Днес една котка има повече права от жените в Афганистан

"Днес една котка има повече права от жените в Афганистан. Една котка може да седне навън и да усети слънцето по лицето си, може да се разходи в парка свободно, но една жена в Афганистан - не може. Една птица може да пее свободно, но едно момиче няма правото да пее на публично място."

Това казва Мерил Стрийп по време на среща на ООН и е права.

Историята на правата на жените в Афганистан е сложна и дълга. Още от началото на XX век афганистанските жени активно се борят за своите права, опитвайки се да намерят място в комплексното афганистанско общество, което преминава през опити за модернизация и еманципация до тотално потискане и ограничаване на правата на жените.

След обявяването на независимостта през 1919 г. крал Аманула Хан и съпругата му, кралица Сорая Тарзи, започват мащабни реформи, насочени към модернизацията на страната. Жените получават достъп до образование и участието им в обществения живот се насърчава. Принудителните бракове и традиционните ограничения започват да се поставят под сериозен въпрос, което предизвиква силна съпротива сред консервативните религиозни среди. След свалянето на Аманула през 1929 г. голяма част от реформите са отменени, но именно те поставят началото на идеята, че афганистанските жени могат и трябва да бъдат активна част от обществото и да имат равни права.

"Не само мъжете трябва да служат на нашата нация. Жените също трябва да участват, така както жените са участвали в ранните години на исляма. Ценният принос на жените е описан многократно в историята. От техния пример научаваме, че всички ние трябва да допринасяме за развитието на нашата нация и че това не е възможно без знания. Затова всеки от нас трябва да се стреми да придобие възможно най-много знания, за да служи на обществото по начина, по който са го правили жените в ранния ислям." - Кралица Сорая, 1926 г.

През 60-те и 70-те години Афганистан отново тръгва по пътя на либерализация. Конституцията от 1964 г. предоставя на жените право да гласуват и да бъдат избирани на политически постове. В големите градове, особено в Кабул, жените започват да учат в университети, работят като лекари, учители, журналисти, адвокати и държавни служители. Голяма част от жените не носят бурки и забрадки. Те учат, работят и живеят наравно с мъжете.

Политиката на разширяване на правата на жените продължава и след комунистическия преврат през 1978 г. и последвалото навлизане на съветските войски в страната през 1979 г. Но в същото време войната между съветските сили и муджахидините превръща страната в бойно поле. Милиони афганистанци напускат домовете си, а достъпът до образование и здравеопазване рязко намалява, особено в селските райони.

Именно това води и до превземането на Кабул от талибаните през 1996 г. Те установяват ислямски режим, основан на тяхната строга интерпретация на шериата, и това бележи най-драстичното ограничаване на правата на жените в съвременната история на Афганистан.

На жените е забранено да работят в почти всички професии, момичетата нямат право да посещават училище след определена възраст, а излизането от дома без мъжки придружител е забранено. Носенето на бурка е задължително, а всяко нарушение се наказва по брутален начин от т.нар. Министерство за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока. 

Как "убийства на честта" погубват стотици жени в Пакистан и мюсюлманския свят

В Турция, Ирак и Афганистан те също са реалност

През 2001 г. САЩ и съюзниците им започват операция "Трайна свобода" срещу режима на талибаните, който е обвинен, че предоставя убежище на "Ал Кайда" и Осама бин Ладен, чрез която талибанският режим е свален.

Отново започва възстановяване на правата на жените и милиони момичета се връщат в училище и започват да работят. Новата конституция от 2004 г. гарантира равенство пред закона, а в парламента са въведени квоти за женско представителство. За съжаление, тези реформи се забелязват най-вече в големите градове, а жените от по-малко населени места и селски райони продължават да бъдат ограничавани от традиционните норми и недостатъчните възможности за развитие.

През август 2021 г., след изтеглянето на международните сили, талибаните отново поемат контрола над страната и кошмарът на афганистанските жени започва отново и не спира до ден днешен.

Афганистан е единствената държава в света, в която на момичетата им е напълно забранено да придобиват средно и висше образование. Жените не могат да се обучават за лекари и медицински сестри, което е особено тежко, тъй като в много райони жените могат да бъдат преглеждани само от жени лекари. Това на практика драстично ограничава възможността на жените да получават медицински грижи, което в много случаи може да бъде фатално.

Афганистанските жени нямат право да работят в държавната администрация, съдебната система, неправителствени организации, международни организации и много частни компании. Забраната за работа на жени в неправителствени организации засяга хуманитарни програми, именно свързани с помощ към жени и деца.

Жените в Афганистан не само нямат право да учат и работят - на тях им е забранено дори да излизат навън без мъжки роднина - съпруг, баща или брат. На афганистанките им е напълно забранено да посещават паркове, фитнеси, спортни съоръжения, салони за красота и места за забавление.

Жените са длъжни да покриват телата и лицата си винаги при излизане от дома. Не бива да се показват дори и на прозореца или терасата си, ако не са изцяло покрити.

Една от най-нехуманните забрани е женският глас да се чува публично. На жените им е забранено да говорят силно извън дома, да пеят или рецитират публично, както и да участват в публични изказвания. На жените им е забранено да говорят с мъже, които не са техни роднини, освен при "абсолютна необходимост". Това означава, че всеки един мъж може изключително лесно да твърди, че е чул гласа на жена, а тя да бъде жестоко наказана, тъй като такъв тип твърдение трудно може да бъде оспорено.

ООН приканва талибаните да спрат да арестуват жени заради облеклото им

Талибаните твърдят, че зачитат правата на жените в съответствие със своето тълкуване на ислямското право

А какво се случва с жените, които нарушават тези правила?

Следват изключително садистични, жестоки и нехуманни наказания, като публични побои, унижения, а дори може да се стигне до ликвидиране на жената, нарушила закона. Но дори и "послушните" жени, които не нарушават забраните, не са в безопасност, тъй като домашното насилие е силно разпространено в Афганистан и дори много хора там го намират за "превъзпитателно", а жертвата няма как да подаде оплакване или да се разведе с насилника си.

Това не е изненада, тъй като принудителните бракове и браковете с непълнолетни момичета съществуват в Афганистан от десетилетия, а управлението на талибаните прави условията за жените още по-тежки. Тъй като момичетата са лишени от образование, а жените от работа и финансова независимост, възможността им да се противопоставят на нежелан брак изчезва.

В повечето случаи семействата решават вместо момичето, а бракът често се случва, за да се уреди финансова сделка, да се разреши конфликт между семейства или да се запази "честта" на рода. Отказът може да доведе до заплахи, физическо насилие, изгонване от дома и пълна социална изолация. Момичетата от бедни семейства се възприемат като финансова тежест за семейството, а бракът - като единствено решение.

Още по-тежка е ситуацията при сексуално насилие. Вместо жертвата да бъде защитена, в афганистанското общество тя често носи огромен риск от допълнително наказание. Жените, които съобщават за изнасилване, биват обвинявани в нарушаване на моралните и религиозни норми и биват осъждани на години затвор, а насилникът остава ненаказан. Много често жертвата дори е принудена да сключи брак с насилника си.

Един от по-известните случаи на принудителен брак и насилие е този на Биби Айша - 12-годишно момиче, което е било омъжено насила за боец на талибаните.

След брака тя прекарва около 5 години в дома на съпруга си, където по нейните разкази е била подложена на тежко насилие. На около 18 години тя бяга от семейството на съпруга си, но е открита. За наказание съпругът ѝ отрязва носа и ушите ѝ.

Случаят става международно известен през 2010 г., когато нейният портрет е публикуван на корицата на списание TIME.

За съжаление, случаят на Биби Айша е само един от хилядите. Афганистанските жени живеят в абсолютно нехуманни и жестоки условия. Лицата им са покрити, гласовете им са заглушени, но болката им не може да бъде скрита. Афганистанските жени не само нямат почти никакви права, но нямат и достатъчна защита от постоянното насилие, което се прилага върху тях. Болезнено е дори само когато си представим в какъв ад живеят жените в Афганистан, а за тях това е реалността.

Един от начините да помогнем на жените в Афганистан е чрез подкрепа за организациите, които активно работят за защитата на техните права и осигуряването на достъп до образование, помощ и защита.

Women for Afghan Women предоставя убежища, правна помощ и подкрепа на жени, преживели насилие. UN Women работи за защита на женските права и подкрепя хуманитарни програми, а UNICEF помага на деца и момичета, застрашени от насилие, бедност и детски бракове.

Организации като Malala Fund, Amnesty International и Human Rights Watch също работят активно в тази посока чрез подкрепа за образование, документиране на нарушенията и международен натиск за защита на правата на жените.

Освен чрез дарения, от огромно значение е да се говори за жените в Афганистан. Разказването на историите им помага техните права да останат в центъра на международното внимание. Въпреки потъпкването на правата им и изолирането им от обществото, хиляди жени продължават да се борят за образование, работа и свобода.

Афганистан увеличава екзекуциите и ожесточава репресиите, разтревожена ООН

Нов указ на талибаните допълнително ще потисне правата и свободите, особено тези на жените