Текточни трусове разтърсиха световната геополитика в последните дни. Три на пръв поглед несвързани събития - оплакванията на Володимир Зеленски, че Украйна не е получила предварително предупреждение от западните си съюзници за руските ракетни удари по Киев; ограниченията върху услугите на Starlink, възпрепятствали украинските военни операции; и изявлението на Доналд Тръмп за споразумение с Владимир Путин относно доставките на дизел, придружено от твърдения за "енергийно примирие" между Киев и Москва, както и хвалбата, че в замяна "получава Иран" - подсказват, че зад кулисите се разиграва нещо с много по-сериозни последици за глобалната политика.
Взети заедно, тези събития говорят ясно, че Вашингтон и Москва може би се насочват към по-широко стратегическо споразумение, в което интересите на Украйна и Иран все повече се подчиняват на интересите на техните по-могъщи партньори.
Дали подобна договореност вече е официално сключена, остава неясно. Но логиката, стояща зад нея, едва ли е безпрецедентна. Историята предлага множество примери за това как великите сили уреждат различията си за сметка на по-малките държави - често след години на тържествени обещания, военна помощ и декларации за вечно приятелство.
За Киев последиците са особено горчиви. Страната понесе, и продължава да понася, огромни човешки загуби в битките с руската армия. Икономиката й е напълно разрушена. Огромна част от населението напусна границите на държавата. В продължение на повече от четири години Украйна получаваше уверения, че демократичният свят ще стои зад нея толкова дълго, колкото е необходимо. Западните лидери говореха за екзистенциална битка между свободата и авторитаризма, за неприкосновеността на границите и за това, че не може да се допусне Русия да надделее.
Историята обаче многократно е доказвала, че великите сили могат да си позволят да следват принципи само дотолкова, доколкото тези принципи остават съвместими с техните стратегически интереси.
"Ще подкрепяме Украйна толкова, колкото е необходимо"
Иронията е, че Киев имаше всички основания да вярва на обещанията на Запада. Те бяха повтаряни толкова често и с такава изключителна убеденост, че се превърнаха в централна доктрина на западната политика спрямо Украйна.
В първите дни на войната Украйна почти постигна споразумение с Русия в Истанбул, удовлетворяващо исканията на Москва без военните действия да продължават. Но тогава Западът, в лицето най-вече на тогавашния британски премиер Борис Джонсън, разубеди Киев от подобна стъпка.
През януари 2023 г. президентът на САЩ Джо Байдън и германският канцлер Олаф Шолц потвърдиха своята "непоколебима солидарност" с Украйна и обещаха да продължат да предоставят военна, финансова, хуманитарна и дипломатическа помощ толкова дълго, колкото е необходимо.
Шест месеца по-късно декларацията от срещата на върха на НАТО във Вилнюс потвърди ангажимента на Алианса да подкрепя Украйна "толкова дълго, колкото е необходимо". Изявлението отиде още по-далеч, като настоя, че справедливият и траен мир изисква пълното и безусловно изтегляне на Русия от украинска територия.
На срещата на върха във Вашингтон през юли 2024 г. НАТО отново заяви своя "непоколебим ангажимент" към една независима Украйна. През същата година Байдън и Зеленски подписаха десетгодишно двустранно споразумение за сигурност, целящо да покаже, че американската подкрепа ще се запази и след смяната на администрацията във Вашингтон.
Посланието едва ли би могло да бъде по-ясно: Украйна не се бори сама, а времето уж работи в нейна полза.
Но фундаменталната слабост на тези уверения винаги е била пред очите на всички. Украйна никога не беше приета в НАТО, никога не получи гаранциите за колективна отбрана, на които се радват членовете на Алианса, и остана зависима от политически решения, вземани във Вашингтон и европейските столици.
Киев беше насърчаван да вярва, че сигурността му е станала неразривно свързана с тази на Запада. В действителност сигурността на страната остана зависима от готовността на западните правителства да продължат да плащат политическата, финансовата и стратегическата цена на противопоставянето срещу Русия.
Съществува огромна разлика между това да обещаеш помощ на една страна, за да се защитава сама, и това да обещаеш да защитаваш тази страна независимо от цената. Сега Украйна се сблъсква с тази разлика.
Източник: News.bg / ChatGPT
САЩ и Западът, като цяло, вече предоставиха колосално количество помощ под различни форми на Украйна
От Мюнхен до Ялта: Когато великите сили решават съдбата на по-малките държави
Няма нищо ново в това Великите сили да преговарят, пренебрегвайки интересите на по-малките страни. Всъщност голяма част от европейската история би могла да се опише като поредица от споразумения, при които териториалната цялост, суверенитетът и политическото бъдеще на по-малките държави са били използвани като разменна монета.
През септември 1938 г. Великобритания и Франция се присъединяват към Нацистка Германия и Фашистка Италия при подписването на Мюнхенското споразумение, с което на практика принуждават Чехословакия да отстъпи стратегически важната Судетска област. Чехословашкото правителство, въпреки съюза си с Франция, е изключено от преговорите, определящи териториалната му съдба. Британският министър-председател Невил Чембърлейн се завръща у дома, възвестявайки "мира на нашето време", докато Чехословакия остава стратегически осакатена. В рамките на шест месеца Хитлер окупира чешките земи.
Урокът не се състои просто в това, че политиката на умиротворяване се е провалила. Той показва, че гаранциите за сигурност от страна на мощен съюзник могат да станат обект на договаряне, когато този съюзник прецени, че запазването на мира при собствените му условия е по-важно от защитата на суверенитета на по-малкия партньор.
Седем години по-късно победоносните съюзнически сили демонстрират различна версия на същата геополитическа логика. В Ялта, през февруари 1945 г., Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин договарят следвоенния ред в Европа, включително бъдещето на Полша. Великобритания влиза във Втората световна война, след като Германия нахлува в Полша през 1939 г., но страната, чиято независимост е послужила като повод за конфликта, излиза от войната с източни територии, анексирани от Съветския съюз, и с политическо бъдеще, все повече подчинено на господството на Москва.
Споразумението отразява реалностите на военната мощ. Червената армия окупира голяма част от Източна Европа и нито Вашингтон, нито Лондон са готови да водят нова война, за да променят това положение. Суверенитетът на Полша, макар и важен по принцип, не може да надделее над водещите стратегически приоритети на победоносните сили.
Този прецедент има много по-стари корени. Между 1772 и 1795 г. Русия, Прусия и Австрия си поделят Жечпосполита (Полско-литовската държава) чрез три последователни споразумения, като в крайна сметка я заличават от картата на Европа. Не е необходимо мащабно идеологическо оправдание. Съседните сили установяват, че подялбата на по-слаба държава е по-изгодна, отколкото съперничеството за нея. Това явление не се ограничава само до Европа. Парижките мирни споразумения от 1973 г. позволиха на САЩ да изтеглят бойните си части от Виетнам, като същевременно оставиха северновиетнамски войски на Юг. Вашингтон успя да се оттегли от една все по-скъпоструваща война, но Южен Виетнам остана военно уязвим. Две години по-късно Сайгон падна.
Тези епизоди се различават значително по своите обстоятелства и морални измерения. Въпреки това те разкриват една повтаряща се черта на международната политика: когато стратегическите сметки на силните държави се променят, обещанията, дадени на по-слабите им партньори, могат да бъдат претълкувани, смекчени или напълно изоставени.
Няма основание да се смята, че XXI век е премахнал тази логика.
Източник: Wikipedia
Невил Чембърлейн размахва "мира на нашето време" на летището при завръщането си от Мюнхен пред ликуващите посрещачи. Чехословакия е оставена на милостта на Хитлер.
Неприятното откритие за Техеран: Русия се води по собствените си интереси
От другата страна на геополитическата шахматна дъска Иран може би научава много подобен урок.
В продължение на години Москва и Техеран развиваха стратегическо партньорство, основано на общата им съпротива срещу американското влияние, западните санкции и международния ред, оглавяван от САЩ. Иранските дронове се превърнаха във важен елемент от военната кампания на Русия в Украйна, докато Москва снабдяваше Техеран с военни технологии, разузнавателна информация и дипломатическа подкрепа.
Още през септември 2026 г. Путин увери иранския президент Масуд Пезешкиан, че Русия работи за оказване на необходимата помощ на Техеран. Връзката беше представяна като стратегическо партньорство между две държави, изправени пред общ противник.
Но общите противници невинаги водят до споделена съдба.
За Москва Иран е ценен партньор, важен регионален играч и полезен противовес на американското влияние в Близкия Изток. Това обаче не е държава, чието оцеляване непременно оправдава безгранична конфронтация с Вашингтон.
Същата логика важи и в обратната посока. Украйна е ценен инструмент в усилията на Запада да ограничи руската мощ, но това не означава, че Вашингтон е готов безкрайно да подчинява по-широките си икономически и стратегически интереси на нуждите на Киев.
Зараждащата се договореност за дизеловото гориво между Тръмп и Путин прави това противоречие особено ярко. Докато Украйна се стреми да отслаби руската военна икономика чрез атаки срещу петролната инфраструктура, Вашингтон предприе стъпки за улесняване на руския износ на дизел в името на стабилизирането на световните енергийни пазари.
Междувременно Путин предложи съдействие за договаряне на край на войната, в която е замесен и Иран. Подобна дипломация не означава, че Москва е изоставила Техеран. Тя обаче повдига въпроса дали в крайна сметка Русия няма да сметне споразумението с Вашингтон за по-ценно от запазването на всеки аспект от стратегическото си партньорство с Ислямската република и какво точно имаше предвид Тръмо, когато каза, че "получава Иран".
Неприятната възможност както за Киев, така и за Техеран е, че са надценили трайността на ангажиментите на своите покровители, като същевременно са подценили готовността на великите сили да преговарят помежду си.
В международната политика вчерашният незаменим партньор може да се превърне в утрешна разменна монета.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп показва снимка от срещата с руския си колега в Аляска на 15 август 2025 година по време на мероприятие, свързано със Световното първенство по футбол през 2026 година
"Духът на Анкъридж": Нова ера в пазарлъците между великите сили
Първият недвусмислен знак за тази променяща се геополитическа реалност се появи на 15 август 2025 г., когато Доналд Тръмп посрещна Владимир Путин в Аляска за първата им среща на върха след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Символиката беше очевидна. След години на дипломатическа изолация руският президент бе посрещнат на американска земя с червен килим и церемониалните почести, присъщи за мащабна международна среща на върха. Още по-важно бе, че бъдещето на Украйна се обсъждаше пряко между Вашингтон и Москва, без присъствието на украински представител на масата за преговори. Макар срещата да не доведе до официално споразумение, последвалите събития бяха показателни. Тръмп се отказа от искането си за незабавно прекратяване на огъня в полза на договарянето на цялостно мирно споразумение, докато същевременно се появиха информации, че Путин е поставил условие за прекратяване на войната: изтегляне на украинските сили от оставащите под контрола на Киев части на Донбас. Впоследствие Тръмп призова Украйна да постигне споразумение, изтъквайки, че Русия е много по-голяма сила. За Киев посланието беше недвусмислено: страната, която години наред бе обещавала да защитава суверенитета на Украйна, сега обсъждаше териториалната цена на мира именно с онази сила, която бе извършила инвазията.
Последиците от срещата в Аляска продължиха да отекват през цялата 2026 г. Руски официални лица многократно се позоваваха на "духа на Анкъридж", твърдейки, че Вашингтон не е спазил договореностите, постигнати по време на срещата. През юни обаче самият Путин призна, че не са били сключени официални споразумения, като вместо това описа дискусиите като обсъждане на възможни компромиси. Това разграничение е важно, но също толкова значима е и цялостната посока на развитие на руско-американските отношения. Въпреки неуспеха да се постигне мир в Украйна, преките преговори продължиха и до октомври Вашингтон вече обсъждаше гаранции за сигурност и следвоенно устройство, като същевременно смекчаваше ограниченията върху износа на руски дизел. Срещата на върха в Аляска не постави началото на нова Ялта, нито пък наличните доказателства сочат, че Тръмп и Путин тайно са се споразумели за подялба на сферите си на влияние. Тя обаче демонстрира нещо, което може би е по-значимо: Вашингтон беше готов да преговаря пряко с Москва относно архитектурата на сигурността в Европа, докато възможността на Украйна да влияе върху изхода от ситуацията оставаше ограничена от зависимостта ѝ от западната помощ. Великите сили се върнаха на масата за преговори. По-малките държави сега ще трябва да живеят с взетите на нея решения.
Източник: GettyImages
Президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещна на крака и в добро настроение руския си колега Владимир Путин на срещата им в Анкъридж, Аляска, на 15 август 2025 година
Виетнам е най-смущаващият пример за Украйна
Съществува и друг исторически прецедент, който може да се стори особено неприятен за Киев: Южен Виетнам. След години на военна намеса, огромни финансови разходи и многократни уверения в американската ангажираност, през 1973 г. Вашингтон договори изтеглянето си с Ханой. Президентът на Южен Виетнам Нгуен Ван Тхиеу първоначално отхвърли споразумението, опасявайки се, че то ще остави страната му уязвима. Под американски натиск обаче в крайна сметка го приема. Никсън обещава, че Вашингтон ще реагира решително при нарушения на споразумението. Тези обещания се оказват недостатъчни. През април 1975 г. северновиетнамски танкове влизат в Сайгон, с което слагат окончателния край на войната.
Украйна не е Южен Виетнам, а нейните военни способности, политически институции и стратегически условия са коренно различни. Но урокът остава валиден: един могъщ покровител може да договори собственото си оттегляне от конфликт, без да гарантира политическия изход, за който се е борил неговият по-малък съюзник.
Източник: Wikipedia
Служител на ЦРУ помага на евакуирани лица да се качат по стълба на хеликоптер Bell 204/205 на компанията "Еър Америка" в Сайгон на 29 април 1975 г.
Жестоката аритметика на политиката на Великите сили
Нищо от това не означава, че Украйна е обречена на капитулация, че Иран вече е изоставен или че Вашингтон и Москва окончателно са се споразумели за подялба на сферите си на влияние. Подобни заключения биха надхвърлили рамките на наличните към момента доказателства.
Но посоката на последните събития трябва да послужи като предупреждение срещу една от най-устойчивите илюзии в международната политика: вярата, че стратегическите интереси на могъщите съюзници ще останат трайно съгласувани с тези на държавите, които подкрепят.
САЩ имат свои собствени приоритети - от цените на енергията и вътрешните избори до противопоставянето с Китай и все по-скъпоструващия конфликт в Близкия Изток. Русия, от своя страна, има всички основания да търси облекчаване на санкциите, да защитава икономическите си интереси и да подобрява стратегическата си позиция в Украйна.
Логиката на силовата политика не задължава нито едно от двете правителства да жертва тези интереси безкрайно дълго в името на Киев или Техеран.
Това не прави нахлуването в Украйна легитимно, нито пък освобождава Вашингтон или Москва от отговорност за взетите от тях решения. То просто разкрива разликата между моралния език на международните отношения и сметките, които често определят техния изход.
Трагедията за по-малките държави е, че те често осъзнават тази разлика едва след като са обвързали сигурността, икономиките и живота на гражданите си със стратегии, зависещи от обещания, дадени другаде.
Историята изобилства от примери за държави, които са вярвали, че са незаменими за своите могъщи съюзници - до деня, в който съюзниците им са открили по-изгодно споразумение.
Киев, какво очакваше?
USD
CHF
GBP
salam-drugari
на 15.10.2026 в 04:46:36 #9Автора, Доналд стане ли въпрос за Иран винаги е хубаво да се има в предвид, че прави пожелателни заключения в условно наклонение, които никога не са се сбъдвали до сега. Тоя за два часа вкарва Иран в каменната ера след което ги обяви велика мъдра цивилизация. Ти кога чу, че Путин каза да оставя Иран? В страни от геостратегията, Иран падне ли към Русия тръгва огромен поток бежанци, това Русия никога няма да го допусне
alabala654
на 14.10.2026 в 21:43:12 #8Статията е писана като за хора от филма: От глупав, по-глупав

xd
на 14.10.2026 в 20:24:19 #7Само чё Русия няма да изостави Иран. Пък и основе съюзник на Иран е Китай. А сэСАЩ ще изоставят усранда и гейропата

n-a-Sfr8RjqT
на 14.10.2026 в 19:57:06 #6До главния редактор на news.bg Недопустимо е такъв антибългарски език в този сайт. С изключителна злоба и омраза към България и българите, на 13.10.2026 sevdaln-iliev написа: „Абе българинът е боклук естествено …. никога няма да станете хора тъпаци …… изпълзяха всички като мишки от дупките и когато трябва да се обвини Русия взеха да лаят сзтрахюливците …. копелета продажни България не Билла участник кои дава оръжие на нацистите бе боклук идиоти ….. защо не затворят посолството руснаците и без това няма какво да се занимават със тази предателска държава какъвто народа такъв и елита продажен …..“ Апелирам към всички, които имат поне малко чест и достойнство като българи, да ме подкрепят в искането към редактора на сайта, да се отстрани този родоотстъпник от дебатите. Такива предатели, които плюят и мразят България нямат място в български сайт и в България!
npp
на 14.10.2026 в 18:54:24 #5Русия е наистина велика страна, доведе 1989г до глад и разруха цяла Източна Европа.
n-a-puRWxXyM
на 14.10.2026 в 16:42:12 #4Що за глупав въпрос?! Има очакване за съпричасност - морална и политическа. Незаменимост? Кой очаква да е незаменим? Автора? Не и украинците. Те очакват почтеност, а не без подлост.
1010
на 14.10.2026 в 16:17:00 #3Киев ще победи щото и двамата п..е..д..а..л..и оранжевия перчем агента краснов и русомонголското кремълско жуже са пътници за концерта на Кобзон ха-ха-ха !!!
1010
на 14.10.2026 в 16:16:24 #2Киев ще победи щото и двамата *** оранжевия перчем агента краснов и русомонголското кремълско жуже са пътници за концерта на Кобзон ха-ха-ха !!!
1010
на 14.10.2026 в 16:13:59 #1Иванчо много си написал ама си много прост, това от кремъл ли ти го спуснаха , егати тъпата копейка без морал и мозък !!!