като пазар или политически проект, от който Островът може да стои настрана.
На този фон Русия действа като друг катализатор. Войната в Украйна върна географията в европейската политика: все пак Обединеното кралство може да напусне ЕС, но не може да напусне Европа.
По-пъстър политически пейзаж
Проблем е, че общественото мнение се мени по-бързо от официалната политика.
След политическите промени през настоящата година британското правителство продължава да поддържа формалните "червени линии", заложени още от лейбъристите през 2024 г.: без връщане в единния пазар, без митнически съюз и без свободно движение на хора.
Консерваторите и "Реформирай Обединеното кралство" остават против ново присъединяване към ЕС, либералдемократите защитават постепенно сближаване, чиято крайна цел е повторно присъединяване към единния пазар, а зелените подкрепят пълно връщане в Съюза.
Така британският политически пейзаж вече не се свежда само да връщане или оставане извън, а се оформят няколко различни позиции: пълно възстановяване на членството; постепенно връщане към единния пазар; митнически съюз без членство; специално стратегическо партньорство с ЕС; запазване на сегашните отношения; или още по-голямо дистанциране.
Междинните варианти в момента изглеждат най-политически приложими.
Какво може да предложи Брюксел и какво би дал Лондон?
Първата стъпка вече е направена. През 2025 г. Великобритания и ЕС започнаха нов процес на сближаване. Сред договорените направления са младежка мобилност, участие на Великобритания в Erasmus+, енергетика и общи санитарни и фитосанитарни правила за храните.
Особено важна е идеята за младежка мобилност. Според последното проучване на British Future 57% от британците подкрепят схема, която да позволява на младежи между 18 и 30 години от ЕС и Великобритания да живеят, учат или работят временно в другата страна.
Вторият голям въпрос е хранителната и ветеринарната търговия. Общото санитарно и фитосанитарно пространство би премахнало голяма част от сегашните сертификати и проверки при движението на селскостопански продукти.
Третият е професионалната квалификация — признаване на британски квалификации в ЕС и обратно. Не на последно място е образованието - британското участие в Erasmus+ от 2027 г. вече е договорено.
Тези промени може да направят Брекзит значително "по-мек", без юридически да бъде отменян.
А ако Великобритания действително поиска да се върне?
Обединеното кралство няма автоматично право да възстанови старото си членство. Ако кандидатства отново, ще трябва да премине през процедурата по член 49 от Договора за ЕС като кандидатстваща държава.
Тук възниква и най-големият проблем за британците: връщането вероятно няма да бъде при привилегированите условия, които имаха преди Брекзит.
Като член Великобритания имаше редица специални договорености — например изключение от еврозоната и специален статут спрямо Шенген. При ново членство тези привилегии не са гарантирани.
Това обяснява един от най-интересните резултати в проучванията. На въпроса принципно дали Великобритания трябва да се върне в ЕС, 55% от британците заявяват "да". Когато обаче им се каже, че при връщане страната може да не получи старите си изключения, подкрепата пада до 35%, а 43% вече са против.
С други думи: значителна част от британците искат Европа, но не и на всяка цена.
Какво би спечелила Великобритания?
При пълноправно членство най-голямата промяна би била връщането на достъпа до единния пазар при условията на членството — нещо особено важно за икономика, чиято най-близка голяма търговска зона е ЕС.
Великобритания би получила и политическо влияние в институциите на ЕС, вместо да прилага правила, върху които вече няма формално право на глас.
Ще се възстановят и значителна част от възможностите за свободно движение на хора, работа, образование и уседналост — макар че конкретните условия биха зависели от бъдещото споразумение.
От гледна точка на сигурността ползата би била не толкова очевидна юридически, но много значима политически: Великобритания би могла да бъде едновременно ядрена сила, член на НАТО и отново пълноправен участник в европейските механизми за сигурност и политика.
Тъкмо сигурността постепенно се превръща в една от причините британският дебат за Европа да се променя. Проучване на ECFR от юни тази година показва, че британците в значителна степен предпочитат по-близки отношения в областта на отбраната с европейските държави, а не по-силно обвързване само със САЩ.
Брюксел обаче също ще има искания
Разбира се, връщането няма да бъде еднопосочна сделка. ЕС вероятно би очаквал Великобритания да приеме по-голяма степен на регулаторно съответствие с европейските правила, да участва финансово в общи програми и да приеме определени ангажименти, които противоречат на самата логика на Брекзит.
Още при сегашния "рестарт " Брюксел поставя конкретни въпроси на масата. Сред тях са достъпът на европейски рибари до британски води, младежката мобилност и пълното изпълнение на вече подписаните споразумения.
Ако един ден се стигне до реална заявка за членство, преговорите ще бъдат още по-сложни. Британците може и да искат специални условия, но ЕС вече няма причина автоматично да им ги предоставя.
Парадоксът на Брекзит
Иронията е, че през 2016 г. един от аргументите за напускане беше, че Великобритания трябва да си върне суверенитета и свободата да определя собствените си правила.
Десет години по-късно страната действително има повече свобода да определя правила сама, но когато една държава търгува и се конкурира с огромен блок от страни, възниква друг въпрос: колко струва свободата да определяш правила, ако най-големият ти пазар определя свои правила, с които твоите компании така или иначе трябва да се съобразяват?
Докато преди десетилетие британците се питаха "Да останем ли в ЕС?", днес въпросът по-скоро е: "Колко близо до Европа можем да бъдем, без да се връщаме в ЕС?". Едва след това идва и по-полемичното: "Искаме ли някога отново да бъдем член?".
Засега общественото мнение показва, че първият въпрос има далеч по-широка подкрепа от втория. Данните на YouGov, Ipsos и British Future сочат обща посока — все повече британци искат по-близки отношения с Европа и считат Брекзит за грешка. Подкрепата за действително връщане в ЕС обаче се обуславя от евентуалната цена за това: свободното движение, потенциално приемане на еврото, Шенген, финансовите вноски и по-голямото съобразяване с европейското право.
След десет години раздяла Великобритания и ЕС отново се приближават един към друг. Засега това става предпазливо — с повече разговори и споразумения.
Работата не е в това дали Брекзит може просто да бъде отменен. По-интересният въпрос е дали двамата бивши партньори могат да изградят нови отношения, без да се преструват, че "разводът" никога не се е случвал. И, ако продължим в този тон, дали някога отново биха вдигнали сватба?
Ако се съди по настроенията на британците и по постепенното затопляне на отношенията, разговорът за втори брак вече може би не изглежда чак толкова фантастичен, колкото само преди няколко години.
USD
CHF
GBP
tsvetanka-lozanova-R6INwPED
на 03.10.2026 в 23:54:42 #2Разбира се! Грешката "Брекзит" е поправима както в интерес на Великобритания, така и в интерес на Европейския съюз.
знайко
на 03.10.2026 в 22:32:42 #1Хич не ни трябват. Когато бяха членове на ЕС само създаваха проблеми.....