Има съдебни дела, които започват с един конкретен инцидент, в който човек може и да не е виновен, но с времето се превръщат в много повече от съдебен спор, а дори понякога в предопределяне на човешката съдба. Такъв е случаят с 23-годишната Ива Михайлова - българка със северномакедонско и българско гражданство, която след тежка катастрофа край Кочани се оказва обвиняема в дело за инцидент, при който загива човек.

Почти година след катастрофата спорът за това как точно е станал сблъсъкът остава нерешен. Прокуратурата в Северна Македония поддържа тезата, че Ива е навлязла в насрещното платно и така е предизвикала произшествието. Експерти, представени от защитата, обаче застъпват обратната версия - че другият автомобил е навлязъл в платното на Михайлова.

Междувременно младата жена продължава да има сериозни здравословни проблеми. Тя не получава разрешение да продължи лечението си в България, въпреки че според представените медицински документи необходимото лечение не може да бъде осигурено в Северна Македония. Апелативният съд в Щип потвърждава отказа на Основния съд в Кочани.

Така около едно пътнотранспортно произшествие се натрупват няколко отделни въпроса - как е станала катастрофата, какви са доказателствата по делото, защо експертизите си противоречат, защо Ива не може да се лекува в България и какво предстои оттук нататък.

Началото: Катастрофата край Кочани

Катастрофата става на 7 октомври 2025 г. на пътя между Кочани и Щип. При инцидента загива човек от другия автомобил, а самата Ива Михайлова е сред пострадалите.

Първоначално случаят се развива като разследване на тежък пътен инцидент. Впоследствие обаче прокуратурата в Република Северна Македония приема, че именно Михайлова трябва да бъде привлечена като отговорна за катастрофата.

Така младата жена се оказва в необичайната ситуация да бъде едновременно пострадала при инцидента и обвиняема за неговото причиняване.

Още от началото ключовият въпрос е един - къде точно се е намирал всеки от автомобилите в момента на удара.

Тъкмо върху това се концентрират и последвалите автотехнически експертизи.

Според експертизата, изготвена по поръчка на прокуратурата, двата автомобила са били на осовата линия, когато са се сблъскали. По тази версия Ива Михайлова е навлязла в насрещната лента и носи отговорност за произшествието.

Защитата обаче представя експертизи с противоположни заключения. Според тях другият автомобил е навлязъл в платното, в което се е движила Михайлова. Именно това противоречие превръща мястото на удара в един от централните въпроси на процеса.

Какво казват експертизите?

По делото са изготвени три експертизи, които стигат до различни изводи за механизма на катастрофата.

Едната експертиза, която защитава прокуратурата и поддържа версията, че Ива Михайлова е навлязла в насрещното движение. На 28 септември 2026 г. вещото лице, представило тази експертиза, заявява пред съда, че сблъсъкът е станал в лентата за насрещно движение, в която според него е навлязла Ива. По думите му няма следа, която да показва, че другият автомобил е навлязъл в нейното платно.

Двамата експерти, представени от защитата, застъпват противоположна теза. Техните заключения сочат, че другият автомобил е навлязъл в платното на Ива Михайлова и именно това е довело до сблъсъка.

На последното заседание защитата представя и международна експертиза. Според адвоката Николай Димитров тя стига до извода, че ударът е настъпил в насрещната лента, тоест автомобилът на другия участник е попаднал в платното на Михайлова.

В експертизата е посочена и друга възможна причина за развитието на ситуацията - спрян полицейски автомобил на пътя. Според представената от защитата версия другият автомобил е заобиколил полицейската кола и именно така е попаднал в траекторията на автомобила на Ива.

Това обаче е тезата на защитата и представените от нея експертизи. По делото предстои съдът да оцени всички доказателства.

Въпросът за другия автомобил

Спорът не се изчерпва само с мястото на удара по време на катастрофата. При последното съдебно заседание бяха поставени въпроси и около състоянието на другия автомобил и обстоятелствата, свързани с пътуващите в него.

Според представената информация експертът по обвинителната теза не е отчел обстоятелството, че загиналият водач на другия автомобил е пътувал без предпазен колан. Не е отчетено и наличието на строителни материали в автомобила, които са се разпилели при сблъсъка.

По време на заседанието Ива Михайлова представя снимки, от които според нея се вижда наличието на насипни строителни материали и лайсни в другата кола. Защитата свързва тези обстоятелства с тежестта на последствията от катастрофата.

Това е още една от темите, по които страните по делото имат различни позиции.

Свидетелите също не дават еднозначен отговор

Още преди експертизите свидетелските показания се оказват част от спора. Според майката на Ива - Христина Михайлова, по делото са разпитани 14 свидетели, но нито един от тях не е заявил, че е видял дъщеря ѝ да навлиза в насрещното движение.

Повечето свидетели, по думите на майката, са заявили, че не са видели самия момент на сблъсъка. Тя посочва и един свидетел, който според нея е наблюдавал удара и е заявил пред съда, че автомобилът на Ива се е движил в собствената си лента.

Христина Михайлова твърди още, че по време на заседанията са се появили противоречия в свидетелските показания, които според нея не са били достатъчно изяснени.

Това са твърдения на майката и част от защитната версия по делото, а окончателната оценка на доказателствата принадлежи на съда.

Полицията на мястото на катастрофата - още един спорен момент

Друг въпрос, повдигнат от семейството и защитата, е свързан с огледа на местопроизшествието.

Христина Михайлова изразява съмнение относно квалификацията на полицейския служител, извършил огледа. По думите ѝ служителят не е представил документи, удостоверяващи необходимата квалификация за извършването на подобна дейност. Тя посочва и пропуски при описването и документирането на следите от произшествието.

Семейството поставя под въпрос и поведението на прокурора по време на процеса. Според Христина Михайлова прокуратурата многократно е възразявала срещу въпроси на защитата, а съдът е уважавал тези възражения. По нейна оценка това е ограничило възможността да бъдат изяснени разминаванията в свидетелските показания.

Близо година без лечение в България

Паралелно със съдебния процес Ива Михайлова води и друга битка - за възможността да получи лечение в България.

Още през май 2026 г. стана ясно, че младата жена не може да напусне Кочани. След катастрофата тя има тежки травми, включително счупвания на прешлени, а според семейството забавянето на лечението създава риск от трайно увреждане.

По информация, публикувана от News.bg, необходимият метод на лечение не се предлага в Северна Македония, а възможности за него има в България, Турция и Израел.

През юни Министерството на външните работи съобщава, че след намесата на българското посолство в Скопие медицинските документи на Михайлова са били транспортирани до София и разгледани във водещо българско лечебно заведение. Издаден е и документ, който потвърждава необходимостта от лечение и възможността то да бъде проведено в България.

Това обаче не решава проблема за Ива. През август Апелативният съд в Щип потвърждава решението на Основния съд в Кочани, с което на Ива Михайлова е отказана възможността да продължи лечението си в България.

Българското външно министерство определя като особено обезпокоително обстоятелството, че при отказа не е било отдадено необходимото значение на заключенията на компетентна здравна институция в Северна Македония за тежестта на състоянието ѝ, предписаното лечение и факта, че то не може да бъде осигурено в страната.

От МВнР посочват и че необходимата медицинска интервенция е определена от специалисти в България и Северна Македония като необходима част от лечението и че забавянето увеличава риска от необратими последици.

Осем отказа и болката, която не отминава

Към края на септември според публикуваната информация отказите за лечение извън Северна Македония вече са осем.

На 27 септември Ива Михайлова заявява, че изпитва силни болки и че дори болкоуспокояващите вече не ѝ помагат. Ден по-късно, преди поредното заседание, тя казва, че не се чувства в безопасност. По думите ѝ полиция влиза в дома ѝ за обиск без документ, цивилни лица стоят пред къщата ѝ, а над дома ѝ летят дронове.

Тези твърдения са заявени от самата Михайлова и са част от нейната версия за начина, по който се развива животът ѝ в Кочани по време на процеса.

Случаят с лечението постепенно се превръща и в международен въпрос.

Българските институции поставят темата пред различни европейски и международни институции. Президентът Илияна Йотова запознава върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк със случая и посочва, че България е предложила на Скопие или Ива да бъде лекувана в България, или да бъде изпратен медицински екип от България за консултация. Според съобщеното от президентската институция северномакедонската страна не се е съгласила.

Какво твърди майката на Ива?

Христина Михайлова е сред най-активните говорители по случая. Пред депутатите от Комисията за българите извън страната тя поставя въпроси както за самото разследване, така и за начина, по който протича съдебният процес.

Основните ѝ съмнения са свързани с огледа на местопроизшествието, квалификацията на полицейския служител, противоречията в свидетелските показания и различията между автотехническите експертизи.

Тя поставя и най-важния за семейството въпрос - защо Ива продължава да не може да се лекува в България, при положение че според медицинските документи необходимото лечение не може да бъде осигурено в Северна Македония.

По думите на майката вече месеци наред дъщеря ѝ е без адекватно лечение, а забавянето може да доведе до трайна инвалидизация.

Как протича делото в Кочани?

Самият процес също не минава без напрежение. На заседанието през август залата на Основния съд в Кочани се оказва недостатъчно голяма за всички присъстващи. В нея са представители на българското посолство, български адвокати, депутати от различни парламентарни групи, роднини и приятели на загиналия и пострадалите, експерти и журналисти.

Заради липсата на място прокурорът предлага заседанието да бъде отложено и да се осигури по-голяма зала. Съдът обаче решава да намали броя на присъстващите. Част от роднините и българските адвокати напускат залата, за да бъде освободено пространство.

Възниква спор и около видеозаснемането на заседанието. Прокурорът предлага то да бъде заснето, но адвокатът на Ива Михайлова възразява. Според него излъчването на части от заседанието може да повлияе на делото.

В същия ден е разпитан и последният свидетел на пътното произшествие - полицейски служител, който е извършвал акция по безопасност на движението на мястото по време на катастрофата.

Той заявява, че не е видял самия сблъсък, а е чул удара между двата автомобила. Според него полицейската проверка на спрян автомобил не е затруднявала движението.

Така и свидетелските показания не дават еднозначен отговор на основния въпрос - как точно се е стигнало до сблъсъка.

Българските институции се включват в случая

С развитието на процеса случаят постепенно излиза извън рамките на обикновено наказателно дело.

Български депутати започват да присъстват на заседанията в Кочани, като заявяват, че следят за спазването на правата на българската гражданка.

Българското външно министерство също предприема действия по казуса. На Ива е осигурена безплатна правна защита, а медицинската документация е предоставена за оценка в България.

Случаят е поставен и пред европейски институции. Български евродепутати се обръщат към ръководството на Европейския съюз с твърдения за тревожни нарушения на правата на човека и върховенството на закона.

По случая е потърсена и позиция на Съвета на Европа, а президентът Илияна Йотова запознава върховния комисар на ООН по правата на човека със случая.

Така съдебният спор около една катастрофа се превръща и в дипломатически казус между София и Скопие.

Какво остава неизяснено?

Към края на септември 2026 г. няколко основни въпроса остават отворени. Първият е къде точно се е намирал автомобилът на Ива Михайлова в момента на удара. Именно тук се сблъскват заключенията на експертизата на прокуратурата и тези на защитата.

Вторият въпрос е дали и доколко спреният полицейски автомобил е повлиял върху движението на другия участник в катастрофата. Международната експертиза, представена от защитата, посочва именно тази версия като възможна първопричина.

Третият въпрос е свързан с обстоятелствата в другия автомобил - предпазния колан на загиналия водач и наличието на строителни материали.

Четвъртият въпрос е свързан с медицинското състояние на Ива и с отказите да бъде допусната до лечение в България.

И накрая остава най-същественият въпрос за самото дело - как съдът ще оцени противоречащите си експертизи и останалите доказателства.

Какво предстои?

На 28 септември съдът изслуша експертите, изготвили заключенията по катастрофата. Част от ключовите експертизи вече са представени, но спорът за механизма на инцидента продължава. Следващото заседание е насрочено за 9 ноември 2026 г. Тогава се очаква да бъдат изслушани експертите на защитата, чиито заключения са в противоположност на тезата на прокуратурата.

За Ива Михайлова обаче следващото заседание е само една част от по-голямата битка.

Тя продължава да настоява, че не е причинила катастрофата по начина, по който е представено обвинението. Защитата ѝ поддържа тезата, че ключови обстоятелства около инцидента не са били отчетени или не са били изяснени достатъчно.

Паралелно с това остава и въпросът за лечението ѝ. Българските институции продължават да настояват за възможност тя да получи необходимата медицинска помощ, докато северномакедонските съдилища до момента са отказали да разрешат напускането ѝ на страната с тази цел.

Адвокатът на Михайлова вече е заявил, че въпросът може да бъде отнесен и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Една катастрофа, два различни разказа

Почти година след инцидента делото "Ива Михайлова" все още няма отговор на най-важния въпрос - как точно се е случила катастрофата. От едната страна е тезата на прокуратурата, според която Михайлова е навлязла в насрещното движение.

От другата е защитната версия, подкрепена от експертизи, според която другият автомобил е навлязъл в нейното платно, като сред възможните причини за това е посочено наличието на спрял полицейски автомобил.

Между тези две версии остава съдът, който трябва да оцени доказателствата по делото. А междувременно зад съдебния спор стои и един човешки проблем - 23-годишна жена с тежки травми, която продължава да настоява за лечение, докато процесът срещу нея продължава.

На 9 ноември делото в Кочани трябва да продължи.

Тогава отново ще се върнат въпросите за мястото на удара, за експертизите, за причините за катастрофата и за това коя от двете версии ще намери опора в доказателствата.

До окончателното решение на съда обаче една част от историята остава безспорна: катастрофата е променила живота на Ива Михайлова, а почти година по-късно тя все още се бори едновременно за здравето си и за отговора на въпроса какво действително се е случило на пътя между Кочани и Щип.