Император Владимир I или на бунището на историята: Путин е герой на народа и само военен крах ще го свали от власт

Спомняте ли си, когато през 2022-2023 година Западът взе курс към икономическо отслабване на Русия чрез санкции заради Войната в Украйна? Те трябваше да станат двигател на вътрешнополитически шок, настройване на олигархията срещу президента, последващо отстраняване на Владимир Путин от поста му и промяна на експанзионистичните планове спрямо Украйна.

Оттогава изминаха близо 5 години, а резултатите от тези усилия са нулеви в най-добрия случай. Позициите на руския държавен глава са най-малкото идентични с тези от началото на конфликта, а отстраняването му от длъжността е възможно само чрез военна победа на бойните полета в Украйна.

Защо сме толкова сигурни? Историята на Русия диктува именно тази максима: Поражение във външна война е най-големият провал в очите на руснаците и те се разправят безкомпромисно с позволилия си подобна грешка. По повода те дори изкореняват двете си основни исторически династии - Рюриковичи и Романови, а в някои случаи просто се задоволяват с ликвидирането на отговорния за нанесеното "срамно петно" цар.

Едновременно с това императорът, президент или цар, както и да е облечена върховната власт в страната в конкретния исторически период, има свещеното задължение да действа като защитник от "лошите и алчни боляри", в настоящето под формата на олигархия и милиардери в модерна Русия, на обикновените хора - сега граждани, но в миналото крепостни селяни или "съветски хора". Той трябва да възпира ексцесите на богатите и да гарантира, че част от богатствата на тази огромна държава ще бъдат преразпределяни под различни форми към "нямащите".

Зеленски: Путин се нуждае от Тръмп

След срещите с американските пратеници

До голяма степен надеждите на Запада да свалят Путин или променят политиката му чрез санкционен натиск срещу олигарсите идва от лошите познания по историята на тази държава в експертните среди, собствения опит на тези държави, където политиката се формира под натиска на бизнеса и общественото мнение, както и откровено пожелателно мислене на политиците. Нека си припомним в детайли плана за "оказване на натиск върху Путин", "насочване на атаки към вътрешния му кръг", каране на елитите да "платят цена" и създаване на натиск от околните:

Основните изявления и мерки бяха:

1. Директно предупреждение на Байдън към руските олигарси — 1 март 2022 г. В обръщението си "За състоянието на Съюза" тогавашният президент Джо Байдън се обърна директно към руските олигарси: "Присъединяваме се към европейските съюзници, за да открием и конфискуваме техните яхти, луксозни апартаменти, частни самолети". Администрацията обяснява логиката си пределно ясно. Тогавашният прессекретар на Белия дом Джен Псаки обясни: "Искаме той да усети натиска. Искаме хората около него да усещат натиска".
2. Г-7 официално стартира кампания срещу близкия до Владимир Путин елит. На 11 март 2022 г. лидерите на Г-7 се ангажираха с продължаваща "кампания за натиск срещу руските елити, пълномощници и олигарси, близки до президента Путин", включително техните семейства и посредници. Те създадоха международна работна група, специално за идентифициране и замразяване на активите на тези хора.
3. Замразяване на активи и забрани за пътуване срещу отделни олигарси. ЕС бързо санкционира бизнесмени в петролния, газовия, банковия, финансовия, металургичния, телекомуникационния и други стратегически сектори. На 28 февруари тогавашният ръководител на европейската дипломация Жозеп Борел обясни, че ЕС се цели в хора, които са имали значителна икономическа роля в подкрепата на системата на Путин, и заяви: "Тези санкции ще разкрият богатството на елита на Путин." На 9 март още 14 олигарси и големи бизнесмени, заедно с членове на семействата, бяха санкционирани.
4. Санкциите бяха насочени към семействата на олигарси и политически елити. Това беше важно, защото западните правителства смятаха, че активите често се прехвърлят на роднини или посредници. Поради това санкциите на ЕС бяха умишлено разширени, за да обхванат и членове на семействата. Петият пакет изрично посочваше, че роднините са вписани отчасти, "за да се предотврати заобикалянето на санкциите на ЕС". Дъщерите на Путин, Мария Воронцова и Катерина Тихонова, бяха сред санкционираните.
5. Изземване/замразяване на яхти, самолети, имения и луксозни активи. Това беше може би най-видимият израз на стратегията. Целта беше не просто да се навреди на руската икономика колективно, но и да се разруши предположението сред богатите руснаци, че могат да подкрепят или да съществуват съвместно с правителството на Путин, докато продължават да се радват на богатството си в Лондон, Париж, Монако, Италия, Швейцария или другаде. САЩ специално се насочиха към яхти и самолети, свързани със санкционирани елити и мрежи, предназначени да прикрият собствеността.
6. САЩ създадоха подхода KleptoCapture. Американските власти преследваха активи и финансови мрежи, принадлежащи на санкционирани руски елити, докато Министерството на финансите се зае с компании, тръстове, посредници, мениджъри на яхти и други структури, използвани за преместване или укриване на богатство. Министерството на финансите изрично определи целта си като разрушаване на мрежите, използвани от "руските елити, включително президента Владимир Путин, за опити за скриване и преместване на пари".
7. Великобритания се зае с олигархичното присъствие в Лондон. Обединеното кралство замрази активи и наложи забрани за пътуване на фигури като Алишер Усманов и Игор Шувалов, като ги откъсна от британски имоти и финансови интереси. Британското правителство определи политиката като насочена към руския елит и "засилваща натиска върху режима на Путин". До април Великобритания обяви, че е санкционирала повече от 100 олигарси с активи на стойност над 198 милиарда британски лири.
8. Роман Абрамович се превърна в символична цел. ЕС санкционира Абрамович и Херман Хан през март, заедно с бизнесмени, свързани с банковото дело, енергетиката, стоманата, медиите и отбраната. Борел обясни политическата логика: "Тези, които позволяват нахлуването в Украйна, плащат цена за действията си". Впоследствие Великобритания насочи вниманието си към сътрудниците на Абрамович, Юджийн Тененбаум и Дейвид Давидович, и обяви замразяване на активи, оценявани на до 10 милиарда британски лири.
9. Отрязване на руския елит от западните финансови пазари. Това беше по-широкообхватно от конфискация на яхти. ЕС ограничи руските депозити, достъпа до европейските пазари на ценни книжа и капиталови пазари и други механизми, чрез които руско богатство може да се държи в чужбина. ЕС изрично обяви, че се предприемат мерки, "за да се предотврати скриването на богатствата на руския елит в сигурни убежища в Европа".
10. Забраните за луксозни стоки бяха насочени към начина на живот на елита. ЕС забрани износа на луксозни стоки за Русия като част от четвъртия си пакет от санкции. Това имаше относително малко значение в сравнение с банковите или енергийните санкции от икономическа гледна точка, но политически се вписваше в същата стратегия: богатата класа на Русия вече не трябва да може да прави бизнес със Запада и едновременно с това да запази неограничен достъп до потреблението на западен лукс.
11. "Този човек не може да остане на власт". През март 2022 година дойде и известното изказване на Джо Байдън от Варшава, че "Този човек (Путин) не може да остане на власт". След това американският президент добави: "тези чиновници и олигарси... сега те трябва да споделят болката".

Закриване на небето над Русия ще принуди Путин да започне преговори

Дроновете в руското небе ще бъдат толкова многобройни, че това изисква внимание, закани се Зеленски

Всичко това беше част от един "добре обмислен план". А именно: Чрез налагането на лични и "съсловни санкции", олигархията ще загуби голяма част от богатството си, собствеността си на Запад и достъпа до западните пазари и финансови пазари и институции. Оттук се очакваше олигарсите да обвинят Путин. Това, от своя страна, трябваше да раздели руски елит и в крайна сметка да се стигне до натиск за отстраняването или ограничаването на действията на руския президент.

Разбира се, планът се провали с гръм и трясък. И нищо чудно, от самото си начало той има една голяма слабост: политическите отношения между Путин и руските милиардери през 2022 г. бяха много различни от олигархичната система от ерата на президента Борис Елцин. По времето на инвазията много руски милиардери вече зависят от Кремъл значително повече, отколкото Кремъл зависи от тях. Дори може да се твърди, че мерките доведоха до обратен ефект.

Към 22 февруари 2022 година, Владимир Путин вече е завършил първото от нужните условия, за да се нареди в пантеона на най-великите руски владетели в историята - той е "прекършил гръбнака" на олигархията и я е подчинил изцяло на волята си. Налагайки санкции срещу нея, Западът може да постигне единствено това - тя да се капсулира и да се нареди зад държавния глава с надеждата благоприятен изход от военния конфликт да възстанови загубите й и да доведе до амнистия на Запад.

За разлика от великите си предшественици като Джордж Кенан, написал "Дългата телеграма" и идеолог на политиката за сдържане на Съветския съюз, което трябва да доведе до имплозията на режима поради "античовешката му същност", модерните стратези на Западната политика очевидно са проспали лекциите си по История на Русия. По-специално са пропуснали частта за отношенията владетел-олигархия/боляри, за разлика от Путин. Първото условие, за да влезеш в пантеона на великите руски царе е поставяне под контрол на алтернативните/потенциални източници на власт във вътрешността на страната. Ето и няколко христоматийни примера:

Иван IV "Грозни" (1530-1584) — Решава да унищожи независимата власт на болярската аристокрация, която подозирал в държавна измяна и заговор. Чрез Опричнината (1565-1572) той конфискува имения, екзекутира или преследва благородници и създава лично лоялен силов апарат, който не се срамува да изпълни всяка заповед на господаря си. В резултат се образува елит, който все повече е зависим от суверена, вместо да притежава автономна политическа база. Всичко това минава без вълнения сред народа, но не и загубата на Ливонската война.

Петър Велики (1672-1725) — Подчинява традиционната аристокрация предимно чрез институционална трансформация, а не чрез масов терор. Той обвързва благородническия статус с държавната и военната служба, реорганизира йерархията чрез Таблицата за ранговете (1722), преследва старите болярски обичаи и издига способни служители от сравнително скромен произход. Старият наследствен елит все повече се превръща в служебно благородничество, чието положение зависело от държавата и монарха. Едновременно с това той подлага на истинска гавра цялото болярско съсловие, като организира "Всешутейший, всепьянейший и сумасброднейший собор" и конкретни негови членове, отказващи да спазват новите изисквания. Той лично стриже брадите и ръкавите на някои от най-висшите си аристократи публично по време на пирове. Въпреки посегателствата срещу руските традиции и болярско съсловие, Петър Велики остава в историята като модернизатор и победител във Великата Северна война срещу Швеция на Карл XII.

Йосиф Висарионович Сталин (1878-1953) — Унищожава потенциални алтернативни центрове на власт в съветския елит чрез Голямата чистка, особено през 1936-1938 г. Стари болшевики, висши чиновници, военни командири, служители по сигурността и интелектуалци са арестувани, екзекутирани или изпратени в ГУЛАГ. Сталин многократно заменя установените след Октомврийската ревлюция елити с чиновници, чиято кариера зависи от него, създавайки изключителна степен на лична политическа зависимост и страх. На Адолф Хитлер дори се приписва фразата: "Сталин излезе по-мъдър от мен. Той се отърва от всичките си генерали, които можеха да му се противопоставят". За наследството на Сталин е писано много и дори партийните секретари успяват да проведат "Десталинизация", но това не помага. Личността му е все по-популярна сред руснаците в днешни дни, а дейността му е реабилитирана и оправдавана - все пак печели Втората световна война и се разправя с "крадците и вредителите".

Путин призна за повредени 100 руски кораба от украински дронове, но не било критично

Общите щети, причинени от атаките досега, възлизали на около 1% от БВП на Русия

Путин вече отдавна вървеше по този път и се утвърди като "герой на простолюдието" в годините след 2000-та, когато пое властта и се разправи с най-големите ексцеси на олигархията, формирана по време на Елцин. След това той се зае с "чуждестранните агенти" и в годините преди инвазията в Украйна ликвидира политическите формирования, подкрепяни от Запада. Някои загубиха живота си като Навални, а други просто бяха принудени да заминат в изгнание, откъдето да се опитват да свалят "режима" и да убедят сънародниците си, че войната в Украйна е ненужна. Самото избухване на конфликта единствено засили тези тенденции и легитимира репресиите в очите на хората. Десетки висши настоящи и бивши мениджъри от най-големите руски енергийни, банкови и металургични компании, изтъкнати учени, занимаващи се с военни разработки, загубиха живота си (най-често след падане от прозореца на хотел или друг подобен инцидент).

Не, каквото и да си мислят политическите стратези на Запад, руският елит няма да свали Путин или да промени политиката му при подобни обстоятелства.

А какво може да бутне Путин от трона в Кремъл? Един бърз поглед към историята на Русия ни дава отговора: Загуба на Войната в Украйна.

Нито един от руските царе, императори, генерални секретари на КПСС не е успял да спаси наследството и личността си след военна загуба. Множество примери от историята показват, че руснакът не прощава подобен грях. Народът на тази страна е готов да изтърпи всички лудости и приумици на своя монарх, готов е да търпи икономически несгоди, готов е да търпи трудностите на живота по време на война, но категорично не е готов да изтърпи подобен провал и да прости на извършителя или рода му.

Ето и няколко от най-известните примери за руски владетели, загубили война срещу външен враг:

Иван IV Грозни - Ливонската война и краят на династията на Рюриковичите

Иван IV започва Ливонската война (1558-1583) в опит да осигури на Русия достъп до Балтийско море. След първоначалните руски успехи, конфликтът се разширява и включва мощни врагове като Полско-Литовската държава и Швеция. В крайна сметка Русия губи балтийските си завоевания, а десетилетия на войни, данъчно облагане и опустошения допринасят за тежка икономическа и демографска криза.

Военният провал утежнява разрушителните последици от Опричнината и конфликта му с болярския елит. Иван умира през 1584 г., оставяйки отслабена държава и наследствена криза. Синът му Фьодор I умира бездетен през 1598 г., слагайки край на московския клон на династията на Рюриковичите и отваряйки пътя към Смутните времена, от които начело на руската държава излиза династията Романови.

Николай I — Кримска война и разпад на консервативния имперски модел

При Николай I Русия се представя като една от доминиращите военни сили в Европа. Кримската война (1853-1856) разбива голяма част от този имидж. Русия се оказва воюваща срещу Османската империя, подкрепяна от Великобритания, Франция и Сардиния, и претърпява сериозни военни и логистични провали, най-видни по време на обсадата на Севастопол.

Николай умира през март 1855 г., преди края на войната. Неговият наследник Александър II приема поражението и Парижкия договор (1856 г.). Войната разкрива слабостите в руската армия, инфраструктура, администрация и икономика, основана на крепостничеството.

Впоследствие Александър II предприема Великите реформи, най-важната от които е еманципацията на крепостните селяни през 1861 г. От тук и известното му прозвище "Цар Освободител". А не, защото освобождава България.

Николай II — Руско-японската война и Февруарската революция от 1905 г.

Русия влиза в Руско-японската война (1904-1905) с очакване за бърза победа над Япония. Вместо това тя претърпява серия от унизителни поражения, включително падането на Порт Артур, главното пристанище на страната на Тихия океан, както и унищожаването на голяма част от Балтийския флот в битката при Цушима.

Пораженията силно уронват престижа на Николай II и дворянския строй. В съчетание с икономически трудности и съществуващо социално напрежение, войната спомага за създаването на условия за Февруарската революция от 1905 г.

Русия пренесе мощите на Дмитрий Донски на Саур-Могила в Донбас, изпраща ги на фронта срещу Украйна

Риликварийът скоро ще бъде изпратен на руски военнослужещи на фронтовата линия.

Николай оцелява, но само след като прави значителни политически отстъпки в Октомврийския манифест, включително създаването на Държавна дума. Впоследствие монархията възстановява част от властта си, но... не за дълго.

Последиците са много по-драматични по време на Първата световна война. Русия претърпява огромни жертви и сериозни поражения, докато мобилизацията оказва огромен натиск върху транспорта, доставките на храни и икономиката.

Николай II взема съдбовното решение през 1915 г. да поеме лично командване на руската армия. Това свързва собствената му власт с представянето на армията. Следователно военните неуспехи могат да се тълкуват като неуспехи на самия император.

В началото на 1917 г. икономическите сътресения, недостигът на храна, изтощението от войната и политическото отчуждение унищожават окончателно авторитета на монархията. Когато в Петроград избухват вълнения, ключови елементи от армията и политическия елит престават да подкрепят Николай, а демобилизирани войници вземат дейно участие в свалянето на режима.

Той абдикира през март 1917 г., слагайки край на повече от три века управление на Романови. За разлика от 1905 г., монархията вече не може да оцелее след комбинацията от военна криза и вътрешен бунт.

Михаил Горбачов — Афганистан и разпадането на Съветския съюз

Михаил Горбачов не започва съветско-афганистанската война, а я наследява, когато става генерален секретар на КПСС през 1985 г. По това време конфликтът става скъп, непопулярен и все по-труден за оправдание.

Горбачов е известен с описанието на Афганистан като "кървяща рана" и търсенето на изход. Съветските войски завършват изтеглянето си през февруари 1989 г., без да постигнат политическата трансформация, първоначално търсена от Москва.

Само Афганистан не е причина за разпадането на СССР. Икономическата стагнация, национализмът, институционалната криза, реформите на Горбачов и борбите в комунистическото ръководство са по-фундаментални фактори. Въпреки това войната допринася за ерозията на доверието в съветската държава и въоръжените сили и демонстрира ограниченията на способността на Москва да налага волята си военно.

Само две години след изтеглянето Комунистическата партия губи монопола си върху властта, превратът от август 1991 г. се проваля, Съветският съюз се разпада и Горбачов подава оставка.

И така, тенденцията е повече от ясна. Исторически, Русия и нейният народ не търпят военно поражение. Икономическите и други трудности са само съпътстващ фактор, който дори не може да доведе до значителна дестабилизация на властта, да не говорим за отстраняване на действащия владетел от елита, който и без това е мразен от обикновените хора и често репресиран от върховната власт, така че да изпадне в пълна зависимост от нея. Политическата стратегия на Запада за всяване на разкол в руския политически елит единствено може да даде повод за легитимиране на наратива, че "Русия е обградена от външна заплаха" и преследване на изявените политически противници в страната (и извън нея).

Единствено поражение на руската армия в Донбас може да зачеркне всичко, възприемано от руския народ като позитивно, от продължаващото вече над 26 години управление на Путин и той и неговото наследство да се окажат на "бунището на историята".

Независимо какви планове чертаят и реализират политиците и стратезите на Запад, Путин може да бъде увенчан като условен "император Владимир I Велики" при позитивен за Русия изход от Войната в Украйна. Самият той го осъзнава и със сигурност възприема (а и предприема) този конфликт като решаващ за това, дали името му ще бъде славено като едно от най-великите в историята на Русия, или ще бъде изхвърлен на боклука като един първоначално многообещаващ президент, провалил се на бойните полета в Донбас.