САЩ затвориха военния чадър над Ирак, но научен ли е урокът от Афганистан

САЩ напуснаха Ирак. На 30 септември тази година американската армия официално обяви края на изтеглянето си, с което приключва 12-годишната военна мисия срещу "Ислямска държава", а заедно с нея и над 20-годишно американско военно присъствие в страната, започнало с инвазията през 2003 г.

Според информацията всички американски бойни части и логистични сили вече са напуснали Ирак, като през последните години контингентът наброяваше около 2500 военнослужещи.

Настоящото изтегляне на войските затваря един от най-дългите и противоречиви цикли в съвременната американска външна политика — започнал с обещанието, че военната сила ще преобрази Ирак, преминал през свалянето на Саддам Хюсеин, бунтовете, американското изтегляне през 2011 г., възхода на "Ислямска държава" и повторното завръщане на американската армия през 2014 г. Сега Вашингтон отново напуска, но този път с аргумента, че иракските сили вече са способни сами да поемат основната отговорност за сигурността на страната.

Американските военни са се изтеглили напълно от Ирак

Ирак и САЩ се споразумяха за изтеглянето през 2024 г.

От свалянето на Саддам Хюсеин до "Ислямска държава"

Американските войски влизат в Ирак през 2003 г. с операцията за свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Вашингтон представя инвазията като част от по-широката война срещу тероризма и като средство за премахване на предполагаеми оръжия за масово унищожение и изграждане на нов политически ред.

След бързото падане на Багдад обаче започва по-трудната част — окупацията, бунтовете и постепенното превръщане на Ирак в едно от основните бойни полета на американската "война срещу терора". В разгара на операциите срещу бунтовниците през 2007 г. американският контингент достига над 170 000 души, след което постепенно е намален, а през декември 2011 г. последните американски бойни части напускат страната. Тогава изглежда, че Вашингтон окончателно затваря иракската страница.

Само три години по-късно обаче историята започва отначало. През 2014 г. "Ислямска държава" завладява Мосул и огромни територии в Ирак и Сирия, а бързото отстъпление на части от иракската армия показва колко крехки са резултатите от предходното десетилетие. Заплахата вече не е просто терористична — джихадистката организация контролира градове, разполага с тежко въоръжение и изгражда собствено подобие на държава.

Налага се силите на Вашингтон да се върнат. Този път обаче целта е различна: не сваляне на правителство, а подкрепа за иракската държава в борбата с организация, която заплашва да разруши самото ѝ съществуване.

През 2026 САЩ ще се изтеглят от Ирак

Позиция на Багдад

Втората американска война в Ирак

През 2014 г. започва операция "Вродена решителност", а международната коалиция срещу "Ислямска държава" се превръща в основен военен инструмент за възстановяване на контрола на Багдад върху завзетите територии. Американската авиация, специалните сили, разузнаването, логистиката и обучението се оказват решаващи за способността на иракските сили и кюрдските пешмерги постепенно да обърнат хода на войната.

До 2019 г. териториалният "халифат" на "Ислямска държава" е разбит, а през 2021 г. приключват и основните бойни операции на коалицията. САЩ обаче запазват около 2500 военнослужещи в Ирак, които продължават да обучават и подпомагат иракските сили, както и да участват в контратерористични операции.

Така американското присъствие постепенно се изменя от мащабна военна кампания към по-малка мисия за обучение, разузнаване и контратероризъм.

През 2024 г. Вашингтон и Багдад се договорят за постепенно прекратяване на коалиционната мисия. Американските войски започват да напускат повечето бази, като до последните месеци остава присъствие главно в Иракски Кюрдистан и в ограничени точки около Багдад. Последните военнослужещи и логистични части вече са напуснали страната, а на 30 септември американската армия официално обяви, че изтеглянето е приключило.

Американските военни се изтеглят напълно от Ирак до 30 септември

Тръмп и ал-Зайди потвърдиха предварително обявен график за дълго обсъжданото изтегляне

Защо сега?

Решението не е взето спонтанно и не означава, че Вашингтон смята, че няма повече заплахи за Ирак.

По-скоро американската оценка е, че иракските сили са достигнали ниво, на което могат сами да поемат основната отговорност за сигурността, а "Ислямска държава" вече не представлява онази военна заплаха, която принуди САЩ да се върнат през 2014 г.

Иракското правителство също има голям интерес от това решение, защото американското военно присъствие от години е източник както на вътрешнополитически спорове, така и на атаки от страна на проирански въоръжени групировки. Самото изтегляне беше договорено още през 2024 г., но през последните месеци процесът придоби допълнителна тежест заради ескалацията между САЩ и Иран и атаките срещу американски позиции в Иракски Кюрдистан. Според американски представители излизането от региона намалява риска за американските военнослужещи, които в последно време са били подложени на многобройни атаки.

Ирак не поставя срок за изтеглянето на САЩ, но да е бързо

Багдад счита за дестабилизиращо присъствието на американските сили на територията си

Ирак без американския чадър

За Багдад изтеглянето е символ на възстановения суверенитет. Иракското правителство вече може да заяви, че страната не се нуждае от постоянни чужди войски, за да гарантира собствената си сигурност, а отношенията с Вашингтон могат да преминат към нормално двустранно партньорство, включително в сферата на сигурността, икономиката и инвестициите.

Това обаче не означава, че американското влияние изчезва заедно с последния военнослужещ. Напротив — САЩ продължават да имат значително икономическо и политическо влияние в Ирак, а Вашингтон и Багдад могат да поддържат отношения в областта на разузнаването, обучението и сигурността, макар вече без американски войски на терен.

От друга страна, отсъствието на американската армия неизбежно променя регионалния баланс. Ирак е особена държава — едновременно партньор на Вашингтон и страна с дълбоки политически, религиозни и военни връзки с Иран. Американското присъствие беше един от факторите, които ограничаваха пространството за иранско влияние. Сега този фактор изчезва, а според анализи това може да даде допълнително поле на действие на Техеран и неговите съюзници в Ирак.

Разбира се, това не означава автоматично, че Ирак ще се превърне в ирански сателит, но е факт, че една от най-сериозните военни противотежести на иранското влияние вече няма да бъде физически на терен.

Ново нападение срещу американските сили в Ирак

САЩ са отговорили с удари от въздуха

Кой ще контролира оръжията?

Това е един от най-сложните въпроси след американското изтегляне. Иракското правителство се опитва да установи държавен монопол върху въоръжената сила и постави разоръжаването на недържавните формирования като част от новия политически ред след напускането на американските войски. Проблемът е, че някои от най-мощните проирански милиции не показват готовност да предадат оръжията си, което поставя Багдад пред задачата да балансира между формалното включване на тези структури в държавната система и реалния контрол върху тях.

Това е един от големите парадокси на днешен Ирак: американците си тръгват тъкмо в момент, когато държавата трябва да докаже, че може сама да наложи правилото, че единствената легитимна сила с оръжие е държавната.

Ако Багдад успее, изтеглянето може да се превърне в реална стъпка към по-голям суверенитет. Ако обаче се провали, американското изтегляне може да се окаже не толкова край на външната намеса, колкото преразпределение на влиянието в самия Ирак.

Какво се случва с "Ислямска държава"?

Въпреки че "Ислямска държава" е несравнимо по-слаба от организацията, която през 2014 г. завзе огромни територии, тя все пак не е изчезнала. Сега ИДИЛ действа основно чрез клетки и малки въоръжени групи, а опасността е в това, че подобни структури могат да използват политически вакуум, междуобщностни конфликти или отслабване на държавните институции, за да се възстановят.

Американската подкрепа досега не се изчерпваше с бойни операции — тя включваше разузнаване, въздушно наблюдение, логистика, специализирани способности и технологии, които трудно могат да бъдат заменени изцяло за кратко време. Същуствува риск от отслабване на разузнавателните възможности и от постепенно възстановяване на "Ислямска държава", ако иракските сили не успеят да компенсират американските способности.

Но това не означава, че е неизбежно да се повтори случилото се през 2014 г. Иракските сили днес са много по-опитни, имат зад гърба си повече от десетилетие борба с джихадистите и разполагат с институционален капацитет, който липсваше в настоящия си вид преди възхода на "Ислямска държава". Въпросът е дали този капацитет ще се окаже достатъчен без американската разузнавателна и военна помощ.

Проиранските милиции в Ирак заплашиха САЩ и Саудитска Арабия с отговор

"Нашият отговор срещу американския враг е неизбежен и може да бъде насочен срещу неговите марионетки в Саудитска Арабия.", съобщи "Ислямска съпротива в Ирак"

Урокът от Афганистан

Неизбежно е да не се направи аналогия с Афганистан. Американското изтегляне там приключи на 30 август 2021 г., след близо две десетилетия война. То беше предшествано от споразумението от Доха от февруари 2020 г. между САЩ и талибаните, което очерта рамката за изтеглянето.

След това събитията се развиха с драматична скорост. На 15 август 2021 г. талибаните превзеха Кабул, а американските и съюзническите сили трябваше да организират извънредна евакуация от летището, преди последният американски военнослужещ да напусне страната в края на месеца.

Талибаните се завърнаха на власт, страната изпадна в международна изолация, последваха тежка икономическа и хуманитарна криза и сериозни ограничения върху правата на жените и момичетата.

Но между Афганистан през 2021 г. и Ирак през 2026 г. има и фундаментална разлика. В Афганистан американското изтегляне означаваше практически край на военната подкрепа за афганистанската държава срещу талибаните. В Ирак става дума за държава с функциониращи институции, армия, полиция и политически процес, която от години сама води основната част от операциите си срещу "Ислямска държава". Затова няма да е коректно автоматично да се пренася афганистанският сценарий върху Ирак. Но пълното пренебрегване на урока от Афганистан също би било грешка.

Кабул показа колко бързо може да се разпадне една система, изглеждаща привидно стабилна, щом изчезне външният гарант. Тестът пред Ирак сега е дали държавата може да запази контрола върху сигурността, да ограничи въоръжените формирования и да не позволи на "Ислямска държава" или други сили да използват отслабването на американското присъствие.

Проиранска милиция заплаши да поднови насилието в Ирак сред изтеглянето на САЩ

"Катаиб Хизбула" се закани да сваля "враждебни самолети" във въздушното пространство на страната

Какво всъщност означава американското изтегляне?

Американското напускане на Ирак може да се разглежда по три начина.

Първо, като край на една военна епоха. Вашингтон вече не желае постоянно да поддържа големи контингенти в държави, в които непосредствената заплаха, довела до тяхното разполагане, е значително отслабена.

Второ, като тест за иракския суверенитет. Оттук нататък успехът или провалът на сигурността в Ирак все по-трудно може да бъде приписван на американското присъствие. Отговорността се връща там, където формално винаги е била — в Багдад.

И трето, като промяна в регионалния баланс. В страна, разположена между Иран, Турция, Сирия и държавите от Персийския залив, отсъствието на американската армия може да отвори повече пространство за други играчи - най-вече за Техеран и неговите съюзници. Кюрдското ръководство вече изразява опасения, че оттеглянето на американските сили и противовъздушните системи ще направи региона по-уязвим.

Въпросът за вакуума

Външната военна сила може да помогне на една държава да победи конкретен противник. Много по-трудно е обаче да създаде трайна политическа система, която да функционира сама след нейното напускане.

Случилото се в Афганистан показа, че истинската устойчивост на една държава се разбира едва когато външният гарант вече го няма. Ирак трябва да докаже, че е научил този урок.

"Ислямска държава" все още е потенциална терористична заплаха, иранското влияние продължава да бъде силно, милициите остават въоръжени, а Ирак продължава да е едно от местата, където се пресичат интересите на големите сили в Близкия изток.

През 2003 г. САЩ влязоха в Ирак с убеждението, че военната сила може да промени една държава и дори да преобрази региона. През 2011 г. си тръгнаха за първи път, но през 2014 г. се върнаха, защото възходът на "Ислямска държава" показа, че задачата им не е била изпълнена докрай. Сега Щатите отново напускат — този път с надеждата, че Ирак вече може сам да носи отговорността за собствената си сигурност.

Това е надежда, но и залог, защото при подобно изтегляне вакуумът се запълва — от местни институции, въоръжени групировки, съседни държави или от нови геополитически съюзи.

Афганистан показа колко висока може да бъде цената, когато държавата не успее да запълни това пространство. Сега Ирак получава възможността да покаже обратното.