Марин Льо Пен и "Национален сбор" представиха своя алтернативен бюджет, предвиждащ "нетни икономии в размер на 140 милиарда евро" за период от пет години. Тази бюджетна траектория "ще бъде подкрепена чрез приемането на конституционно "златно правило" за бюджета посредством референдум", уточни лидерът на френската крайнодясна партия. Хората на льо Пен си поставят за цел "възстановяване на първичното бюджетно салдо в рамките на осемнадесет месеца", намаляване на бюджетния дефицит под 3% до 2030 г., както и последващо съкращаване на "дълга на Франция с десет процентни пункта за период от пет години".
"Предвид покачващите се лихвени проценти и оскъдния бюджет, предложен от Себастиен Льокорню и Еманюел Макрон, обявявам още сега, че определяме необходимата корекция на 140 милиарда евро нетни икономии до 2032 г. спрямо 2026 г.", заяви Марин льо Пен по време на пресконференция в централата на партията. "Ако французите не изберат политически разрив с миналото, Франция върви към фалит", категорична бе тя, като разкритикува "катастрофалните резултати" от управлението на Еманюел Макрон.
Тя също така потвърди предложението си за въвеждане чрез референдум на "фискално златно правило", което да задължава към ежегодно намаляване на държавния дълг. С това предложение, обявено първоначално пред бизнес федерацията MEDEF през август, Марин льо Пен за пореден път се опитва да убеди бизнес средите в своята компетентност и надеждност по икономическите въпроси. Предложеният от нея механизъм не определя максимално ниво на бюджетния дефицит, а по-скоро равнище под прага, необходим за стабилизиране на нивата на задлъжнялост. Целта му е в крайна сметка дългът да се свие до 60% от БВП. "Това усилие за възстановяване на публичните финанси засяга всяко табу, всяко проявление на страхливост и всяко лоби", заяви Марин льо Пен, която възнамерява да започне с "оптимизация на държавния апарат", пише le monde.
За целта партията "Национален сбор" предлага, наред с други мерки, централизиране на приходите от ДДС, премахване на "над 120 абсурдни или безполезни данъка" и прекратяване на практиката за автоматично одобрение или подновяване на разходите "от една година за друга без санкцията на министъра на публичните сметки". Марин льо Пен също така изрази намерението си да преразгледа разходите за сдружения и за официална помощ за развитие. Тя заяви, че тази оптимизация ще освободи ресурси за френските отвъдморски територии и призова за премахване на *octroi de mer* - специфичен данък с исторически корени и спорна полезност. След това Марин льо Пен представи в детайли основните "структурни реформи", които възнамерява да осъществи.
По отношение на пенсиите тя първо предложи "икономии в размер на 15 до 20 милиарда в дългосрочен план", с които да финансира собствената си реформа. Тя обяви и "създаването на истински капиталов пенсионен стълб". Партията "Национален сбор" няма да гласува за бюджета на Франция "в сегашния му вид". Освен това тя обеща да "си върне контрола върху имиграционната политика и да утвърди национален приоритет" - доктрина, която изключва чужденците от националната система за социална защита, към която те финансово допринасят, и въвежда привилегии, забранени от важни международни договори.
Марин льо Пен заяви желанието си да "сложи край на един наказателен и воден от стремеж към печалба подход към екологията" и за пореден път изтъкна своя "план за климатизация", обявен от нея преди година. Тя предлага замяна на данъка върху недвижимото имущество с "данък върху финансовото богатство", от който биха били освободени определени недвижими имоти и други активи. "Това са целите на правителството на Жордан Бардела и неговия министър на публичните финанси", уточни Марин льо Пен.
Лидерът на RN, който все още изглежда най-вероятният кандидат за министър-председател, ако крайната десница спечели президентските избори, е подложен на критики през последната седмица заради разследване на сайта Mediapart. Според разследващата медия той многократно е правил антисемитски изказвания и е изразявал конспиративни теории в частни разговори, датиращи още от началото на участието му в "Националния фронт" през 2013 г. В годините Марин льо Пен израства от маргинален политик до реален претендент за властта в Елисейския дворец. През 2011 г. тя поема партийното ръководство от своя баща и основател на "Националния фронт" Жан-Мари Льо Пен като смекчава публичния тон, премахва открито крайносемитските и расистки лозунги и сменя името на партията на Национален сбор.
За да привлече по-широк кръг избиратели, тя се отказва от идеи като излизането на Франция от Европейския съюз и еврозоната. Льо Пен насочва вниманието си към проблемите на работническата класа, инфлацията, покупателната способност и критиките срещу глобализацията. Тя се представя като алтернатива на "политиката на хаоса". След неуспешните опити през 2012 г. и 2017 г., на президентските избори през 2022 г. тя достига до втори тур срещу Еманюел Макрон, получавайки над 41% от гласовете. Според анализаторите това е исторически връх за формацията. Партията ѝ постига сериозни успехи и в националния парламент и европейските избори.
Въпреки политическия възход, Льо Пен е изправена пред сериозни юридически препятствия, свързани с дело за злоупотреба с европейски средства. Според съдебни решения през 2025-2026, апелативният съд скъсява първоначалната ѝ забрана за заемане на изборни длъжности, което ѝ позволява да обяви кандидатурата си за президентските избори през 2027. Кое е скритото или явното оръжие, с което льо Пен печели избиратели? Марин Льо Пен и нейната партия "Национален сбор" печелят избиратели главно чрез дългосрочна стратегия за "дедемонизация" , пренасочване на фокуса към социално-икономическите проблеми на хората и представяне като умерена алтернатива на политическото статукво.
Благодарение на този подход, тя разширява електората си извън традиционната крайна десница, достигайки до работническата класа, по-младите гласоподаватели и жителите на провинциалните региони, което я прави водещ фаворит в социологическите проучвания за президентските избори. Тя успява да изчисти имиджа на партията от антисемитската и ксенофобска реторика, свързвана с нейния баща Жан-Мари Льо Пен. Тя наложи умерен, професионален стил на поведение, за да изглежда готова за управление и да е по-приемлива. Извеждането на преден план на млади и харизматични политици като Жордан Бардела помогна за привличането на младежкия вот.
Осен това, друг неин силен ход е, че за разлика от традиционната десница, Льо Пен залага на силна социална държава. Тя защитава по-ниска пенсионна възраст, намаляване на данъците върху горивата и енергията, както и финансова подкрепа за младите семейства. Тя печели масова подкрепа в провинцията и по-малките градове, където хората се чувстват пренебрегнати от глобализацията и икономическите реформи на центристките правителства. Льо Пен се отказа от непопулярните планове за излизане на Франция от Европейския съюз и отказ от еврото. Вместо това тя предлага реформиране на съюза отвътре, което успокои по-умерените и по-възрастните избиратели, страхуващи се от икономически сътресения. Тя успешно се позиционира като основен опонент на настоящото управление, събирайки вота на разочарованите от инфлацията, реформите и социалното неравенство. Въпреки по-умерения тон, льо Пен запазва твърдата си позиция по отношение на нелегалната имиграция, сигурността и ислямизма. Така успява да задържи лоялността на традиционното ѝ ядро от избиратели.
Въпреки съдебните дела и присъдите на първа инстанция за злоупотреба с евросредства, проучванията от втората половина на 2026 г. продължават да я посочват като основен претендент, който би спечелил първия тур на предстоящите президентски избори с прогнозиран резултат между 34% и 35.5%. Марин льо Пен търпи критики основно върху икономическата приложимост на програмата ѝ, правните казуси, радикалните социални реформи и външнополитическата ѝ ориентация. Критиците и икономическите анализатори от Reuters редовно определят икономическата ѝ програма като нереалистична, тъй като тя залага на скъпи социални мерки, като понижаване на пенсионната възраст, намаляване на данъците върху горивата и енергията и държавни субсидии. Тези обещания биха взривили държавния дефицит на Франция и биха подкопали доверието на финансовите пазари, според анализатори. Залитането ѝ към икономически национализъм и намеса на държавата в бизнеса ограничава подкрепата ѝ сред по-либералния и предприемачески настроен електорат.
Една от най-критикуваните точки в платформата ѝ е планът за промяна на конституцията на републиката, з което на френските граждани се дава приоритет пред чужденците при наемане на работа, социални помощи, здравеопазване и жилищно настаняване. Според критиците и правните експерти това е противоконституционно и нарушава основни човешки права. Плановете й за пълна забрана на мюсюлманските забрадки на обществени места се разглеждат като агресивен и дискриминационен инструмент, който може да взриви социално напрежение във Франция. Също така идеите й да намали френските вноски в бюджета на ЕС и да даде предимство на националното пред европейското право на практика биха довели до парализа на Европейския съюз.
Льо Пен страда от невъзможността да привлича гласове извън твърдото си ядро при балотажи. Тя трудно намира коалиционни партньори. Състоянието на френските публични финанси в момента е критично и буди сериозна тревога на международните пазари. Страната се намира в дълбока фискална и политическа криза, която според водещи икономисти застрашава стабилността на цялата еврозона. Публичният дълг на Франция достигна колосалните 3,6 трилиона евро, което представлява 119% от брутния вътрешен продукт. Това е най-високото му ниво от 1946 г. насам. За сравнение, лимитът, определен от правилата на Европейския съюз, е 60% от БВП. Очаква се догодина дългът да надхвърли 120%.Франция харчи значително повече, отколкото събира от данъци. Прогнозите за бюджетния дефицит за края на годината бяха ревизирани нагоре до 5,4% от БВП. Поради забавянето на икономическия растеж и външни шокове, френското правителство призна, че първоначалната цел за свиване на дефицита до 5% е неосъществима за тази година.
Инвеститорите започват да губят доверие във френската фискална политика, което доведе до разпродажба на френски държавни облигации. Доходността по 10-годишните облигации скочи рязко, достигайки нива, невиждани от кризата в еврозоната през 2011-2012. Премиерът Себастиан Льокорню се опитва да прокара изключително оспорван бюджет за 2027, който предвижда съкращения на разходите и повишаване на данъците на стойност 54 милиарда евро. Политическата ситуация обаче е силно поляризирана.
Френският парламент е фрагментиран, а опозицията блокира ключови мерки за икономии. За мнозина анализатори ситуацията с френските финанси е изключително тревожна и в политически контекст, тъй като фискалната криза и потенциалният крах на френските финанси могат да донесат сериозни политически дивиденти на Марин льо Пен. Тя умело използва кризата, за да гради образ на финансово отговорен лидер и да успокои международните пазари. Льо Пен представи алтернативен бюджет, обещаващ спестявания в размер на 140 милиарда евро до 2032, за да предотврати фалит на държавата и настоява за референдум за въвеждане на т.нар. "златно правило" в конституцията на републиката, което да ограничи тавана на държавния дълг до 60% от БВП. Льо Пен аргументира икономиите си чрез съкращаване на разходи за мигранти , които възлизат на около 15-18 млрд. евро.
Финансовият колапс на Франция дава в ръцете на Марин льо Пен най-силния възможен аргумент за "политическа промяна" на републиката. Доколко пазарите и по-умерените гласоподаватели ще повярват на нейните разчети и обещания остава основното предизвикателство по пътя ѝ към Елисейския дворец.








































































