Причините Исландия отново да каже "не" на ЕС

Исландия отново избра да остане извън Европейския съюз. На референдума на 29 август 52,8% от гражданите на островната държава отхвърлиха предложението страната да възобнови преговорите за членство, докато 47,2% го подкрепиха. Активността достигна 82,5% - изключително висока за страната с население от около 400 000 души.

Резултатът сложи край на опита на сегашното правителство да върне европейското членство в центъра на политическия дневен ред, но същевременно показа колко разделено остава исландското общество.

Трябва обаче да уточним, че вотът не беше за самото членство в ЕС. Исландците трябваше да решат дали страната да се върне към преговорите, започнали преди повече от 15 години. Дори при положителен резултат това нямаше автоматично да превърне Исландия в държава членка. Първо щеше да има преговори, а след евентуално споразумение - ново решение за самото присъединяване. Вместо това мнозинството предпочете този процес изобщо да не започва.

Причините за този избор са свързани с особеното място на Исландия в Европа. Страната не е член на ЕС, но е много по-интегрирана с него, отколкото предполага формалният ѝ статут. От 1994 г. Исландия е част от Европейското икономическо пространство заедно с Норвегия и Лихтенщайн. Чрез ЕИП тя има достъп до единния европейски пазар и приема голяма част от законодателството на ЕС, свързано с неговото функциониране. Исландия е и част от Шенгенското пространство, което позволява свободно движение без проверки по вътрешните граници между държавите участници.

Обновена

Исландия гласува "против" членството в ЕС

Очаква се правителството да даде пресконференция в 13:00 часа днес

Този модел осигурява значителна част от икономическите преимущества на европейската интеграция, без да изисква пълноправно членство. Той обаче има и очевиден недостатък - Исландия прилага голяма част от европейските правила, без да разполага със същото политическо влияние върху тяхното приемане като държава членка.

Именно тази особеност е в основата на дългогодишния дебат в страната. За привържениците на членството липсата на място около масата в Брюксел е сериозен проблем. Ако страната така или иначе следва голяма част от правилата на единния пазар, по-добре е да участва пълноценно във вземането на решенията. За противниците на членството обаче сегашната система е приемлив компромис, защото позволява на Исландия да бъде тясно свързана с Европа, като едновременно с това запазва по-голям контрол върху някои ключови национални политики. А най-чувствителната от тях е рибарството.

За Исландия риболовът е много повече от икономически сектор. Той е част от историята и националната ѝ идентичност и е свързан с десетилетна борба за контрол върху морските ресурси. През XX век Исландия води поредица от конфликти с Великобритания относно постепенното разширяване на исландската риболовна зона.

Днес риболовът и свързаните с него дейности продължават да имат значителна роля за икономиката. По данни на "Ройтерс" секторът осигурява около 15% от БВП и приблизително 40% от приходите от износ. По тази причина контролът върху рибните ресурси се възприема не просто като икономически интерес, а и като въпрос на национален суверенитет.

При членство в ЕС Исландия би попаднала в рамките на Общата политика в областта на рибарството. Именно тук потенциалната загуба на част от националния контрол се превръща в един от най-силните аргументи срещу присъединяването. По време на предишните преговори рибарството беше сред най-трудните теми и така и не беше решено по начин, който да позволи процесът да приключи.

Първият опит за членство на страната започва в необичаен момент. През 2008 г. Исландия беше тежко засегната от световната финансова криза. Трите големи исландски банки се сринаха, валутата се обезцени, а страната преживя дълбока икономическа и политическа криза. На този фон идеята за членство в ЕС и възможността в бъдеще да бъде прието еврото започнаха да изглеждат по-привлекателни.

Германия след вота в Исландия: ЕС трябва да измисли как да е по-привлекателен

Германският външен министър съжалява за решението на исландците да отхвърлят подновяването на преговорите за членство

Исландия официално кандидатства за членство през юли 2009 г. Европейският съюз даде зелена светлина за започване на преговори, които започнаха през юли 2010 г. Страната имаше сравнително добра изходна позиция, тъй като вече беше част от ЕИП и беше въвела голяма част от европейските правила.

Процесът обаче се оказа политически труден. Бяха отворени 27 от общо 35 преговорни глави, а 11 бяха временно затворени. Най-сложните въпроси останаха именно рибарството и селското стопанство. След парламентарните избори през 2013 г. на власт дойде правителство, което беше по-скептично към членството. Преговорите бяха замразени, а през 2015 г. Исландия официално уведоми ЕС, че не желае да бъде разглеждана като страна кандидат.

Така въпросът остана извън политическия дневен ред в продължение на години.

Фокусът обаче отново се насочи към него по съвсем различни причини. Геополитическата среда в Северния Атлантик се промени значително. Руската война срещу Украйна доведе до преосмисляне на европейската сигурност. Арктика придоби все по-голямо стратегическо значение, а отношенията между Европа и САЩ станаха по-непредвидими. Исландия, която няма собствена армия и разчита на НАТО за отбраната си, се оказа в центъра на тези промени заради географското си положение между Европа и Северна Америка.

Особено силен сигнал бяха американските намерения спрямо Гренландия. Автономната територия на Кралство Дания е част от същото северноатлантическо пространство, в което се намира и Исландия. Дебатът около бъдещето на Гренландия допълнително засили разговорите в Рейкявик за сигурността на малките северни държави и за отношенията им с по-големите геополитически сили.

Така през последните години аргументите в полза на европейското членство се разшириха. Те вече не се ограничават до икономиката. Поддръжниците на възобновяването на преговорите виждат в ЕС възможност за по-голяма икономическа стабилност, по-силен политически глас и по-тясно сътрудничество в условията на променяща се среда за сигурност. Малката исландска крона остава уязвима към външни сътресения, а евентуалното бъдещо приемане на еврото се разглежда като възможност за намаляване на валутния риск. Самото членство обаче не би означавало автоматично въвеждане на еврото, тъй като Исландия би трябвало да изпълни необходимите критерии.

Противниците на членството обаче виждат ситуацията по различен начин. Според тях Исландия вече има достъп до европейския пазар чрез ЕИП, свободно движение чрез Шенген и сигурност чрез НАТО. Те не виждат достатъчно голяма допълнителна полза, която да оправдае риска от по-силен европейски контрол върху рибарството и други чувствителни области.

Тази позиция се оказа особено силна извън столицата Рейкявик. В двата столични избирателни района мнозинството подкрепи възобновяването на преговорите - 57,5% в северния и 54,5% в в южния район. В Южния избирателен район обаче 60,5% гласуваха против, в Северозападния - 62,9%, а в Североизточния - 61,2%. Географското разделение до голяма степен отразява и различните икономически интереси. В столицата европейската интеграция по-често се разглежда през икономическата и геополитическата ѝ перспектива, докато извън нея рибарството и запазването на националния контрол имат по-голяма тежест.

Исландия се разбърза за ЕС - мисли за референдум още през август

Ако исландците гласуват с "да", те биха могли да се присъединят към ЕС преди всяка друга страна кандидатка

Резултатът от референдума все пак показва, че Исландия не е категорично евроскептична държава. Разликата между двата лагера е едва 5,6%. Почти половината гласували са били готови поне да дадат нов шанс на преговорите. Това означава, че европейският въпрос остава отворен в обществото, макар и политическият процес сега да бъде прекратен.

Правителството на премиера Криструн Фростадотир вече заяви, че ще уважи резултата. Това означава, че в рамките на настоящия мандат, който продължава до 2028 г., не се очаква Исландия да възобнови преговорите за членство.

Решението обаче не променя основите на отношенията между Исландия и Европейския съюз. Исландия остава част от ЕИП и Шенген и продължава да бъде тясно свързана с европейския единен пазар. Не става дума за ново отдалечаване от ЕС и още по-малко за ситуация, сравнима с британския Брекзит. Исландия просто отказва да превърне сегашната си икономическа и политическа близост със Съюза в пълноправно членство.

Това решение все пак си има цена. Като държава извън ЕС Исландия няма свои представители в Европейския парламент и не участва като държава членка в Съвета на ЕС. Тя може да влияе чрез механизмите на ЕИП и чрез политическия диалог, но не разполага с пълния институционален глас на страна членка. В замяна запазва по-голяма свобода в области, които са особено чувствителни за нея, като рибарството, и собствената си валута.

В този смисъл исландският модел е своеобразен компромис между интеграция и независимост. Страната е достатъчно близо до ЕС, за да се възползва от единния пазар и свободното движение, но и достатъчно далеч, за да запази собствените си правила в някои ключови области. За мнозинството от гласувалите този баланс в момента е по-ценен от перспективата за пълно членство.

Минимално мнозинство от исландците подкрепя подновяване на преговорите за членство в ЕС

Гласуването е на 29 август

Резултатът от референдума не означава, че темата е затворена завинаги. Разликата между поддръжниците и противниците на идеята е малка, а факторите, които върнаха европейското членство в политическия разговор - войната в Украйна, нестабилността в международните отношения, ролята на Арктика и икономическите проблеми - няма да изчезнат скоро. Възможно е при друга политическа и икономическа ситуация въпросът да бъде върнат на дневен ред.

Засега обаче Исландия избира вече познатия модел, като продължава да бъде близък партньор на ЕС, без да се присъединява към него.

Тъкмо в това се състои особеността на исландското "не". То не е отказ от Европа, а отказ от промяна на един вече установен баланс. Исландците предпочетоха да запазят сегашното съчетание от европейска интеграция и национален суверенитет, вместо да поемат риска от нови преговори, чийто най-чувствителен резултат би могъл да бъде промяна в контрола върху рибните ресурси. При сегашното съотношение на силите в обществото това се оказа достатъчна причина процесът към членство отново да бъде спрян.